Постинг
10.05.2013 15:48 -
Фигаро”: Изборите в България наближават в отровна атмосфера
София. В последните дни от предизборната кампания в България българите си намериха нов идол и той се казва Григор Димитров. Той не е харизматичен политически лидер, а тенисист от Хасково, който във вторник победи тенисист номер 1 в света – сърбина Новак Джокович, на турнира от сериите „Мастърс” в Мадрид. Така, ненадейно цялата страна започна да следи мълниеносното изкачване на младия „Гришо”, като принуди партиите да съобразят последните си митинги с мачовете му, за да не се окаже, че говорят пред празни зали, коментира френският вестник „Фигаро”.
Този спортен подвиг изглежда единственият лъч надежда след многобройни месеци на политическа и икономическа несигурност, настъпила след неочакваната оставка на консерваторското правителство на Бойко Борисов, подадена в средата на февруари след неколкоседмично социално недоволство. „Предизборната кампания бе изключително бурна и нечиста”, коментира политологът либерал Огнян Минчев. „Основните партии предпочетоха да се замерят със зловонни бомби, вместо да проведат смислен дебат за бъдещето на страната”, казва той.
В България тази стратегия носи името „война на компромати” – име, произлизащо от компрометиращите досиета, често излизащи от „службите”, които политиците вадят, за да дискредитират своите опоненти. Към всичко това се прибавиха разкритията за телефонни подслушвания, които министерството на вътрешните работи е правило незаконно.
Според Сергей Станишев, лидер на основната опозиционна сила – Социалистическата партия, тези случаи са показали „истинската същност” на управляващата партия ГЕРБ. Бившият вътрешен министър Цветан Цветанов пък отговори, че Станишев се превърнал в „говорител на престъпността”, която е в основата на тази кампания за дестабилизиране. Други припомниха, че по време на двата мандата от 2001 до 2009 година Социалистическата партия е запазила близките си връзки с някои от полицейските служби, от които излизат повечето „компромати”, които бяха изсипани по време на кампанията.
След като седмици наред протестираха срещу бедността, сега българите се подготвят да гласуват на изборите в неделя за нов парламент, в който не се очертава никакво мнозинство, докато социологическите изследвания прогнозират повишена нестабилност след изборите, коментира АФП.
„Никога не сме изпитвали такива затруднения да правим прогнози в навечерието на изборите”, призна в петък Юлий Павлов, директор на Центъра за анализ и маркетинг.
Последните изследвания дават равни шансове на консерваторската партия ГЕРБ на бившия премиер Бойко Борисов, който подаде оставка през февруари под натиска на улицата, и на социалистическата партия БСП. ГЕРБ има шансове за подкрепа от 29-35% от избирателите, запазвайки малка преднина пред БСП, която от своя страна е кредитирана с 25-32,3% от доверието на гражданите.
Много баби хилаво дете” – това е българският еквивалент на „твърде много готвачи развалят супата”. Има много суетящи се балкански баби, които участват на изборите в неделя – и се очаква известно време след вота те да се препират за това кой да отговаря за немощната българска икономика. Това пише британският журналист Андрю Макдауъл в материал за британския вестник „Файненшъл таймс”.
Изборите бяха насрочени два месеца по-рано, след като дясноцентристкото правителство на ГЕРБ на премиера Бойко Борисов подаде оставка след улични протести срещу високите сметки за ток, бедността, корупцията и авторитарното управление.
Социологическите проучвания сочат, че ГЕРБ има малка преднина пред опозиционната лява Българска социалистическа партия. Но също толкова важен е въпросът колко от по-малките партии ще преминат 4-процентния праг и ще влязат в парламента и каква ще бъде тяхната роля в съставянето на коалиция.
Последните социологически проучвания преди предсрочните парламентарни избори в България, които ще се проведат в неделя, сочат, че дясноцентристката партия ГЕРБ на бившия премиер Бойко Борисов има подкрепата на 21% от гласоподавателите, а социалистите – 20%, съобщава „ИЮ Обзървър”.
Резултати с минимална разлика правят по-трудно формирането на коалиция. Правителството на Борисов падна от власт през февруари на фона на улични протести и самозапалвания в знак на протест срещу социалната несправедливост.
В интервю пред френския вестник „Юманите” досегашният депутат и кандидат на следващите избори като представител на Българската социалистическа партия (БСП) Николай Малинов представя големите залози на изборите.
Според Малинов първата мярка, която трябва да предприеме следващото правителство, е създаването на работни места и условия за българите да живеят добре със заплатите си. „Това ще изисква фискална реформа, премахване на плоския данък, подобряване на трудовите права и колективните договори”, казва парламентаристът. „В този кризисен период държавата трябва да даде на икономиката роля на двигател, например с големи промишлени проекти. Това означава излизане от логиката на бюджетната дисциплина, която не води доникъде”, казва Малинов.
