Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.02.2013 14:32 - "Виновникът" за всички беди
Автор: elahikari Категория: Политика   
Прочетен: 295 Коментари: 0 Гласове:
0



 Преди броени дни Симеон Дянков каза, че би подал оставка при победа на пушачите и вдигането на забраната за пушене в закрити помещения. Aко не запазя министерския си пост след изборите, ще пиша книги – обясни той плановете си в началото на месеца пред ТВ7.


Новината за оставката му дойде на 18 февруари, но не заради тютюнопушенето. Нито пък доброволно. Другата му идея фикс, споделяна в интервюта напоследък, бе да бъде признат за българския Балцерович – знаменитият полски министър на финансите от началото на прехода, приложил т.нар. шокова терапия и радикални реформи в страната си.

Оттук нататък Дянков ще има много време да се изявява като писател. Вместо да чака отличие за финансов министър на годината в ЕС или признание за нов Балцерович, може да се състезава за "Пулицър".

Фактът, че беше най- необичаният член на кабинета, не го притесняваше – поне на думи. Един финансов министър трябва да бъде мразен, защото ако го обичат, значи, че не върши работата си, коментираше той по повод на социологическите данни, които винаги му отреждаха нисък рейтинг. Той бе критикуван от икономисти, шефове на регулаторни органи, висши учебни заведения, учени, кметове, синдикати, съсловни организации. А когато имаше протести с искане за повече пари, винаги се искаше оставката му.

Това, което несъмнено постигна, бе запазването на финансовата стабилност. Но с намален фискален резерв, емитиран нов дълг, вътрешно недофинансиране и силно стагнирани доходи.

Като пазител на финансовата стабилност Дянков на практика беше на нож с почти всички в държавата. Веднага след идването му на власт бизнесът трябваше да направи отбивка от 10%, за да си вземе парите, които държавата му дължеше за свършената работа. Мразеха го търговците заради слагането на фискални апарати и за абсурдно дребни дейности, на разходомери на бензиностанциите, които не ловят сивия сектор в бранша. Намразиха го гражданите за неаргументираното въвеждане на данък върху доходите от лихви по депозитите.

Той рядко си мереше думите, раздаваше понякога непремерени публични квалификации, след което биваше мъмрен от премиера Бойко Борисов и предупреждаван да си мери приказките. Противниците му го наричаха "поразяващата уста".

Щит на Борисов срещу "народните критики"

Борисов обичаше да пуска напред Дянков, за да обере негативните обществени реакции, когато трябва да се вземе непопулярно решение. Така Дянков не даде пари за коледни надбавки на пенсионерите в края на миналата година и премиерът Борисов повтори след него същото, когато недоволството вече се бе изсипало на главата на финансовия министър.

Дянков отказваше пари за фалирали предприятия като ГОРУБСО Мадан или ВМЗ Сопот, но премиерът Борисов нареждаше друго и пари се намираха. Той не искаше да даде пари за зърнопроизводителите и миналата седмица, но пари се намериха в негово отсъствие. Което стана една от причините за махането му.

Дянков неведнъж е имал търкания със земеделския министър Мирослав Найденов. И понеже си призна публично, че министърът, с който има проблеми, е Найденов, премиерът го скастри и го предупреди да не дава оценки за работата на Найденов.

Тъй като назначенията на възлови постове в изпълнителната власт се подчиняват на логика, известна само на премиера Борисов и на тесен кръг около него, Дянков нямаше съмишленици и сред най-близкото си обкръжение. Заместникът му от началото на мандата Владислав Горанов си позволи да го квалифицира като некомпетентен, което се разбра от "едни" изтекли в публичното пространство аудиозаписи.

При формирането на правителството Дянков бе считан за един от експертите реформатори, заедно с бившия министър на икономиката Трайчо Трайков и тогавашния строителен министър Росен Плевнелиев. Те обаче не останаха в един отбор, което отслаби и позициите на всеки един по отделно. Показателно беше, че Дянков не защити Трайков при уволнението му през 2011 г., като едва ли е очаквал, че ще го сполети същата участ четири-пет месеца преди изборите.

