Коментар на Иван Бедров:

Преди 4 години няколко млади мъже се събираха често в едно бистро в центъра на София. Не бяха познати за широката публика. Не бяха част от лицата на набралата вече мощ политическа партия ГЕРБ. Буквално преди изборите бяха представени като „Икономическия екип“. Всеки от тях беше нагърбен със задачата да обяснява на публиката какво конкретно ще направи ГЕРБ по ресори – финанси, икономика, регионално развитие. За публиката оставаше задачата да свикне още преди изборите с лицата на бъдещите министри.

Основната разлика между тези млади мъже и останалите лица на ГЕРБ беше очевидна - те изглеждаха западно, говореха прагматично и нямаха нищо общо с МВР. По-късно разбрахме, че има и още една разлика – те не се изкушиха да говорят популистки, за разлика от другите. 4 години по-късно в правителството останаха само другите.

Симеон Дянков, Трайчо Трайков и Росен Плевнелиев бяха модерната, прозападна и по-симпатична за бизнеса част от правителството. По неизвестни на публиката причини първите двама вече не са министри, а третият беше номиниран за президент, също по неизвестни за публиката причини.

Какво изобщо правеха те в един отбор с премиера?

Минути след като пресслужбата на Министерския съвет съобщи, че премиерът Бойко Борисов предлага министърът по еврофондовете Томислав Дончев да смени Дянков, в медиите се появи един много показателен детайл. Служителите в пресцентъра на финансовото министерство търсели Дянков, който е в САЩ, за да му съобщят новината.

На единия му е съобщено на задната седалка на лимузината, че ще бъде кандидат-президент, на втория му е съобщено в самолета от Катар, че ще бъде уволнен, на третия изобщо не му е съобщено. Като прибавим и натрапчивите ценностни различия между тримата бивши и любимците на премиера Цветан Цветанов, Мирослав Найденов и Лиляна Павлова, основният въпрос гласи: какво изобщо правеха тези хора в един отбор с Бойко Борисов?

Ето възможен отговор: тези хора бяха в правителството да вършат някаква работа и да са винаги под ръка, когато трябва да се принесе жертва пред недоволните избиратели. Отстраняването на Дянков няма нито да намали сметките за ток, нито ще подобри позициите на правителството. Но в ситуация на обсада това решение изглежда най-логично, макар и непремислено – тълпата мрази Дянков, днес й даваме Дянков. А утре?

Симеон Дянков се справи с работата си на финансов министър и се провали с работата си на вицепремиер, който надзирава икономиката, образованието и здравеопазването. Превърналата се вече в мантра „финансова стабилност“ е безспорно важна и Дянков успя да удържи това, което удържаха и предшествениците му Пламен Орешарски, Милен Велчев и Муравей Радев. Той дойде обаче със заявка за много повече – за подобряване на средата за бизнес, за реформа в здравеопазването, за модернизиране на образованието. Троен провал.

Колкото и добър финансист да е бил (въпреки че и това се оспорва), Симеон Дянков заемаше политически пост. А не се държеше като политик. Успяваше да създаде конфликти там, където не е необходимо, и да толерира практики, срещу които трябваше да бъде решителен, дори и с цената на конфликт. Примери: излишен скандал с учените и страх да промени практиката почти всички държавни пари да се държат в една банка.

Защо ли Борисов отстрани Дянков точно сега?

Разбира се, не е коректно отговорността за всичко това да се стоварва само върху Дянков. Има министър-председател, има и друг вицепремиер. Ако са му пречили да осъществи реформи, кога го е разбрал? Ако е било навреме, защо е останал в правителството? Ако не го е разбрал изобщо...

Въпросите са важни, но те няма да ни помогнат да разберем защо точно сега Бойко Борисов отстрани Симеон Дянков. Разсъжденията в тази посока предполагат наличието на някаква политическа логика и дългосрочен план. Такъв анализ не може да пропусне и изказването на премиера от 22 октомври 2010 г., че „освобождаването на един или друг министър не е проблем. Освобождаването на един финансов министър обаче е все едно пада цялото правителство“.

Днес няма смисъл да се радваме, че отново сме открили противоречие между едно или друго изказване на Борисов. Точно в този случай няма разминаване – правителството наистина е паднало. Отделен е въпросът дали това се е случило след смяната на Дянков или няколко дни преди това.

Автор: Иван Бедров, Редактор: Александър Андреев