Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.01.2013 12:06 - Бунтарят Висоцки
Автор: elahikari Категория: Политика   
Прочетен: 592 Коментари: 0 Гласове:
2



  image Днес бардът щеше да навърши 75

Днес Владимир Висоцки - скандалният поет, певец, театрален и филмов актьор, с над 700 песни и стихотворения, щеше да навърши 75. Ако най-известният бард на СССР не си бе отишъл от този свят още на 42. Най-разпространената и официална версия е, че инфаркт е отнесъл Володя в по-добрия свят. Преди 13 години обаче Марлена Зимна в книгата си "Кой уби Висоцки" твърди, че той е унищожен от КГБ. Полската авторка е разговаряла с лекаря на Висоцки, който е разказал, че артистът е бил отровен с токсично вещество, успокоителни и алкохол. Докторът разкрил истината преди края си, твърди пред вестник "Жечпосполита" Зимна.

"Висоцки е опасно популярен в България!", казва Любомир Левчев през 1973 г. в Москва. Тогава те не се познават, но после поетът и съпругата му Дора Бонева стават от най-близките приятели на Володя у нас. Левчев описва събитията в автобиографичаната си книга "Ти си следващият". Левчев гостува на приятелка в Москва, обещала му да го представи на Висоцки. На парти един от гостите - без чаша с водка в ръка, започва да го разпитва дали Висоцки е известен в България. И тогава Левчев казва, че даже прекалено. Това е самият Висоцки. Когато Любо разбира до кого е седял, отива при барда и на шега го упреква, че е дошъл без китарата си. Ако бил с инструмента, нямало да стане грешка. "На всичкото отгоре през цялото време не пиете нищо. Как да ви позная?", заявява Левчев. Висоцки набързо обяснява, че не употребява алкохол, защото под кожата му е имплантирана специална ампула. С нейна помощ се бори с пристрастеността си към спиртните напитки. После разтговарят за поезия. Левчев моли събеседника си да му изрецитира от стиховете си. Висоцки декламира с кеф. Левчев пожелава да прочете творбите му и в ръкопис. "Е, това не съм го правил никога. В Русия никой не ме признава дори за графоман. Артист - да. Композитор - може би. Певец - да. Но поет?", обяснява Володя. Но все пак се виждат след два дни и му връчва листа, натракани на пишеща машина.

Когато се виждат за втори път, бардът е притеснен дали е направил точния избор. "Търсих разнообразие. В никакъв случай не мога да кажа, че това са любимите ми песни и не зная защо се спрях на тези. Може би тe си знаят. Налучквах и колко да бъдат на брой. Всъщност това не е книга. Това е един концерт". 27-години по-късно същите тези листа излизат във фототипно издание. Книгата "Стихи" вижда бял свят благодарение на издателство "Орфей".

Две години след запознанството на големите поети Висоцки идва в България с театър "Таганка". Поканата е от Людмила Живкова. Трупата на Юрий Любимов пристига у нас на 6 септември 1975-та. За 18-те дни в България играят представления в София, Варна, Велико Търново и Стара Загора. Спектаклите са "Хамлет" и "А утрините тук са тихи". Висоцки отива до Чирпан да разгледа музея на Яворов. Вечерта гостува в дома на поета Димитър Данаилов.

Калин Сърменов си спомня разказа на своя любим колега Милен Пенев ("Козият рог") за това как се надушват с руския бард. След спектакъла на московчаните фоайетата на Народния театър са се препълнили с почитатели. Високопоставени личности стоели чинно и чакали Висоцки. Някъде в дъното бил и Милен. Когато Владимир приближил, българинът му махнал с ръка. Руснакът отишъл, разменили няколко думи и казал: "Идвам след малко". Какво точно обаче си казали, никой не разбрал. Милен обобщил: "Ние, аверчетата, се разбираме". А те никога преди това не са се били виждали. После Милен го завел в квартирата си. Руснакът носел китара, пял най-хубавите си песни, рисувал върху стената, като надлежно подписал автопортрета си. По същото време Володя изкарва доста сериозен флирт с актрисата Силвия Рангелова.