Войната с вътрешния министър и "онези" записи

Освен с Мирослав Найденов, Дянков беше почти във война със силовия вицепремиер и вътрешен министър Цветан Цветанов. Разделителната линия най-общо е отказът на Цветанов да провежда реформи в МВР. Под натиска на протести вътрешният министър запази всички социални придобивки за полицаите и дори издейства повишаване на заплатите им. МВР остана и министерството с най-голям бюджет – над 1 млрд. лева.

Името на Дянков като “загубил всякакъв авторитет пред премиера с действия и бездействия”, по думите на заместника му Владислав Горанов, изплува и в аферата “Тановгейт”, при която шефът на митниците Ваньо Танов, подчинен на Дянков, бе подслушван от МВР.

В разговор с Танов, зам.-финансовият министър Владислав Горанов описва началника си Дянков като некомпетентен човек.

Действието се разиграва в началото на 2011 г., а премиерът Борисов обяснява тогава, че "не виждам нищо лошо да се подслушват министри, вицепремиери и шефове на агенции. Който премиер е имал доверие на всичките си министри, винаги е бил подвеждан. Министрите трябва да работят така, все едно са слушани и гледани."

"Министрите нямат време да правят приятелства. Те са тук за 3-4 години и трябва да работят на максимум. Аз не искам от тях да се обичат. 
Искам вицепремиерите да се мразят, да са скарани, за да е сигурно, че никой и отникъде да покровителства нищо," каза тогава Борисов. Той уточни, че между двамата вицепремиери е имало много тежки противоречия за това колко трябва да се съкрати съставът на МВР.

"Ние сме водили спор на много висок тон с тримата по тези теми и всеки е отстоявал своите аргументи. Към вицепремиера Дянков аз към този момент съм отправял един упрек и него съм го казвал от трибуната на парламента – не трябваше миналата година ние да приемаме бюджет и да покрием дефицита на предишното правителство. Трябваше да го приемем с тежък дефицит, за да блесне на Станишев и компания лъжата. Ние тогава направихме грешка, за да покажем, че държавата е стабилна. Дянков се ползва с моето доверие," заяви Борисов през януари 2011 г.

Няколко месеца по-късно последва втори публичен рунд между Дянков и Цветанов, като този път спорът беше за даренията в МВР. “Не Симеон Дянков е човекът , който определя как ще бъде разпределен бюджетът. Това е българското правителство, премиерът на страната и се приема от парламента". Така изригна Цветанов на възмущението на Дянков за исканията за по-висок бюджет на МВР и получените от над 6 млн. лв. дарения. Дянков дори призова Цветанов да върне парите от дарители със съмнителна репутация.

Мразен от съдебната власт, презиран в БАН

Финансовият министър беше в обтегнати отношения със съдебната власт, на която още от 2009 г. оряза бонусите за “добра свършена работа”, а магистратите дори го дадоха на съд. Съдебната реформа и борбата с престъпността са секторите, заради които страната ни продължава да е под наблюдението на Брюксел.

Студените отношения с Висшия съдебен съвет продължиха и в следващите години, като и през декември миналата година ВСС и министърът почти стигнаха до познатия скандал - съдебната власт си раздаде бонуси, впрочем от нейните си пари, министърът до последно не искаше да ги даде.

В началото на мандата си Дянков скастри остро и БАН заради оплакванията на учените, че парите за наука са малко. Той поиска реформи в академията и нарече ръководството й "феодални старци", което предизвика негодуванието на "старците" и тайната подкрепа на младите учени.

Наложи се премиерът Борисов да примирява научната мисъл с устатия вицепремиер, което приключи с взаимно стискане на ръце и снимки за спомен.

Дянков многократно влизаше в конфликт с ръководството на Българския лекарски съюз, като най-голямо недоволство провокираха маневрите му с парите от здравни вноски, които на няколко пъти бяха пренасочени към фискалния резерв.