На въпрос какви са притесненията на българското население политикът посочва социалната ситуация и заетостта. „За една година 100 хиляди души загубиха работата си. Днес безработицата засяга около 13% от активното население и 40% от младите под 30 години. В нашата коалиция всички сме убедени, че социалната криза, която засяга милиони наши сънародници, налага промяна на политиката. Дори лидерът на БСП Сергей Станишев посочи това като свой приоритет”, казва още Малинов.
Голямата тема на парламентарните избори в България през този уикенд е засилващото се недоволство от увеличаващата се разлика между шеметните надежди, свързани с членството в ЕС, и днешната отрезвяваща реалност. Но малцина очакват нещата да се подобрят след изборите – и същата дискредитирала се дясноцентристка партия най-вероятно ще излезе първа, тъй като избирателите не виждат по-добра алтернатива, коментира „Вашингтон пост”.
Апатията на избирателите е широкоразпространена по време на кампания, която беше помрачена от скандал с нелегални подслушвания. Очаква се избирателната активност в неделя да бъде под 50%.
Шест години след влизането на България в ЕС, балканската държава със 7,3 милиона жители, остава най-бедният член на блока. За мнозина европейската мечта означава еднопосочен самолетен билет на запад. Близо 1,5 милиона, предимно млади и добре образовани българи, са се преместили в по-богати страни от ЕС след падането на комунизма през 1989 година.
Двете основни политически партии в България са с равни шансове преди парламентарните избори, които може да доведат най-бедната страна в ЕС до месеци на несигурност, отбелязва агенция Ройтерс .
Според изследване на „Галъп интернешънъл” подкрепата за дясноцентристката партия ГЕРБ е 24%, а за социалистите – 23,6%. Минималната разлика означава, че най-вероятно ще има проблеми с формирането на правителство, което трябва да гарантира безпроблемното получаване на европейски средства.
Протести срещу високите битови сметки, ширещата се корупция и ниския стандарт на живот принудиха правителството на ГЕРБ да подаде оставка през февруари, след което бе формиран служебен кабинет.
Ако нито една от двете водещи партии не успее да формира правителство, в балканската страна ще се проведат нови избори – най-вероятно през септември.
В навечерието на парламентарните избори България е в патова ситуация, коментира австрийският вестник „Дер Щандарт”. Нито бившият премиер на страната Бойко Борисов, нито неговите политически опоненти могат да разчитат на мнозинство. Към социалната криза се присъедини и скандалът с подслушването.
„България е със силна антилиберална традиция, която се противопоставя на предприемачеството. Земеделска страна”, коментира Мартин Заимов, който през 1997г. изведе България от хиперинфлацията. През въпросната 1997г. българите нападнаха парламента в бунта си срещу правителството на Жан Виденов. Заимов обаче подчертава, че сега „разликата е огромна”.
„Днес няма голяма политическа алтернатива. Никой не знае какво трябва да се направи”, коментира бившият подуправител на БНБ.
Много политически наблюдатели смятат, че преходният кабинет под ръководството на дипломата от кариерата Марин Райков ще се запази дори и след предсрочните избори до повторно гласуване в по-късен период. Вероятно е нито ГЕРБ, нито коалицията анти-Борисов, водена от социалистите, да съберат достатъчно гласове в неделя.
През изминалите години 53-годишният бивш каратист ръководеше кабинет, който в различни ситуации беше подкрепян от крайнодесни или консерватори. Този път обаче Борисов е изолиран заради скандала с подслушването. Сега и десните сили, точно като левите, искат да видят бившия премиер изправен пред съда заедно с неговия бивш вътрешен министър Цветан Цветанов.
В публичното пространство в България циркулират твърдения, че изборите ще бъдат манипулирани. В неделя на изборите австрийският институт за публични изследвания и консултации SORA ще проведе паралелно преброяване на гласовете. То е поръчано от опозицията и ни напомня за вълненията от началото на 90-те, коментира австрийският вестник „Ди Пресе”. По това време демокрация неуверено се изправяше в страните на прехода в Централна и Източна Европа, а между лагерите- постсоциалисти и реформатори- имаше голямо недоверие. На изборите бяха викани странични наблюдатели, който извършваха независимо преброяване на гласовете и проверяваха официалните резултати на избирателната комисия. Ако техните резултати съвпадаха с резултатите от изборите, това увеличаваше надеждността.
Точно тази задача е възложена на австрийския социален изследователски институт SORA в неделя. И това се случва 24 години след промяната.
В България недоверието отново е голямо. А методите за преброяване на виенския институт трябва да предоставят прозрачност.
„Напрежението наистина е голямо”, коментира дългогодишният директор на SORA Гюнтер Оргис.
