От Мая Стефанова

Ник Маркс
Новите "Дни на щастието" започват на 20 април

Ако съществуват ловци на щастие, то Ник Маркс е един от тях. Поводът да поговорим с него е предстоящата му визита в София за второто издание на еднодневния семинар Дни на щастието, организиран от Credo Bonum на 20 април. Този път той е посветен на темата за щастието в офиса, но решихме да поговорим с известния социолог и статистик от Великобритания за по-общото му професионално виждане за щастието. 

Най-популярната заслуга на Ник е създаването на т.нар. Индекс на щастливата планета, който накратко казано отчита нивото на благополучие на страните, но не основавайки се на икономическия им напредък, а на това до каква степен те нанасят вреда на пленатата Земя.

Маркс е и основател на Център за благополучие, автор на разработки на тема социално и лично благополучие и част от екипа на фондацията nef (the new economics foundation), която се стреми да подобри качеството на живот чрез иновативни решения, променяйки всеобщото мислене за икономиката, социалните въпроси и околната среда.

Как и кога започнахте да се интересувате от изследването и измерването на щастието?

- Започнах да се занимавам по-задълбочено с думата "благоденствие" (от англ. well-being) през 2001, когато постъпих на работа във фондацията nef. Нейната задача е да прави проучвания и да съхранява данни. Действителната причина да работим с този термин беше, че това бе дума, която се употребяваше все по-често от правителството на Обединеното Кралство, но никой реално не знаеше какво точно значи.

За подобен вид организация е изключителна възможност да се появи подобен термин и никой да не знае какво точно означава (смее се). Затова направихме и доста проучвания за качеството на живота, както и за нуждата от удовлетворение.

Така се заинтригувах още повече какво можем да свършим, използвайките тези изследвания и какво ще открием под този термин. Бързо открих един труд на тема "субективно благоденствие", както бе наречено. Това е да изживееш живота си щастливо. Бях статистик, така че за мен бе важно подобно твърдение да е подплатено с цифри, данни и доказателства. Започнах да разсъждавам над това как можем да започнем да гледаме на правителствената политика от гледна точка на това колко щастливо е обществото, което тя изгражда.

Думата "щастие" започнах да използвам преди 3 или 4 години. Сега разбирам, че за да стигна до това, преминах през определена промяна, тъй като разбрах, че тя има по-голям емоционален заряд и всеки човек я приема много по-лесно. "Благоденствие" звучи много по-бюрократично и академично, докато за щастие хората говорят много по-лесно в обикновения си живот. 

Казвате, че има пет много прости действия, които хората могат да правят в ежедневието си, за да са щастливи - да поддържат връзка с хората около себе си, да бъдат активни, да обръщат внимание на нещата, които ги заобикалят, да научават по нещо ново и да дават. Вие спазвате ли ги?

- Всеки човек има своите силни и слаби страни що се отнася до тези пет начина да бъдем щастливи. Всички те се основават на доказателства от изследвания. Моята слабост е да бъда активен (смее се). Иначе днес имах контакт с хора, отбелязах някои неща, научих други и дадох, но повървях малко. Аз не съм физически активен човек, затова и моето предизвикателство винаги се върти около това да спортувам и да бъде активен всеки ден. 

По какъв начин ви промени изследователската работа на тема щастие в личния ви живот?

- Винаги съм имал щастлив брак, но си спомням, когато веднъж четох един от въпросниците на тема връзки, които психолозите използват, за да разберат типа човек... Правех проучване и докато го четях, се разплаках. Знаех, че имам щастлив брак, но наистина приемах това изследване много насериозно и това по някакъв начин ме накара да предприема още по-смели и по-трудни стъпки. Това е част от щастието. Ако искаш да имаш по-щастлив живот, трябва да се фокусираш над това и да се изправиш лице в лице с тревогите си. Не можеш просто да прелетиш над тях. В този смисъл определено съм променен. 

В една своя лекция за TED казвате, че визията за бъдещето обикновено е представяна по-скоро като кошмар, а не като мечта или сън. Защо според вас е така? 

- Това, което имах предвид, е, че в поп културата почти всички визии за бъдещето са апокалиптични. Не смятам, че случаят винаги е бил такъв през последните 100 или 200 години, но апокалиптичното мислене е в основата на Новия завет и Библията, където е пълно с апокалиптични визии. Не е нещо ново.

Около 50-те години на 20 век (не точно такъв е бил случаят в България може би) след световните войни в Западна Европа настават по-оптимистични времена. Тогава хората градят общото си бъдеще. Разбира се, имало е разлика между нациите - Франция и Великобритания са били по-малко оптимистично настроени, а скандинавците - повече.