Докато е в България, Висоцки разполага с ключ от семейния апартамент на Левчеви. "У нас постоянно идваха български актьори да чакат Висоцки. Всъщност той успя да дойде два пъти между представленията - с Юрий Любимов и с целия състав на театъра. Тогава Володя импровизира страхотен концерт. Вкъщи нямаше достатъчно място за приятелите, които искаха да слушат, така че имаше публика и под балкона", спомня си Дора Бонева.

Тогава съпругата на Левчев рисува руския бард. После картината е открадната в Русия. "Завърших работата след заминаването на театъра и изпратих на Висоцки диапозитив. Портретът беше показан в София и откупен от Националната галерия. Оттам го взех за изложбата си в Москва през 1983 г. и той повече не се върна. Направих възможно най-точно копие", спомня си художничката.

Друга българска връзка е, че Висоцки е кум на Константин Казански. Звездата на българската поп музика от 60-те години избира свободата през 1970-а и остава в Белгия, после се мести в Париж. Жени се за младата певица Вероник. Имат дъщеря и син. Известният ни певец на шансони и романси работи 5 години с Володя. "Можем да останем с жълти стотинки в джоба, но ще пеем в кръчма", е девизът на аверите. Костя аранжира и продуцира първата плоча на Висоцки в Париж - "Опънатото въже". После правят още три албума на барда и работи с него до кончината му.

Последната му любов е на 18

"Донжуанският му списък наброява повече от 200 жени. Те просто се разтапяха от гласа му и мачовската му харизма. На опашка заставаха, за да го видят макар с едно око, и да го чуят. Подхвърляха бележки, в които имаше само две думи: "Желая те!" Това повдигаше самочувствието му. Но онези, които обичаше истински, са малко - Иза Жукова, Людмила Абрамова и Марина Влади. Аз наистина познавах Висоцки. От 1958-ма до смъртта му общувахме", разказва Валентин Ливниц, приятел на Володя.

С първата си жена се запознават в театралната школа на МХАТ. Докато уж били само приятели, един прекрасен ден през есента на 1957-ма Висоцки завежда Изолда у дома и я представя на роднините си като негова съпруга. Той е на 19, а тя на 20 и вече има дете от първия си мъж, с когото се развежда заради Володя. Купони до зори, романтика и доста водка изпълват брачния им живот. Пътищата им се разделят, защото разпределението изпраща Иза в Киев. Телефоните прегряват. Вова й звъни като побъркан, изтерзан от любов. Всеки ден пише писма. През 1961-ва местят Иза в театъра в Ростов на Дон, а съпругът й още не може да се устрои. Живеят като чергари, постоянно пътуват един към друг. Не издържат и се развеждат, а жената е единствената от съпругите му, която запазва фамилията Висоцка. "Той беше голямо щастие. Имаше дарбата да дарява. С него нямах нито един обикновен ден. Винаги носеше нещо - балон, мандаринка, бонбон. И тогава обикновеният делник се превръщаше в празник!", разказва Иза в "Кратко щастие за цял живот".

Приятелите на барда са категорични - Людмила Абрамова, майката на двамата му синове, винаги е била най-близкият му човек. Те не са просто мъж и жена, а единомишленици. Тя го разбира и поддържа както никоя друга. Люся е невероятно ерудирана, остро реагираща на всяко нещо в живота, нежна и предана. Много години отказва да дава каквито и да било изявления пред медиите. Едва преди няколко години проговори и разказа цялата истина за връзката си с Володя.

Любовта им е холивудски филм. Малко преди да срещне мъжа на живота си след трагични обстоятелства, красавицата с гълъбово сиви очи е дала обет да се омъжи за първия, който й поиска ръката. Люся твърди, че е оценила подаръка на съдбата. Разбрала е, че е попаднала на най-красивия, безстрашен и великодушен мъж - Володя. Съдбата ги среща през 1961-ва. Снимат филма "713-и - разрешение за кацане" в Ленинград. За първи път Людмила го вижда на прага на хотел "Европа" изхвърлен, бит, окървавен, с разкъсана риза. Нито за миг не се замисля, изважда семейния пръстен с аметист на баба си и с него плаща дълга в ресторанта, в който напълно непознатият се е напил и изпотрошил всичко. Той, разбира се, грабва китарата и й благодари със серенада. "Обичам те! Аз съм Владимир Симьонович Висоцки. Женен съм. Ще се разведа! Ще бъда с теб!", пада накрая на колене той.