От изследователите обаче няма да бъдат регистрирани опитите за повлияване и купуване на гласове, които в България се случват пред избирателни секции, по квартали или на работното място. Тези, които го правят, вече се възползват от модерните технологии- и очакват от своите „клиенти” прозрачност, макар и различна от тази, която SORA има предвид: купеният избирател трябва да снима с телефона си своята бюлетина в тъмната стаичка, за да докаже, че е гласувал "правилно", и едва тогава може да прибере обещания подарък- най-често пари.
В напрегнатата ситуация работата на австрийските инспектори също се превърна в проблем. И как SORA влезе в играта? В БСП заявяват, че „няколко агенции са били проверени” и виенският институт е бил най-доброто по отношение на "оферта, репутацията и опит". В България започнаха да витаят слухове, според които контактът е осъществен от Карл Блеха, който има добри връзки с БСП. Оргис обаче отрича подобно взаимодействие.
Бившият министър-председател на България Бойко Борисов иска да се върне в кабинета си. Но може би мащабният случай на подслушване, в който е замесена неговата партия, ще му попречи да постигне това, пише германският вестник „Ди Цайт”.
Борисов всъщност можеше да бъде много доволен. Той щеше да опита да бъде преизбран и имаше известна възможност партията му да заеме малко по-предна позиция на изборите. Но българският „Уотъргейт” го изпревари: бившият вътрешен министър Цветан Цветанов очевидно системно е шпионирал политическия елит и лица от бизнеса. Това беше потвърдено не само политическите опоненти на Борисов, но и от прокуратурата. Само политическия имунитет на Цветанов като кандидат за депутат го защитава срещу обвинения в злоупотреба със служебното положение.
Междувременно, Борисов, в типичен за него смело-изследователски стил, се опитва да спаси това, което още е останало за спасяване. Но дори и партията ГЕРБ да постигне най-добър резултат на изборите, той едва ли ще й стигне, за да състави правителство сама. А бившият премиер разруши повечето мостове към потенциалните коалиционни партньори. И ако нито ГЕРБ, нито БСП успеят да формират стабилно правителство, то през есента ще трябва да се проведат нови избори.
Тази неделя е изборен ден в най-бедната страна от ЕС – България. Масовите протести принудиха дясноцентристкото правителство да подаде оставка през февруари. Най-вероятно партия ГЕРБ, водена от бившия премиер Бойко Борисов, ще спечели. Възможно е да се стигне до патова ситуация в парламента и активисти предупреждават, че ако това се случи, ще има нови протести. По-рано през годината седем протестиращи починаха, след като се самозапалиха. Който и да спечели на тези избори, ще трябва да се изправи пред ниските заплати, високите сметки, ширещата се корупция и дълбоката рецесия, коментира телевизия „Евронюз”.
Официално безработицата е 12%, но според представители на индустрията, реалното ниво е около 18%. Гърция и Испания са с по-висока безработица, но стандартът на живот в България е по-нисък от средния в ЕС. Средната месечна заплата в България е около 400 евро – това е под минималното заплащане в Испания или в Гърция.
Партията на бившия премиер на България Бойко Борисов, ГЕРБ, и съперничещата й Социалистическа партия са почти наравно в социологическите проучвания преди предсрочните избори. Това повдига опасения относно способността на следващата администрация да продължи програмата на икономии, коментира агенция Блумбърг.
Партия ГЕРБ, която подаде оставка на 20 февруари след улични протести, ще получи 33.1% на вота на 12 май, съгласно резултатите от проучване на „Сова Харис”, проведено между 2 и 7 май сред 1200 души. Социалистите ще получат 32.3%.
Масовите протести в България срещу рестриктивните мери и цените на електроенергията принудиха правителството да подаде оставка през февруари. Изборите, които са насрочени за неделя, може да доведат до още политически смут, коментира „Уолстрийт джърнъл”.
Скорошни изследвания на общественото мнение индицират, че консервативната партия, която оглавяваше предишната администрация, и нейният основен съперник в лицето на левицата са наравно в подкрепата си, което усложнява формирането на управляваща коалиция. Ниският стандарт на живот, както и корупцията в най-бедната страна-членка на ЕС, доведоха до национални протести, започнали първоначално като протести срещу цените на тока.
В знак за отчаяната обществена нагласа, най-малко седем души се самозапалиха – някои изрично заявявайки, че действията им са в протест срещу политиката на правителството и корупцията. Шестима от тях починаха.
„Предстоящите избори са като шега за мен, каквато е и надеждата, че нещата ще се оправят”, казва Йоана Георгиева, жена на малко над 20-годишна възраст, живееща в София. „Чувствам, че всички партии и техните лидери нямат връзка с мен и живота, който живея”, казва тя пред изданието.
Бившият консервативен премиер Бойко Борисов подаде оставката си на 20 февруари след сблъсъците между протестиращи и полицията, заявявайки, че иска да предотврати влошаването на насилието.
След като вълната от протести свали от власт правителството на Бойко Борисов през февруари тази година, по-малки и по-националистически партии се възползваха от вакуума на властта в България и от народното недоволство, коментира Би Би Си.