Ако погледнете популярните филми, винаги има страшни визии за бъдещето. Те се изменят. Сега те са под екологична форма и прекаляват, използвайки страх, за да предизвикат реакция в хората. Според мен трябва да се стремим да бъдем движени от позитивни визии.

Икономиката и дясното крило бележат успех в това да създават визии за прогрес, който не винаги е за всички. Те обаче разчитат на визията, че бъдещето е в просперитета. Трябва да имаме някакво по-човешко, по-хуманно виждане за това какво ще бъде бдещето ни. В противен случай просто като насън ще преминем в негативното. Действително всичко зависи от това какво считаш за постижимо.

Хората сме свикнали и сме свързани със страха, тъй като е много полезен. Има много неща, от които да се страхуваш. Разрушаването на околната среда е плашещо.

Страхът е полезен, за да предизвика вниманието на хората, но е спорно дали с него може да се предизвикат и действия. Аз заставам зад това, че трябва да сме движени от позитивна визия за бъдещето и по този начин да се справяме с някои от страшните неща.

Смятате ли, че е създаването на подобни позитивни визии за бъдещето зависи до голяма степен и от политиците, които ни управляват. Има ли нещо като теория на конспирацията, че именно те имат по-голяма полза от страха на хората?

- Не бих го нарекъл теория на конспирацията или нещо такова. Има примери за лидери, които са водени от позитивни нагласи. Много често хората гласуват заради надеждата. Обама бе избран заради надеждата, че ще донесе промяна.

Определено обаче има множество негативни кампании, когато става въпрос за избори. Защо? Защото това е много ефективен начин да накараш хората да гласуват. Това е някак прагматично. Политиката е най-прагматичният, брутален и безцеремонен начин, по който действа властта. 

Има, разбира се, няколко изключения като Мандела например. Онова, което той направи в Южна Африка, бе невероятно. Той спаси страната от гражданска война. Неговата визия бе за спогодба и помирение. Това бе необикновено и целият народ го последва в това, избягвайки гражданска война. Това е идеален пример за позитивно лидерство. Със сигурност има и други възможни модели.

Въпросът e какво е от значение за политиците. Ако това е просто да бъдат избрани или преизбрани, често използват страха и негативните кампании, защото това е много ефективен начин да го постигнат. Това е много съществен проблем на начина, по който действа демокрацията.

Смятате ли, че това някога ще се промени коренно? Свързвали ли са се политици с вас, за да потърсят съвет за това как да направят хората по-щастливи или за да измерите нивото на щастие в даден район?

- Смятам, че се случва нещо интересно на ниво град. На поднационални нива започваме да наблюдаваме как местни лидери поемат позитивен курс в кампаниите си, което е интересен начин за противодействие на демократичния принцип за избор на централизирано управление.

Когато имате национално правителство над себе си, е работа на кмета на един град да открие уникален начин за провеждане на кампания. Трудно да е накарате хората да гласуват на локално ниво, движени от негативни мотиви. В момента наблюдаваме как някои кметове започват да възприемат този подход и част от тях искат от нас определени изследвания и измервания на нивата на щастие.

Препоръчвам това, тъй като смятам, че градът е интересно пространство и регион. Достатъчно малко е, за да могат хората да се идентифицират с него, и достатъчно голямо, за да има собствен бюджет. Това е начин да се разграничи от националната политика и да се откъсне донякъде от контрола. Според мен градът е пространство, за което трябва да започнем да мислим по-задълбочено в посока на позитивната промяна.

При измерването на Индекса на щастливата планета използвате данни за екологичния отпечатък, който дадена държава оставя върху планетата. Откъде идват данните?

- Винаги сме използвали данните на мрежата Global Footprint. Може да я намерите онлайн. Те са си поставили изключително амбициозната статистическа задача да създадат обща мерна единица за екологичния натиск върху планетата. Гениалното, което според мен правят, е че разделят натиска от употребата на земята. Освен това се опитваме да съберем и всички възможни данни за нивата на ядрените и въглеродни емисиите, ерозията на почвата, загубата на обработваеми земи и подобни. Всички те са различни и представлява предизвикателство да бъдат събрани на едно място. Вместо БВП на глава от населението, те създават глобален хектар на глава от населението, който отчита билогичния капацитет на планетата.

В лекцията си на TED през 2010 г. казвате, че всъщност най-щастливата страна по Индекса на щастливата планета е Коста Рика и че не сте били там. Успяхте ли да я посетите след това?