"Имената си разменихме едва на сутринта, когато станахме, за да отидем на работа. Тичахме след един и същи трамвай, без да си кажем и думичка, влязохме в "Ленфилм", качихме се на един етаж и влязохме заедно в снимачната група. Погледнахме се като извънземни. Това ни беше срещата - съдба!", разказва Люся, която се отказва от актьорската професия по негово желание, за да се посвети на децата им. Първо се ражда синът им Аркадий (1962). Днес той е писател и сценарист. През 1964-а идва и вторият - Никита, актьор и режисьор, днес директор на културния център "Владимир Висоцки". Там гид е самата Людмила Абрамова.

Седемте години с Люся са най-трудните и най-плодотворните в творчеството на барда. "Той пиеше страхотно. И вярваше, че с усилие на волята може да спре. И го правеше. После пак почваше и се ненавиждаше заради слабостта си. Носеше страшен кръст. Но раждаше потресаващи песни: "Касандра", "Большой Каретньi", "Штрафные батальоны"", припомня си Люся.

От всички любовни истории на Висоцки тази с Татяна Иваненко е най-болезнена. Отношенията между актрисата от "Таганка" и колегата й започват много преди той да се ожени за Марина Влади и продължават по време на брака с французойката. Красавицата е голямата тайна на Висоцки. Тя обаче му е предана и го гледа като полубог. През 1972-ра се ражда дъщеря им Настя, за която Володя се грижи, но така и не й дава името си. След смъртта му всички се отдръпват от двете, макар че момичето му е "одрало кожата". Дори майката на барда не ги търси. Днес Татяна живее твърде затворено в Москва - никога не се е женила.

Когато Володя се запознава с Марина Влади и двамата имат деца - той синовете от Людмила, тя - два момчета от брака си с френския артист Робер Осейн и едно от брака си с пилота Жан-Клод Бруйе, собственик на авиокомпания. В книгата си "Владимир - прекъснатият полет" Марина разказва за любовта им. "От момента, в който се запознаваме, аз виждам само нежните ти пламенни очи, след това наблюдавам главата ти: коси, късо подстригани на тила, двудневна брада с червеникави оттенъци, умора, която вдълбава бузите ти. Ти не си хубав, видът ти е обикновен, но погледът ти ме съблазнява. Едва пристигнали, ти вземаш китарата. При първите акорди, при първите звуци аз съм още по-развълнувана. Ти ми обясняваш, че театърът е твоят занаят, но че поезията е твоята страст. А после без всякакъв преход ми казваш, че отдавна ме обичаш. Владимир ми беше повече от съпруг. Той беше добър приятел, с когото можех да споделя всичко, което ми беше на душата". Нейните синове просто го обожавали и също започнали да свирят на китара. В Париж Марина Влади въвежда Висоцки в нов приятелски кръг.

Но любовта не спасява барда от пиянството. През 1969-та животът му виси на косъм. В състояние на афект той си прерязва вените, но го връщат към живота. Висоцки се опитва да се излекува от алкохолизма. Имплантират му "вечна" ампула от платина, но и това не го опазва. Без алкохол той вече не може да пише, да пее, да играе и някой го съветва да вземе слаба доза наркотици, за да облекчи състоянието си. За съжаление да се избави от наркоманията, той вече не успява. Отношенията им с Марина се влошават, тя иска да се разведе, но не й стигат силите. Владимир се боял от това и казвал, че "не мога да бъда вече с нея, но и без нея също не мога".

В края на живота си Висоцки силно се увлича по Оксана Афанасиева - студентка в текстилния институт. Благодарение на своята леля зъболекар, която лекувала повечето артисти от "Таганка", Оксана често идвала в театъра. Там те случайно се срещат. Тя била само на 18, а той вече навършил 40. Оксана веднага се разделя с годеника си. Висоцки я наричал "моята последна любов". Често я водел на гастролите си. Намеренията му били сериозни, още повече че отношенията му с Марина Влади вървели към скъсване. И досега Оксана се прекланя пред него, смятайки го за "абсолютно, съвършено, стопроцентов гениален човек". На 23 юли 1980 г. Владимир Висоцки говори за последен път по телефона с Марина Влади. Колкото и да е странно, въпреки връзката си с Оксана, той й казва, че скоро ще се видят, понеже вече е купил самолетен билет за 29 юли.