Група от около 100 души пред турското посолство скандират: „Атака!”. Това не е инструкция да се щурмува посолството, поне засега не. Това е името на политическа партия в България. Популярността на белокосия Волен Сидеров се увеличи през последните години, първо като водещ на популистко телевизионно предаване, а сега и като лидер на националистическа партия.
Стоейки на подиума, той хока турското правителство, което обвинява в опит за посегателство върху българския суверенитет.
Етническите турци са около 10% от населението на България. След масовите протести през февруари Атака спечели още гласове, капитализирайки от недоволството на хората. В Гърция и Унгария подобен гняв срещу мерките за икономии увеличи подкрепата за крайнодесни партии, като „Златна зора” и „Йобик”.
Тази неделя е изборен ден в най-бедната страна от ЕС – България. Масовите протести принудиха дясноцентристкото правителство да подаде оставка през февруари. Най-вероятно партия ГЕРБ, водена от бившия премиер Бойко Борисов, ще спечели. Възможно е да се стигне до патова ситуация в парламента и активисти предупреждават, че ако това се случи, ще има нови протести. По-рано през годината седем протестиращи починаха, след като се самозапалиха. Който и да спечели на тези избори, ще трябва да се изправи пред ниските заплати, високите сметки, ширещата се корупция и дълбоката рецесия, коментира телевизия „Евронюз”.
Официално безработицата е 12%, но според представители на индустрията, реалното ниво е около 18%. Гърция и Испания са с по-висока безработица, но стандартът на живот в България е по-нисък от средния в ЕС. Средната месечна заплата в България е около 400 евро – това е под минималното заплащане в Испания или в Гърция.
В навечерието на парламентарните избори България е в патова ситуация, коментира австрийският в. "Дер Щандарт". Нито бившият премиер на страната Бойко Борисов, нито неговите политически опоненти могат да разчитат на мнозинство. Към социалната криза се присъедини и скандалът с подслушването.
„България е със силна антилиберална традиция, която се противопоставя на предприемачеството. Земеделска страна”, коментира Мартин Заимов, който през 1997г. изведе България от хиперинфлацията. През въпросната 1997г. българите нападнаха парламента в бунта си срещу правителството на Жан Виденов. Заимов обаче подчертава, че сега „разликата е огромна”.
„Днес няма голяма политическа алтернатива. Никой не знае какво трябва да се направи”, коментира бившият подуправител на БНБ.
Много политически наблюдатели смятат, че преходният кабинет под ръководството на дипломата от кариерата Марин Райков ще се запази дори и след предсрочните избори до повторно гласуване в по-късен период. Вероятно е нито ГЕРБ, нито коалицията анти-Борисов, водена от социалистите, да съберат достатъчно гласове в неделя.
През изминалите години 53-годишният бивш каратист ръководеше кабинет, който в различни ситуации беше подкрепян от крайнодесни или консерватори. Този път обаче Борисов е изолиран заради скандала с подслушването. Сега и десните сили, точно като левите, искат да видят бившия премиер изправен пред съда заедно с неговия бивш вътрешен министър Цветан Цветанов.
Този спортен подвиг изглежда единственият лъч надежда след многобройни месеци на политическа и икономическа несигурност, настъпила след неочакваната оставка на консерваторското правителство на Бойко Борисов, подадена в средата на февруари след неколкоседмично социално недоволство. „Предизборната кампания бе изключително бурна и нечиста”, коментира политологът либерал Огнян Минчев. „Основните партии предпочетоха да се замерят със зловонни бомби, вместо да проведат смислен дебат за бъдещето на страната”, казва той.
В България тази стратегия носи името „война на компромати” – име, произлизащо от компрометиращите досиета, често излизащи от „службите”, които политиците вадят, за да дискредитират своите опоненти. Към всичко това се прибавиха разкритията за телефонни подслушвания, които министерството на вътрешните работи е правило незаконно.
Според Сергей Станишев, лидер на основната опозиционна сила – Социалистическата партия, тези случаи са показали „истинската същност” на управляващата партия ГЕРБ. Бившият вътрешен министър Цветан Цветанов пък отговори, че Станишев се превърнал в „говорител на престъпността”, която е в основата на тази кампания за дестабилизиране. Други припомниха, че по време на двата мандата от 2001 до 2009 година Социалистическата партия е запазила близките си връзки с някои от полицейските служби, от които излизат повечето „компромати”, които бяха изсипани по време на кампанията.
След като седмици наред протестираха срещу бедността, сега българите се подготвят да гласуват на изборите в неделя за нов парламент, в който не се очертава никакво мнозинство, докато социологическите изследвания прогнозират повишена нестабилност след изборите, коментира АФП.
„Никога не сме изпитвали такива затруднения да правим прогнози в навечерието на изборите”, призна в петък Юлий Павлов, директор на Центъра за анализ и маркетинг.