Абдикирането на държавата от плащането на редица медицински дейности с цел икономии за сметка на все по-голямото натоварване на НЗОК също бе сериозен източник на недоволство срещу Дянков.

Самият Дянков многократно е обяснявал, че като лично поражение понася неизвършената реформа в здравната система - ресор, с който се е занимавал в Световната банка, преди да приеме да стане финансов министър.

Оставката на Дянков бе искана многократно и от синдикатите във връзка с предлаганите от правителството промени в пенсионната система – вдигане на пенсионната възраст, ограничаване на ранното пенсиониране и др. Исканията на Дянков за по-бързи и радикални стъпки в пенсионната система на няколко пъти изкара синдикалистите на протести, но в крайна сметка бяха потушавани след постигането на компромисни варианти.

Дянков имаше разногласия и с наследяващия го на поста Томислав Дончев за създаването на компенсационен фонд за т.нар. финансови корекции на общините. Исканията на Дончев бяха с пари от фонда да се покриват поне нарушенията, които са били допуснати по вина на държавната администрация, но в момента се пишат минус на общинските бюджети, но Дянков не даде с аргумента, че така се стимулират финансово недисциплинираните общини.

"Новото управление" на Сребърния фонд, което за малко да му изяде главата

Тежък проблем създаде на министъра идеята му за "нов начин на управление на Сребърния фонд", създаден за подкрепа на пенсионната система след 2016 г. Срещу идеята на Дянков "за по-гъвкаво управление" на фонда скочиха повечето независими икономисти, опозицията, ръководствата 
на БНБ и на Комисията за финансов надзор. Съпротивата беше толкова силна, че Дянков се отказа от идеята си, като си спечели "врагове" в целия финансов сектор.

Дянков като олицетворение в ЕС на строгата фискална политика

В ЕС Дянков имаше името на финансов министър, който провежда с твърда ръка строга фискална политика. Това не му попречи да бъде критичен към общоевропейски финансови проекти и инициативи, да дава мнение за компетентността и квалификацията на останалите финансови министри.

Не може да не му се признае, че беше най-публикуваният български министър в западната преса, предимно с финансова насоченост. Което му позволяваше да прави добра реклама на България като "финансов отличник", но бедна заради сгрешените политики на предишните правителства.

Един запомнящ се конфликт бе с бившия президент Първанов, заради репликата в тв шоу, която Дянков дори не изрича, но мълчаливо се съгласява, че Първанов е "млад милиардер". Разразилият се публичен скандал спечели за каузата на Дянков много от дясномислещите българи, които бяха против Първанов.

Без последици остана заканата му от септември м.г., че ще 
"пак ще пляскаме руснаците" и ще ги "разбием в съда" по повод внесения от тях от 1 млрд. евро заради спирането на АЕЦ "Белене".

Административната реформа

Наред със запазването на финансовата стабилност, административната реформа и опита му да въведе ред в получаването на бонуси над заплатите в администрацията също може да се отчете успех за Дянков. Частичен. Реформата така и не е довършена. Бонуси пак се дават, но просто не се наричат бонуси, а надбавки.

Въпреки акциите с хеликоптери над "луксозните имоти" и затягане на мерките срещу източването на ДДС Дянков се провали в осигуряването на повече приходи в бюджета. Съзнателно или не, неговите подопечни - митниците и НАП - не успяха да свият сивия сектор в икономиката. въпреки многократните анализи, че събираемостта на държавните вземания може да се подобри значително, мерки така и не бяха взети.

Последната му идея от есента на 2012 г. е отмяната на плоския данък и въвеждането на прогресивно подоходно облагане, мярка, с която ГЕРБ би се доближила до БСП.

Впрочем има и доволни от Дянков. Министърът на културата Вежди Рашидов, например. Пари се намираха за археология, за културен туризъм. Дянков не криеше, че има "детска" слабост към археологията, което пък добре се използваше от представители на историческата гилдия.

 



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: elahikari
Категория: Политика
Прочетен: 997967
Постинги: 1920
Коментари: 1259
Гласове: 1413