Постинг
09.05.2013 11:30 -
Имигрантите - горещ картоф, или спасителен пояс за икономиката?
Ще помогнат за преодоляване на демографския срив
Освен че ще се справят с най-непривлекателния труд, новите имигранти ще помогнат за справяне с демографския срив на Стария континент. ЯНА ЙОРДАНОВА
Темата за имиграцията на българи и румънци е на път да се превърне в горещ картоф за някои страни членки на ЕС. След като почти няма ден, в който да не чуваме ехото от британския плач за опасността от нашествие на наши сънародници на Острова, Англия е на път да се превърне в държавата с най-строги правила за чужденците. Нивата на имиграция в Германия също са най-високите за последните 20 години. Данни на статистическата служба Дестатис показват, че българите са третите най-многобройни нови имигранти в Германия с 59 000 души. Като цяло чужденците през 2012 година там са се
Освен че ще се справят с най-непривлекателния труд, новите имигранти ще помогнат за справяне с демографския срив на Стария континент. ЯНА ЙОРДАНОВА
Темата за имиграцията на българи и румънци е на път да се превърне в горещ картоф за някои страни членки на ЕС. След като почти няма ден, в който да не чуваме ехото от британския плач за опасността от нашествие на наши сънародници на Острова, Англия е на път да се превърне в държавата с най-строги правила за чужденците. Нивата на имиграция в Германия също са най-високите за последните 20 години. Данни на статистическата служба Дестатис показват, че българите са третите най-многобройни нови имигранти в Германия с 59 000 души. Като цяло чужденците през 2012 година там са се
увеличили до 1,081 милиона души
Дали обаче това е от полза? Според министъра на труда Урсула фон дер Лейен това си е чист късмет за Германия, защото българите и румънците ще помогнат за преодоляване на проблема с демографския спад. Дори някои икономисти са на мнение, че много източноевропейци са помогнали за решаването на проблемите на трудовите пазари.
Преди години
Германия също се опасяваше
от наводняване на трудовия си пазар от чуждестранни работници. Статистиката обаче сочи, че през 2010-а в страната са пристигнали около 130 000 поляци, 75 000 румънци и 39 000 българи. Данните за 2011-а не са много по-различни. Примерът е достатъчно показателен. Някои политици обаче все още се опасяват, че новите данни са параван за социален туризъм и драматизират проблема.
Имиграцията обаче има много аспекти. Факт е, че пазарът на труда в много европейски страни привлича лекари, инженери и квалифицирани работници от цяла Европа. Местните хора са наясно с източноевропейската конкуренция, която предлага по-ниски цени. Също така европейските лидери са запознати и с нискоквалифицираната работна ръка, която по никакъв начин не застрашава работните места на жителите. Социалните фондове в Германия пък се радват на младите хора и виждат в тях своето бъдеще. Затова въпросът с имиграцията не бива нито да се драматизира, нито да се премълчава. Правителствата трябва да намерят златната среда и да предприемат правилните и подходящи мерки, които да удовлетворяват както чужденците, така и гражданите на съответните страни. Никой няма нужда от създаването на истерии и от насаждането на негативизъм спрямо българите и румънците. Все пак сме пълноправни граждани на ЕС. Нека да припомним и че еврокомисарят по заетостта, социалните въпроси и приобщаването Ласло Андор беше категоричен, че никоя страна в Евросъюза не може да налага едностранно ограничения за достъпа до европейския трудов пазар извън предвиденото в договорите на общността. Той подчерта, че преходният период е седемгодишен и че срокът изтича в края на годината, след което българските и румънските граждани получават свободен достъп до трудовите пазари на всички останали страни от ЕС. Колкото и това да е неприятно за някои европейски лидери.
Само че какво се получава? Оказва се, че докато във Великобритания властите постоянно умуват
как да се справят с българските емигранти
заплашват със затегнат режим, то Германия вече има изготвен план за действие. В Берлин смятат да се справят с проблема по пътя на социалните мерки. Властите възнамеряват да създадат временни приюти за ромите от Румъния и България, както и да организират обучителни курсове за по-широк кръг от ромите и да подобрят здравното осигуряване. Първата стъпка в плана е именно изграждането на временни приюти, където ромите ще получават и помощ при първия си досег с институциите. За момента обаче не е ясно откъде ще дойде финансирането за подобряването на интеграцията на малцинството, но все пак това е добра стъпка както за справяне с престъпността от страна на малцинствата, така и за осигуряването на работна ръка. Ще се работи за интеграцията на децата в училище. В момента в страната има 168 учебни групи, в които ромските деца, които не са посещавали училище, се подготвят, преди да влязат в нормалните класове.