Последните изследвания дават равни шансове на консерваторската партия ГЕРБ на бившия премиер Бойко Борисов, който подаде оставка през февруари под натиска на улицата, и на социалистическата партия БСП. ГЕРБ има шансове за подкрепа от 29-35% от избирателите, запазвайки малка преднина пред БСП, която от своя страна е кредитирана с 25-32,3% от доверието на гражданите.
Много баби хилаво дете” – това е българският еквивалент на „твърде много готвачи развалят супата”. Има много суетящи се балкански баби, които участват на изборите в неделя – и се очаква известно време след вота те да се препират за това кой да отговаря за немощната българска икономика. Това пише британският журналист Андрю Макдауъл в материал за британския вестник „Файненшъл таймс”.
Изборите бяха насрочени два месеца по-рано, след като дясноцентристкото правителство на ГЕРБ на премиера Бойко Борисов подаде оставка след улични протести срещу високите сметки за ток, бедността, корупцията и авторитарното управление.
Социологическите проучвания сочат, че ГЕРБ има малка преднина пред опозиционната лява Българска социалистическа партия. Но също толкова важен е въпросът колко от по-малките партии ще преминат 4-процентния праг и ще влязат в парламента и каква ще бъде тяхната роля в съставянето на коалиция.
Последните социологически проучвания преди предсрочните парламентарни избори в България, които ще се проведат в неделя, сочат, че дясноцентристката партия ГЕРБ на бившия премиер Бойко Борисов има подкрепата на 21% от гласоподавателите, а социалистите – 20%, съобщава „ИЮ Обзървър”.
Резултати с минимална разлика правят по-трудно формирането на коалиция. Правителството на Борисов падна от власт през февруари на фона на улични протести и самозапалвания в знак на протест срещу социалната несправедливост.
В интервю пред френския вестник „Юманите” досегашният депутат и кандидат на следващите избори като представител на Българската социалистическа партия (БСП) Николай Малинов представя големите залози на изборите.
Според Малинов първата мярка, която трябва да предприеме следващото правителство, е създаването на работни места и условия за българите да живеят добре със заплатите си. „Това ще изисква фискална реформа, премахване на плоския данък, подобряване на трудовите права и колективните договори”, казва парламентаристът. „В този кризисен период държавата трябва да даде на икономиката роля на двигател, например с големи промишлени проекти. Това означава излизане от логиката на бюджетната дисциплина, която не води доникъде”, казва Малинов.
На въпрос какви са притесненията на българското население политикът посочва социалната ситуация и заетостта. „За една година 100 хиляди души загубиха работата си. Днес безработицата засяга около 13% от активното население и 40% от младите под 30 години. В нашата коалиция всички сме убедени, че социалната криза, която засяга милиони наши сънародници, налага промяна на политиката. Дори лидерът на БСП Сергей Станишев посочи това като свой приоритет”, казва още Малинов.
Голямата тема на парламентарните избори в България през този уикенд е засилващото се недоволство от увеличаващата се разлика между шеметните надежди, свързани с членството в ЕС, и днешната отрезвяваща реалност. Но малцина очакват нещата да се подобрят след изборите – и същата дискредитирала се дясноцентристка партия най-вероятно ще излезе първа, тъй като избирателите не виждат по-добра алтернатива, коментира „Вашингтон пост”.
Апатията на избирателите е широкоразпространена по време на кампания, която беше помрачена от скандал с нелегални подслушвания. Очаква се избирателната активност в неделя да бъде под 50%.
Шест години след влизането на България в ЕС, балканската държава със 7,3 милиона жители, остава най-бедният член на блока. За мнозина европейската мечта означава еднопосочен самолетен билет на запад. Близо 1,5 милиона, предимно млади и добре образовани българи, са се преместили в по-богати страни от ЕС след падането на комунизма през 1989 година.
Двете основни политически партии в България са с равни шансове преди парламентарните избори, които може да доведат най-бедната страна в ЕС до месеци на несигурност, отбелязва агенция Ройтерс .
Според изследване на „Галъп интернешънъл” подкрепата за дясноцентристката партия ГЕРБ е 24%, а за социалистите – 23,6%. Минималната разлика означава, че най-вероятно ще има проблеми с формирането на правителство, което трябва да гарантира безпроблемното получаване на европейски средства.
Протести срещу високите битови сметки, ширещата се корупция и ниския стандарт на живот принудиха правителството на ГЕРБ да подаде оставка през февруари, след което бе формиран служебен кабинет.
Ако нито една от двете водещи партии не успее да формира правителство, в балканската страна ще се проведат нови избори – най-вероятно през септември.
В навечерието на парламентарните избори България е в патова ситуация, коментира австрийският вестник „Дер Щандарт”. Нито бившият премиер на страната Бойко Борисов, нито неговите политически опоненти могат да разчитат на мнозинство. Към социалната криза се присъедини и скандалът с подслушването.
