Посланик Джон Роуън е роден на 18 октомври 1948 г. Завършил е Тринити колидж в Дъблин. Започва работа в МВнР на Ирландия през 1974 г. Заемал е различни дипломатически постове в Белгия, САЩ, Ливан и Ирак. Бил е посланик в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и ЮНЕСКО. През 2010 г. е назначен за посланик на Ирландия у нас.
- Ваше превъзходителство, какво би могла да спечели Ирландия от седмото си председателство на ЕС?
- Председателството не дава възможност, на никоя страна да лансира свой собствен дневен ред. По същество то представлява една ръководна позиция. Председателстващата страна е своеобразен мениджър на работните дела на ЕС. Председателството помага на дадената страна да привлече общественото внимание, когато говори от името на ЕС. В общи линии страните-членки не налагат своите национални цели. Специално за по-малките страни-членки председателството предоставя възможност да демонстрират как ефективно може да установяват ред в работата и да бъдат съвестен посредник при преговори по различни въпроси. Националният интерес на по-малките страни по отношение на различните проблеми е засегнат в по-малка степен от интересът на по-големите страни-членки. Затова ние можем да заемем една обективна и неутрална позиция и да работим за най-доброто решение и компромисен вариант, в който са взети предвид ползите за ЕС. Досега ние сме правили точно това, при това доста успешно. Смятам, че за последните шест председателства Ирландия е призната като съвестен посредник и надежден партньор, който умее да намира решения и за другите. По този начин ще подходим и към това председателство. Тази отговорност се простира отвъд ЕС. Затова Ирландия е една от първите страни, към които ООН се обърна да предостави мироопазващи сили.
- През 2004 г. Ирландия отбеляза сериозни постижения по въпроса, свързан с разширяването на ЕС. Кои са горещите теми този път?
- В момента от съществено значение е да се обърне внимание на икономическия растеж, на създаването на нови работни места, особено за младите хора. Наред с това се съсредоточим и над търговията – опитваме се да постигнем споразумение за свободна търговия със САЩ по време на ирландското председателство. По този повод в Дъблин ще се проведе среща с министри от ЕС, САЩ, Канада, Япония и други страни, тъй като смятаме, че подобно споразумение е възможност за излизане от кризата. Надяваме се, че ще проведем едно наистина ефективно председателство. Имам надежди за банковия съюз, който се явява стъпка напред към установяването на стабилност. Ще помагаме и на председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой, който води преговорите за бюджета.
Колкото до разширяването на Съюза – ние вярваме, че ЕС е създаден, за да се разширява. Ако този процес спре – ще се провали съзидателната идея, с която той е изграден. Ние сме за присъединяването на Турция, а в последствие и на страните от Западните Балкани, след присъединяването на Хърватия през 2013 г. Надяваме се да започнат и преговорите с другите страни. Зная, че Македония в известен смисъл е проблемна страна за България. Но България прави всичко, което трябва и от Македония зависи да се отвърне със същото. Министър Николай Младенов води кореспонденция с македонския си колега. Налице са предложенията за двустранни форуми, на които представители на двете страни да се срещат и обсъждат на високо политическо равнище някои от проблемите. Някои от тях са исторически, но смятаме, че България е на прав път и я поздравяваме за позицията й. В същото време се надяваме, че целият балкански регион ще се присъедини към ЕС. Това е от голямо значение.
- Очаква се през 2013 г. БВП на Ирландия да се увеличи, а безработицата да намалее. Горчивият хап, предписан от д-р Меркел, дава ли вече ефект? Мнозина ирландци обвиняват правителството за превръщането на страната в пример за строги мерки вместо в модел за Европа.
- С известна предпазливост бих казал, че най-лошото приключи. Рано или късно настъпва момент, в който строгите мерки за икономии трябва да бъдат смекчени със стимулираща експанзионистична политика. Със сигурност ограниченията няма да създадат работни места. В нашия конкретен случай – ние нямаме структурни проблеми. Възвърнахме конкурентоспособността си след някои доста тежки решения. Заплатите бяха съкратени, но в момента сме в много по-добро състояние. Износът ни надхвърля с 25% вноса, имаме голям търговски излишък. Миналата година беше най-добрата от 7 г. насам по отношение на преките чуждестранни инвестиции. Някои от нашите партньори разглеждат Ирландия като добра платформа, чрез която да навлязат на европейския пазар.
- Попитах ви, защото гърците смятат, че страната им се е превърнала в лаборатория за експерименти. Има ли подобно усещане в Ирландия?
- В никакъв случай. В Ирландия не е имало бунтове, а причината е, че виждаме как до известна степен за проблемите сме си виновни самите ние. Да, със спасителният план изгубихме част от икономическия ни суверенитет, трябва да изпълняваме критериите на програмата за възстановяване, договорена с ЕК, ЕЦБ и МВФ, но се справихме с проблемите, заради които загубихме конкурентните си предимства. Обърна се специално внимание на строителния сектор, където се внесоха корекции, тъй като той беше рухнал. Стана пределно ясно, че му отдаваме голямо предимство. В този смисъл не смятаме, че с нас се правят експерименти. Знаехме какво се е объркало и какви са решенията, за да се оправи. Ситуацията в Гърция е различна и затова страната трябва да намери своя начин да се справи. Надявам се най-лошото да е зад гърба ни. Най-важното за нас е да се справим с високото ниво на безработицата.