Всичко това говори, че имигрантите могат да донесат и полза за страните, стига правителствата да знаят как да извлекат плюсовете от това. Що се отнася до приказките за евентуална опасност за трудовите пазари, те звучат като предупреждение от несъществуващо природно бедствие. Проблем за тези европейски страни не са нито полските водопроводчици, нито румънските селскостопански работници, нито българските медицински сестри. Доказано е, че всяка страна, която е привлякла работна сила отвън, е спечелила от това. Както се казва, и ний сме дали нещо на света! В това число качествени и образовани кадри. . България страда от бягството на младите Франс прес
България, където в неделя ще се произведат предсрочни парламентарни избори, страда от масовото емигриране на млади висшисти. Това напускане има драматични последици за икономиката и обществото на страната, която остава с нискоквалифицирана работна ръка и застаряващо население, пише агенция Франс прес в кореспонденция от София. 26-годишната Румяна Ганева работи в колцентър въпреки магистърската си степен по икономика в най-добрия университет в София. “Това можех да го правя и без диплома”, казва тя горчиво. Румяна обмисля да запише втора магистратура във Великобритания. Баба й ще продаде апартамента си, за да финансира следването й. Всяка година между 20 000 и 25 000 души на възраст между 25 и 39 години напускат тази страна - най-бедната в ЕС според изследване на синдиката “Подкрепа”, отбелязва Франс прес. По-слабообразованите
РАБОТЯТ В СТРОИТЕЛСТВОТО
ресторантьорството или се грижат за възрастни хора, главно в Германия, Великобритания, Гърция и Италия. “Повечето ни ученици нямат търпение да вземат дипломата си за средно образование единствено за да отидат в Европа”, посочва Гинка Станчева, преподавателка в една от най-добрите софийски гимназии.Ако се завърнат в България след завършване на висшето си образование, те обикновено могат да разчитат на месечна заплата от 1000 лева (500 евро), отбелязва АФП. “Грубата сила, парите и арогантността са издигнати в култ. Да подкупиш лекар или полицай е нещо обичайно. Купуват се изпити и дори дипломи!”, възмущава се Христо Михайлов, завърнал се в България, след като е следвал право във Франция.След падането на комунистическата диктатура през 1989 г. около 1,5 милион българи са емигрирали, а сегашното население е 7,3 милиона. Особено засегнат е секторът на здравеопазването - според ресорния синдикат 57 процента от студентите по медицина искат да емигрират. Други, често пъти роми, се възползват известно време от социалните помощи в чужбина, преди да бъдат репатрирани, отбелязва кореспондентката на Франс прес. Загубата на работна ръка, а при оставащите - университетско образование, което често пъти не е пригодено за трудовия пазар,
създават “отровен коктейл” за икономиката
заявява президентът на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев. Той се безпокои от недостиг на инженери, чиято професия стана непопулярна поради упадъка на индустрията след падането на комунизма преди 23 години, отбелязва АФП. Неграмотността придобива тревожни размери сред ромското малцинство (което е 10 процента от населението на страната), въпреки че то ще съставя 23 процента от работната ръка в страната към 2020 г. по прогноза на Световната банка. Според БСК при национално равнище на безработица от 12 процента при младите на възраст под 30 години това равнище е 38 процента от активното население, отбелязва Франс прес. През 2012 г. пенсионираните българи бяха близо 24 процента от населението, а ненавършилите трудова възраст млади хора - малко над 14 процента, по данни на Националния статистически институт. Пенсионната система се огъва под тежестта на 2,2 милиона души от третата възраст, от които малко над половината получават пенсии между 150 и 200 лева (между 77 и 102 евро), по данни на правителството. “Завися от сина си за плащането на тока и лекарствата ми. Сегашната криза не променя кой знае какво”, въздиша 80-годишната Димитрина Желязкова, имайки предвид масовите демонстрации тази зима, които доведоха до оставката на консервативното правителство на Бойко Борисов. “Стягаме коланите повече от 20 години в името на реформи, дето краят не им се вижда”, казва тя горчиво.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