„България е със силна антилиберална традиция, която се противопоставя на предприемачеството. Земеделска страна”, коментира Мартин Заимов, който през 1997г. изведе България от хиперинфлацията. През въпросната 1997г. българите нападнаха парламента в бунта си срещу правителството на Жан Виденов. Заимов обаче подчертава, че сега „разликата е огромна”.
„Днес няма голяма политическа алтернатива. Никой не знае какво трябва да се направи”, коментира бившият подуправител на БНБ.
Много политически наблюдатели смятат, че преходният кабинет под ръководството на дипломата от кариерата Марин Райков ще се запази дори и след предсрочните избори до повторно гласуване в по-късен период. Вероятно е нито ГЕРБ, нито коалицията анти-Борисов, водена от социалистите, да съберат достатъчно гласове в неделя.
През изминалите години 53-годишният бивш каратист ръководеше кабинет, който в различни ситуации беше подкрепян от крайнодесни или консерватори. Този път обаче Борисов е изолиран заради скандала с подслушването. Сега и десните сили, точно като левите, искат да видят бившия премиер изправен пред съда заедно с неговия бивш вътрешен министър Цветан Цветанов.
В публичното пространство в България циркулират твърдения, че изборите ще бъдат манипулирани. В неделя на изборите австрийският институт за публични изследвания и консултации SORA ще проведе паралелно преброяване на гласовете. То е поръчано от опозицията и ни напомня за вълненията от началото на 90-те, коментира австрийският вестник „Ди Пресе”. По това време демокрация неуверено се изправяше в страните на прехода в Централна и Източна Европа, а между лагерите- постсоциалисти и реформатори- имаше голямо недоверие. На изборите бяха викани странични наблюдатели, който извършваха независимо преброяване на гласовете и проверяваха официалните резултати на избирателната комисия. Ако техните резултати съвпадаха с резултатите от изборите, това увеличаваше надеждността.
Точно тази задача е възложена на австрийския социален изследователски институт SORA в неделя. И това се случва 24 години след промяната.
В България недоверието отново е голямо. А методите за преброяване на виенския институт трябва да предоставят прозрачност.
„Напрежението наистина е голямо”, коментира дългогодишният директор на SORA Гюнтер Оргис.
От изследователите обаче няма да бъдат регистрирани опитите за повлияване и купуване на гласове, които в България се случват пред избирателни секции, по квартали или на работното място. Тези, които го правят, вече се възползват от модерните технологии- и очакват от своите „клиенти” прозрачност, макар и различна от тази, която SORA има предвид: купеният избирател трябва да снима с телефона си своята бюлетина в тъмната стаичка, за да докаже, че е гласувал "правилно", и едва тогава може да прибере обещания подарък- най-често пари.
В напрегнатата ситуация работата на австрийските инспектори също се превърна в проблем. И как SORA влезе в играта? В БСП заявяват, че „няколко агенции са били проверени” и виенският институт е бил най-доброто по отношение на "оферта, репутацията и опит". В България започнаха да витаят слухове, според които контактът е осъществен от Карл Блеха, който има добри връзки с БСП. Оргис обаче отрича подобно взаимодействие.
Бившият министър-председател на България Бойко Борисов иска да се върне в кабинета си. Но може би мащабният случай на подслушване, в който е замесена неговата партия, ще му попречи да постигне това, пише германският вестник „Ди Цайт”.
Борисов всъщност можеше да бъде много доволен. Той щеше да опита да бъде преизбран и имаше известна възможност партията му да заеме малко по-предна позиция на изборите. Но българският „Уотъргейт” го изпревари: бившият вътрешен министър Цветан Цветанов очевидно системно е шпионирал политическия елит и лица от бизнеса. Това беше потвърдено не само политическите опоненти на Борисов, но и от прокуратурата. Само политическия имунитет на Цветанов като кандидат за депутат го защитава срещу обвинения в злоупотреба със служебното положение.
Междувременно, Борисов, в типичен за него смело-изследователски стил, се опитва да спаси това, което още е останало за спасяване. Но дори и партията ГЕРБ да постигне най-добър резултат на изборите, той едва ли ще й стигне, за да състави правителство сама. А бившият премиер разруши повечето мостове към потенциалните коалиционни партньори. И ако нито ГЕРБ, нито БСП успеят да формират стабилно правителство, то през есента ще трябва да се проведат нови избори.
Тази неделя е изборен ден в най-бедната страна от ЕС – България. Масовите протести принудиха дясноцентристкото правителство да подаде оставка през февруари. Най-вероятно партия ГЕРБ, водена от бившия премиер Бойко Борисов, ще спечели. Възможно е да се стигне до патова ситуация в парламента и активисти предупреждават, че ако това се случи, ще има нови протести. По-рано през годината седем протестиращи починаха, след като се самозапалиха. Който и да спечели на тези избори, ще трябва да се изправи пред ниските заплати, високите сметки, ширещата се корупция и дълбоката рецесия, коментира телевизия „Евронюз”.
