Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.03.2013 11:28 - Зад инициативата „Висящи кафета” прозира какво ли не
Автор: elahikari Категория: Политика   
Прочетен: 495 Коментари: 0 Гласове:
2



България вече не е същата. Или поне се опитва да не бъде Ясен Бориславов
image
Ясен Бориславов
От три дни България не е същата. Или поне се опитва да не бъде. Това усилие пролича покрай внезапно появилата се във "Фейсбук" инициатива "Висящи кафета", започнала във Варна в петък и разпространена буквално за часове в десетина града в страната. За 72 часа идеята е подкрепена от 18 000 души и е приложена в 140 кафенета. Докато четете този текст, числата може да са удвоени. Какво представлява самата инициатива? Ако седнете в кафене, сам или с приятели, поръчвате по едно кафе за себе си и още едно, две или повече "висящи". Изпивате само вашето, а плащате и "висящите", които по-късно някой безпаричен човек, когото не познавате, може да си поръча. Този елегантен жест на социална солидарност е измислен в Неапол по време на Втората световна война. Описан е от писателя Тонино Гуера, който по онова време се е озовал в неаполско кафене заедно с Федерико Фелини и Виторио де Сика и докато тримата си приказвали, забелязали как някои клиенти си поръчват по едно кафе, а плащат още едно или две "висящи". След това забелязали и несретниците, които ги получават. По-късно модата е разпространена в различни европейски градове, но у нас е актуална от миналата седмица. В някои ислямски страни, където благотворителността не е просто спорадична форма на алтруизъм, а културно-религиозна норма, имало обичай да се купува "висящ хляб". След като бъде платен, хлебарят го окачва да виси пред хлебарницата и гладният може дискретно да го вземе, като така му се спестява част от унижението.

Първото "висящо кафе" у нас е продадено във варненския етнобар Red House в петък точно в 18:41, както това е отразено в касовата бележка. Кафенета, които прегръщат идеята, вече са означени със стикери. Ентусиазмът е разбираем, защото те нищо не губят, а могат да увеличат оборотите покрай внезапната вълна на социална солидарност.



Твърде противоречиви и разнопосочни са коментарите



във форумите около тази инициатива. Повечето варират между сдържано одобрение и открит възторг, но има и крайно скептични или откровено негативни. "Чувството ми за сарказъм и ирония едва се сдържа да се подиграе на лицемерието около цялата тази ист(о/е)рия", пише един от форумците, но след това е добавил, че все пак намира за положително зараждащото се съзнание, че нормалният живот в едно общество не може да бъде движен само от егоизъм. Други се опитват да доразвият идеята, като я отместват от кафето към разни съестни продукти - банички, супи, сандвичи и т.н. Някои намекват и за "висящи цигари". В Пловдивската опера вече обмисляли вариант с "висящи билети", а в една туроператорска фирма умуват около бъдещи "висящи екскурзии". Промъкнал се е и един "висящ мезонет", явно като израз на типичния за много форуми вкус към пародийното и гротескното. Въпреки търсеното разнообразие център на идеята изглежда ще си остане кафето. То по своята природа е социална напитка, поради което "висящите кафета" може да се тълкуват и като дружелюбна покана за "включване" на изпадащите.



Скептиците смятат, че идеята неизбежно ще се провали.



А докато това стане, циганите и клошарите ще пият повече кафе, отколкото е здравословно. Друга категория скептици тълкуват хрумването като ловък маркетингов трик, нещо като душевна индулгенция с лек масаж на самолюбието само на цената на едно кафе. Защото изглежда нереалистично луксозни заведения да пуснат например клошари, за да изпият едно безплатно кафе.

Явно става дума за особен социален жест, който не може да има еднозначна интерпретация. И точно това го прави интересен. Образите и жестовете в модерния свят са често пъти двусмислени. Със сигурност е любопитно да се проследи как ще се развие тази инициатива в страна, в която току-що напуснали парламента депутати бързат да се регистрират в бюрото по труда като безработни.

Около "висящите кафета" е възможна още една интерпретация, при това твърде важна. Дали пък тяхната умилително затрогваща и публична (защото кафенето все пак е публично място) ритуалност не се опитва да изтласка травмиращите образи на горящите хора факли, които през последните дни и седмици се настаниха в националното съзнание? Да се замести образът на ужаса с един друг образ, по-благоприятен, оптимистичен и човечен. И дали всичко това не е ловко разиграна процедура за масова психотерапия? Дали е случайно, че точно от Варна стартира тази инициатива?

Какво друго подсказва драматургията на "висящите кафета"? Личното богатство в една доминиращо бедна среда може да поражда и чувство за неловкост.

Би трябвало да е така.

"Малко са нещата, с които е така трудно да се примириш, както с добрия пример", твърди Марк Твен. Българите трудно се примиряваме с добрите примери, но в конкретния случай явно се опитваме да го направим. Поради което си струва да повярваме, че България вече не е същата, или поне че се опитва да не бъде.
image
Снимка: БГНЕС "Висящо кафе" бе кампания, лансирана в България от варненско кафене чрез социалните мрежи. Оттам тръгна и инициативата за "висящите" стоки. Стъклена купа с пуснатите картончета показва бройката на наличните "висящи" кафета.



Гласувай:
3
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: elahikari
Категория: Политика
Прочетен: 1146784
Постинги: 2218
Коментари: 1461
Гласове: 1516