- Да. Това е наистина великолепна страна. Не е Шангри-Ла, не е утопия. Имат някои проблеми по отношение на равенството например, но имат страхотна политика спрямо околната среда, водата и в това отношение по някакъв начин са изпреварили времето.

Освен това и културно са много свързани - огромни семейства от няколко поколения прекарват много време заедно. Интересно е, че жените имат много по-силна роля в икономиката. Съществува и силно усещане за общност, така че като цяло има много позитивни примери, които те могат да дадат. 

България по Индекса на щастливата планета е с доста ниски показатели - 34.1, което я нарежда на 123 място сред общо 151, което вероятно означава, че има много неща, над които да работим. Имате ли някои конкретни съвети към България с оглед на това, че скоро ще посетите страната ни, макар и за да говорите с фокус върху щастието в офиса?

- Страхувам се, че не съм се подготвил, но определено е добра идея и ще го направя. Но сега, докато говорим, отварям данните за България в сайта на National Accounts of Well-Being. Те са от 2006 г., но се надявам до една година да бъдат обновени с данните за периода 2006-2012 г.

Това е резултат от работата ни, когато размишлявахме над това как държавите трябва да измерват щастието, отчитайки степените на доверие и принадлежност, позитивни чувства, липса на негативни чувства, живот, който удовлетворява хората и т.н.

От тези данни веднага се вижда, че имате нисък показател при позитивните усещания и липсата на негативни чувства. Това означава, че в България хората имат много повече усещане за депресия и безпокойство в сравнение с много други страни.

Спрямо средната стойност за Европа българите не са и особено удовлетворени от живота си, но за сметка на това са по-близо до средното ниво за енергичност и издръжливост, позитивно функциониране, гъвкави сте, имате доверие и усещане за принадлежност и дори сте над средното що се отнася до това дали разчитате на подкрепа от близките си.

Излиза, че хората в България социално функционират много добре, но вътрешно и външно не усещат и не изразяват чувство за щастие. Това е съвсем повърхностен анализ, който мога да направя с тези данни. 

Ако ги сравните с други, ще видите, че целият блок от страни, които в миналото са били свързани със Съветския съюз, имат доста сходни ниски показатели в тази графика, но е интересно да се се наблюдава дали нещата са се променили през изминалите шест години. Според мен, да.

Като цяло ефектът на 90-те години върху всички вас от тази част на Европа е бил огромен. Съветската окупация систематично е разсейвала и застрашавала националната идентичност. Макар да не знам българската история в детайли, знам от общото за Централна и Източна Европа, че сте изправени пред предизвикателството да откриете основите на това какво е благоденствие за обществото.   

Смятате ли, че е добра идея държавите да имат нещо като министерство на щастието? 

-  Единствената страна, за която знам, че има такова, е Бутан. В действителност това е институция, която изпълнява ролята на социално министерство, но просто е кръстено различно. И все пак е съвсем правилно, защото начина, по който държавното управление е организирано и действа, оформя живота на хората. Не казвам, че трябва да се създава директна политика за щастието на хората. Това би предизвикало проблем. 

Смятам, че проблеми като безработицата и връзката с икономиката са много по-сериозни. Може би трябва да се мисли за създаването на работни места, но не само за това. Хората работят какво ли не и това не ги прави директно щастливи.

Важно е да се мисли за различни аспекти на работата като съобразяването и разпределението на работните часове. Във Великобритания в това отношение ситуацията е доста странна, защото има хора, които работят прекалено много, а други - прекалено малко.

А и работата няма само икономически ефект. Тя дава цел, смисъл, усещане, че си нужен. Дава и поводи за контакти с хора. Безработните са много по-изолирани, така че не само загубата на приходи им създава проблеми. 

Правителствата трябва да разсъждават повече над това как точно да разчитаме на икономиката и защо някои хора могат да работят на няколко места, а други - на нито едно. Това, разбира се, не трябва да е прекалено крайно, защото всеки трябва да може да избира какво да прави.

Важен въпрос е и от какво всъщност се нуждаем. Абсурдно е как икономиката е станала напълно зависима от дълговете, приходите и разходите на потребителите, заради което те трябва постоянно да се нуждаят от неща, които не винаги са им необходими. Ако се хванем за щастието, трябва да се запитаме какъв е всъщност смисълът на икономиката. Това е много предизвикателен въпрос. Затова харесвам темата за щастието - защото много бързо те отвежда до фундаментални въпроси.