Официално безработицата е 12%, но според представители на индустрията, реалното ниво е около 18%. Гърция и Испания са с по-висока безработица, но стандартът на живот в България е по-нисък от средния в ЕС. Средната месечна заплата в България е около 400 евро – това е под минималното заплащане в Испания или в Гърция.
Партията на бившия премиер на България Бойко Борисов, ГЕРБ, и съперничещата й Социалистическа партия са почти наравно в социологическите проучвания преди предсрочните избори. Това повдига опасения относно способността на следващата администрация да продължи програмата на икономии, коментира агенция Блумбърг.
Партия ГЕРБ, която подаде оставка на 20 февруари след улични протести, ще получи 33.1% на вота на 12 май, съгласно резултатите от проучване на „Сова Харис”, проведено между 2 и 7 май сред 1200 души. Социалистите ще получат 32.3%.
Масовите протести в България срещу рестриктивните мери и цените на електроенергията принудиха правителството да подаде оставка през февруари. Изборите, които са насрочени за неделя, може да доведат до още политически смут, коментира „Уолстрийт джърнъл”.
Скорошни изследвания на общественото мнение индицират, че консервативната партия, която оглавяваше предишната администрация, и нейният основен съперник в лицето на левицата са наравно в подкрепата си, което усложнява формирането на управляваща коалиция. Ниският стандарт на живот, както и корупцията в най-бедната страна-членка на ЕС, доведоха до национални протести, започнали първоначално като протести срещу цените на тока.
В знак за отчаяната обществена нагласа, най-малко седем души се самозапалиха – някои изрично заявявайки, че действията им са в протест срещу политиката на правителството и корупцията. Шестима от тях починаха.
„Предстоящите избори са като шега за мен, каквато е и надеждата, че нещата ще се оправят”, казва Йоана Георгиева, жена на малко над 20-годишна възраст, живееща в София. „Чувствам, че всички партии и техните лидери нямат връзка с мен и живота, който живея”, казва тя пред изданието.
Бившият консервативен премиер Бойко Борисов подаде оставката си на 20 февруари след сблъсъците между протестиращи и полицията, заявявайки, че иска да предотврати влошаването на насилието.
След като вълната от протести свали от власт правителството на Бойко Борисов през февруари тази година, по-малки и по-националистически партии се възползваха от вакуума на властта в България и от народното недоволство, коментира Би Би Си.
Група от около 100 души пред турското посолство скандират: „Атака!”. Това не е инструкция да се щурмува посолството, поне засега не. Това е името на политическа партия в България. Популярността на белокосия Волен Сидеров се увеличи през последните години, първо като водещ на популистко телевизионно предаване, а сега и като лидер на националистическа партия.
Стоейки на подиума, той хока турското правителство, което обвинява в опит за посегателство върху българския суверенитет.
Етническите турци са около 10% от населението на България. След масовите протести през февруари Атака спечели още гласове, капитализирайки от недоволството на хората. В Гърция и Унгария подобен гняв срещу мерките за икономии увеличи подкрепата за крайнодесни партии, като „Златна зора” и „Йобик”.
Тази неделя е изборен ден в най-бедната страна от ЕС – България. Масовите протести принудиха дясноцентристкото правителство да подаде оставка през февруари. Най-вероятно партия ГЕРБ, водена от бившия премиер Бойко Борисов, ще спечели. Възможно е да се стигне до патова ситуация в парламента и активисти предупреждават, че ако това се случи, ще има нови протести. По-рано през годината седем протестиращи починаха, след като се самозапалиха. Който и да спечели на тези избори, ще трябва да се изправи пред ниските заплати, високите сметки, ширещата се корупция и дълбоката рецесия, коментира телевизия „Евронюз”.
Официално безработицата е 12%, но според представители на индустрията, реалното ниво е около 18%. Гърция и Испания са с по-висока безработица, но стандартът на живот в България е по-нисък от средния в ЕС. Средната месечна заплата в България е около 400 евро – това е под минималното заплащане в Испания или в Гърция.
В навечерието на парламентарните избори България е в патова ситуация, коментира австрийският в. "Дер Щандарт". Нито бившият премиер на страната Бойко Борисов, нито неговите политически опоненти могат да разчитат на мнозинство. Към социалната криза се присъедини и скандалът с подслушването.
„България е със силна антилиберална традиция, която се противопоставя на предприемачеството. Земеделска страна”, коментира Мартин Заимов, който през 1997г. изведе България от хиперинфлацията. През въпросната 1997г. българите нападнаха парламента в бунта си срещу правителството на Жан Виденов. Заимов обаче подчертава, че сега „разликата е огромна”.