- Какво е икономическото въздействие от отварянето на пазара на труда за българите?
- Няма реално икономическо въздействие, тъй като в момента икономическите възможности не са отлични. Никога не е имало огромен прилив на хора, нито очакваме такъв. В Ирландия има около 4000 българи. По-голямата част от тях са се интегрирали много добре. Те съхраняват културата си, имат свои църкви и неделни училища. Ние приветстваме многообразието, което българите и другите народности внасят в Ирландия. Това прави Ирландия едно по-добро място. Това е една от причините да сме в ЕС – да имаме свобода на придвижването, а в такъв случай я виждаме в действие.
- След 5 години в ЕС какъв е образът на България – все още една от най-бедните членки?
- Ирландия също беше най-бедната страната, когато се присъедини към Европейската икономическа общност.
- А в последствие ставате модел за Европа и Келтския тигър.
- Да, можем да се поздравим за начина, по който подходихме към членството и възможностите, които то ни предостави. Бихме насърчили България да стори същото. Да играе по правилата на играта, за съжаление в условия на икономически и бюджетни ограничения. Но чрез двустранната програма за помощ ние поканихме около 200 висши държавни служители в ирландския Институт за публична администрация и Министерството на финансите, за да им покажем как да работят и управляват европейските структурни и кохезионни фондове. На България се полагат средства от фондовете. Вече има подобрения, но мисля, че трябва да положите повече усилия в тази област. Няма смисъл човек да смята, че след като нещо му се полага – то ще му бъде дадено. Трябва да се следват правилата. Понякога може би е трудно, но това е начинът да се върви напред. Това винаги е било посланието ни към България и се надяваме, че в бъдеще да можем да помогнем по още по-практичен начин.
Що се отнася до имиджът на България – много ирландци са посещавали страната ви и общоприетата представа за нея са морските и планински курорти. Повечето хора я свързват с приятни спомени. По време на имотния бум стотици ирландци закупиха имоти тук. За съжаление много от тях имаха много лош опит заради проблемите, с които се сблъскаха. Част от засегнатите сами носят вина за случилото се – купували си имоти по интернет, без изобщо да ги видят, нещо, което никога не биха направили у дома. За съжаление не може да се направи кой знае какво за човек, постъпил толкова наивно. Като цяло нашето схващане за България е за една страна, която все още търси себе си в новите условия, в които съществува. Има и добри, и лоши страни. Трудно се прави бизнес тук, а това трябва да се промени. Има твърде неефективен и корумпиран административен апарат, съдебната система е истински кошмар. Срещаме се редовно с министъра на правосъдието Диана Ковачева, с членове на Висшия съдебен съвет и смятам, че има още много работа за вършене.
- Бихте ли посочили най-големите и най-слабите постижения на страната?
- Не мога да посоча конкретно, но в България се наблюдават промени. Има още за вършене, при това с по-бързи темпове.
- Как оценявате инвестиционния климат в България? Привлекателна туристическа дестинация ли сме за ирландците?
- Да, много привлекателна. Два пъти годишно организираме срещи с вътрешния министър Цветан Цветанов и той ни информира какви мерки са предприети. От своя страна ние предлагаме различни мерки, които да подобрят работата на полицията и отношението към туристите. Има много голям прогрес.
Трябва да направите повече по отношение на инвестициите. Ниските данъци за бизнеса са привлекателни за инвеститорите, но не мога да кажа същото за сигурността. Говоря за способността да се каже – ако отида в България, след шест месеца най-вероятно ще се озова в една определена ситуация. Не може да се говори с подобна категоричност за България, защото човек просто не знае какво ще се случи. Занимавал съм се с различни случаи и съм удивен от някои от проблемите тук. Отново ще посоча случаи от съдебната система, за които съм писал на министъра на правосъдието. Иначе тук трябва да има повече инвестиции. България е идеална за аутсорсинг. Надяваме се че, когато икономическите условия се подобрят, ще видим ирландски компании и в други икономически сектори. Но най-вече България трябва да наблегне на прозрачността, сигурността и законите за инвеститорите. Смятаме, че се подобрява. Както и с обещаните реформи в съдебната власт, надяваме се, че те вече са в действие. Ако всички тези неща се случат – България ще бъде много добре.
- Слабости ни спъват по пътя към Шенген, въпреки покритите критерии. Как България може да спечели доверието на европейските си партньори?
- България е изпълнила критериите и смятам, че щом е така – страната следва да бъде приета в свободното безвизово пространство. Но както вече споменах – става въпрос за игра по правилата. Ние подкрепяме България и не смятаме, че трябва да се вземат под внимание други съображения, които да се използват срещу страната.
- Основният проблем не е ли липсата на доверие?
- Напълно съм съгласен. Това е истински проблем и затова трябва да се направи повече в областите, които споменах.
- Но какво по-конкретно?
- Трудно е, когато се дава голяма гласност на някои операции срещу организираната престъпност, а в последствие нищо не се случва. Няма присъди, никой не лежи в затвора. Необяснимо е как съдия като г-жа Марковска може да бъде номинирана от членове на почти всички партии, без да се обърне внимание на нейното минало. Оттук произлиза и липсата на доверие. Трудно е да се повярва, че подкрепилите номинацията й политици не са знаели коя е тя, тъй като тя е била част от системата дълго време. Тя познава всички, те също я познават. Може би това е бил проблемът.