Два дни по-късно човекът, изпял "Аз не обичам изхода фатален, /и няма да ми писне да съм жив. /И мразя се, когато съм печален/, когато пея, а не съм щастлив", е мъртъв.

Скандалите около филма

Скандали преследваха последния филм за барда. "Висоцки. Благодаря ви, че съм жив" навлече гнева на Марина Влади и на представители от високите етажи на властта, но всичко това не му попречи да събере огромен бокс офис. Той излезе по екраните в Русия на 1 декември 2011-а, а в първия уикенд след премиерата отчете 11,3 млн. долара печалба - много над холивудските продукции по същото време.

Никита Висоцки, син на барда от втория му брак с Людмила Абрамова, пише сценария и озвучава баща си. Режисьор е Пьотър Буслов. В ролята на Владимир е любимецът на Русия Сергей Безруков, прочутият Саша Белов от "Бригада". Той играе със специална силиконово-пластична маска, точно копие на поета. Всъщност именно това предизвика възмущението на Марина Влади.

"Този филм оскърбява паметта на Висоцки - и като личност, и като творец. Отвратена съм! Това е подигравка с изкуството му, със съвместния ни живот", яростно се изказа френската актриса от руско-полски произход. "Най-шокиращото е, че синът на Висоцки е в основата на проекта. Той е използвал посмъртната маска на баща си, за да пресъздаде буквално лицето му на екрана. Аз я поръчах веднага след смъртта на Володя. А сега копието е надянато на някакъв анонимник. Това не е просто скандално, това е страшно! Неморално, неетично. Ако бях вярваща, бих го нарекла "грях". Омерзена съм!", възмутена бе Влади.

Заради маската създателите на творбата не разкриваха дълго време кой стои зад нея. Така се родиха десетки спекулации. Дни преди премиерата продуцентите хвърлиха прах в очите на феновете с името Владимир Вдовиченков. Оказа се, че той не съществува. Така се заговори за натиск от Кремъл за разбулване на интригата. "Взехме решение максимално точно да предадем неговия физически образ, като използваме възможностите на съвременната техника. За да няма нещо като "намерете 10-те разлики", решихме всичко да бъде анонимно - въпреки огромния труд на Безруков", обяснява наследникът Никита. Филмът проследява няколко дни от 1979 г., когато Висоцки и неговите приятели заминават за концерти в Узбекистан. Здравето на барда е силно разклатено - той умира точно след година. Всекидневно приема инжекции морфин като лечение на алкохолизма му, но не иска да слезе от сцената. След едно от представленията получава сърдечен пристъп и изпада в клинична смърт. През цялото време наоколо кръжат агенти на КГБ. Любовната история е с Татяна Ивлиева, изиграна от Оксана Акиншина, но в образа са смесени черти от всички жени на барда, включително и на Марина Влади.

"Преди да започнем, имаше около 15 сценария - откровено слаби и интересни. Но всичките бяха биографични, опитваха се да обхванат цялото творчество на Висоцки - като писател и актьор в театъра и киното", разказва Никита. "Това, което ние разказваме, е по спомените на Всевлод Абдулов. Пресичат се няколко сюжета от живота на баща ми. За мен беше много важно да направя този филм. Когато татко почина, бях едва на 16. А и говорим за кино - с трагедия, болест, невероятно страдание, творчество, любов. Баща ми е имал късмета да живее в забележително време, около него винаги е имало много необикновено талантливи хора. Не мисля, че е бил по-добър от тях, но в него е имало нещо, което го е отличавало от всички. Решаващото е, че той е бил воин. Отнасял се е към живота като към предизвикателство и е побеждавал. А народът обича героите, които са готови за саможертва. Във филма той е и победител, герой от митологията, и човек, който в определени моменти е слаб, поддаващ се на влияние, извършващ грешки."




Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: elahikari
Категория: Политика
Прочетен: 997967
Постинги: 1920
Коментари: 1259
Гласове: 1413