„Днес няма голяма политическа алтернатива. Никой не знае какво трябва да се направи”, коментира бившият подуправител на БНБ.
Много политически наблюдатели смятат, че преходният кабинет под ръководството на дипломата от кариерата Марин Райков ще се запази дори и след предсрочните избори до повторно гласуване в по-късен период. Вероятно е нито ГЕРБ, нито коалицията анти-Борисов, водена от социалистите, да съберат достатъчно гласове в неделя.
През изминалите години 53-годишният бивш каратист ръководеше кабинет, който в различни ситуации беше подкрепян от крайнодесни или консерватори. Този път обаче Борисов е изолиран заради скандала с подслушването. Сега и десните сили, точно като левите, искат да видят бившия премиер изправен пред съда заедно с неговия бивш вътрешен министър Цветан Цветанов.
Следващ постинг
Предишен постинг
След като вълната от протести свали от власт правителството на Бойко Борисов през февруари тази година, по-малки и по-националистически партии се възползваха от вакуума на властта в България и от народното недоволство, коментира Би Би Си.
Група от около 100 души пред турското посолство скандират: „Атака!”. Това не е инструкция да се щурмува посолството, поне засега не. Това е името на политическа партия в България. Популярността на белокосия Волен Сидеров се увеличи през последните години, първо като водещ на популистко телевизионно предаване, а сега и като лидер на националистическа партия.
Стоейки на подиума, той хока турското правителство, което обвинява в опит за посегателство върху българския суверенитет.
Етническите турци са около 10% от населението на България. След масовите протести през февруари Атака спечели още гласове, капитализирайки от недоволството на хората. В Гърция и Унгария подобен гняв срещу мерките за икономии увеличи подкрепата за крайнодесни партии, като „Златна зора” и „Йобик”.
цитирайГрупа от около 100 души пред турското посолство скандират: „Атака!”. Това не е инструкция да се щурмува посолството, поне засега не. Това е името на политическа партия в България. Популярността на белокосия Волен Сидеров се увеличи през последните години, първо като водещ на популистко телевизионно предаване, а сега и като лидер на националистическа партия.
Стоейки на подиума, той хока турското правителство, което обвинява в опит за посегателство върху българския суверенитет.
Етническите турци са около 10% от населението на България. След масовите протести през февруари Атака спечели още гласове, капитализирайки от недоволството на хората. В Гърция и Унгария подобен гняв срещу мерките за икономии увеличи подкрепата за крайнодесни партии, като „Златна зора” и „Йобик”.
Масовите протести в България срещу рестриктивните мери и цените на електроенергията принудиха правителството да подаде оставка през февруари. Изборите, които са насрочени за неделя, може да доведат до още политически смут, коментира „Уолстрийт джърнъл”.
Скорошни изследвания на общественото мнение индицират, че консервативната партия, която оглавяваше предишната администрация, и нейният основен съперник в лицето на левицата са наравно в подкрепата си, което усложнява формирането на управляваща коалиция.
Ниският стандарт на живот, както и корупцията в най-бедната страна-членка на ЕС, доведоха до национални протести, започнали първоначално като протести срещу цените на тока.
В знак за отчаяната обществена нагласа, най-малко седем души се самозапалиха – някои изрично заявявайки, че действията им са в протест срещу политиката на правителството и корупцията. Шестима от тях починаха.
„Предстоящите избори са като шега за мен, каквато е и надеждата, че нещата ще се оправят”, казва Йоана Георгиева, жена на малко над 20-годишна възраст, живееща в София. „Чувствам, че всички партии и техните лидери нямат връзка с мен и живота, който живея”, казва тя пред изданието.
Бившият консервативен премиер Бойко Борисов подаде оставката си на 20 февруари след сблъсъците между протестиращи и полицията, заявявайки, че иска да предотврати влошаването на насилието.
цитирайСкорошни изследвания на общественото мнение индицират, че консервативната партия, която оглавяваше предишната администрация, и нейният основен съперник в лицето на левицата са наравно в подкрепата си, което усложнява формирането на управляваща коалиция.
Ниският стандарт на живот, както и корупцията в най-бедната страна-членка на ЕС, доведоха до национални протести, започнали първоначално като протести срещу цените на тока.
В знак за отчаяната обществена нагласа, най-малко седем души се самозапалиха – някои изрично заявявайки, че действията им са в протест срещу политиката на правителството и корупцията. Шестима от тях починаха.
„Предстоящите избори са като шега за мен, каквато е и надеждата, че нещата ще се оправят”, казва Йоана Георгиева, жена на малко над 20-годишна възраст, живееща в София. „Чувствам, че всички партии и техните лидери нямат връзка с мен и живота, който живея”, казва тя пред изданието.
Бившият консервативен премиер Бойко Борисов подаде оставката си на 20 февруари след сблъсъците между протестиращи и полицията, заявявайки, че иска да предотврати влошаването на насилието.
Търсене
