От Евгений Дайнов

 

 

В последните месеци в България се сгромолясва не друго, а политико-държавно-стопанската конструкция, която се оформи след края на прехода. Всички събития – и странните, и неочакваните, и дори нелепите, които се случват на публичната арена, са пушилка, вдигана от това сгромолясване. Наглед най-незабележимото, но всъщност

най-важното събитие

е потъването на последните отломки на "синята идея". Не става дума само за изчезването на партии, чието време е отминало. Става дума за потъването на цяла една вътрешнобългарска цивилизация – с вярванията, ценностите и митовете си, с хората, организациите и ритуалите си.

Пред очите ни, подобно на древната Атлантида, потъва "синята цивилизация" на България.

От публичния живот изчезват онези хора, които във всички бури от последните две десетилетия упорито държаха курс "на Запад" – и на които обществото беше свикнало да разчита в честите си моменти на объркване, малодушие или загуба на разум. Оставят след себе си вакуум, който бързо – пред очите ни – се запълва с идеи и хора, които биха били повече на място в Беларус, отколкото в Белгия.

Най-видимата част от потъването на синята цивилизация е неспособността на последните пръснати парчета от някогашното СДС да стигнат до парламента. Потъва обаче и друга част от синята цивилизация,

потъва синята интелигенция

която в последните две десетилетия буквално измисляше новия свят, към който да се стремим, и който да осмисля усилията за излизането от света на комунизма. Тази "обяснителна" интелигенция се преплиташе със СДС и може би затова нейното потъване бе предопределено от потъването на сините партии и партийки.

Онова, което не беше предопределено, бе начинът, по който тази интелигенция потъва. Прекалено умна, за да се удави поради глупост, както стори СДС-Кабаиванов, тя можеше да бъде погълната от вълните на историята с високо вдигната глава, както това направи Иван Костов например. Не стори това обаче. Избра да се оттегли в мрака дори не с хленч, а със злобно съскане. Пред лицето на изумената публика довчерашни приятели и съратници си разменят удари под кръста, замерят се с биографии и се сочат с пръст.

"Тези ли хора ми обясняваха света?"

пита се публиката – и с право.

Този грозен спектакъл е онова, с което синята интелигенция ще остане в историята. Нейният истински принос към нацията – че обясни нещата така, та българите все пак да решат да се опитат да станат "нормална западна страна" – ще бъде забравен. Ще остане картината на разкривени, искрено намразили се физиономии, илюстриращи песничката "седем милиона мишлета изкарват се взаимно ченгета".

Не се изпокараха за идеи, идеали, визии, концепции или идеологии. Изпокараха се заради Бойко Борисов и (за Бога!) Цветан Цветанов. Поети, философи, дисиденти, революционери, доценти и професори се хванаха за гушите заради един бивш гавазин и един бивш шофьор на милиционерски началници.

Как се стигна дотук? Откъде тръгна синята интелигенция и защо така грозно си отива?

Тръгна, отдавна, като даде приемлив отговор на въпроса: "Накъде отиват нещата? Какво да се прави?" Хората знаеха от какво искат да си тръгнат – от простащината на Тодор Живков и от неумолимото потъване в бедност и лишения, характерно за социализма. Не знаеха накъде искат да отидат. Синята интелигенция даде отговор: искате да станем западна страна, да се подредим до европейските нации.

Отговорът само изглеждаше политически. Всъщност той беше цивилизационен. Преходът бе описан като излизане от една "източна", примитивна цивилизация и влизане в "западна", напреднала такава. В края на века президентът Петър Стоянов потвърди тази визия, когато заговори за "евроатлантическия цивилизационен избор" на българите.

Когато разсъблечем западната цивилизация от всички определения, които са й давани през вековете, отдолу остава основата – онази идея, която не може да бъде съблечена, защото без нея не остава нищо. И тази идея, тази същност на западната цивилизация е това, че тя – единствена – създава условия за воденето на независим живот. Всички алтернативни устройства на общества предлагат зависим живот, къде повече, къде по-малко удобен.

В описанието си на западната цивилизация обаче синята интелигенция не успя да стигне до подобно описание на "Запада". Напротив, с напредването на годините тя бе все по-склонна да заменя сложното мислене – с неговата софистицираност, колебливост и детайлност – с

все по-прости, решителни и огрубени размишления

Накрая описанието на западната цивилизация бе сведено до "антикомунизъм", което дори в наивната 1990-а не беше достатъчно, за да зададе цялостна визия на желания модел общество.

В най-добрия случай "антокомунизмът" от този вид може да бъде началото на голямо мисловно усилие. В случая се оказа краят.

В края на историческия си път синята интелигенция се оказа фрапантно... зависима. Неспособна да опише цивилизацията в категориите на независимия живот и хлътнала в обяснения, намиращи се на нивото на кварталните кръчми, синята интелигенция загуби основите на своята независимост. И стана зависима по най-елементарния начин, за който са писали още френските енциклопедисти – зависима от своите страсти, емоции, предубеждения, прищевки и настроения.

Тази зависимост от опростени емоции обяснява

привързаността на синята интелигенция към Бойко Борисов и (за Бога!) Цветан Цветанов

След като всичко е сведено до емоцията "антокомунизъм", за сините интелигенти Борисов се нарежда сред "добрите" в момента, в който за пореден път съобщава на публиката за "моя дедо, дето го утепаха комунистите".

Половинчатите опити това странно състояние на духа да бъде облечено в разумни аргументи, като например "Борисов спря проектите на руснаците и комунистите" навяват единствено тъга по изгубената младост. Защото Борисов не спря нито "Бургас - Александруполис" (поне от 10 години бе видно, че тръбата е обречена), нито – АЕЦ "Белене". Напротив, за АЕЦ-а се бори до последната секунда и се отказа заради някакви международни договорки, които обаче съществуват само в неговата глава. А междувременно, хвалейки се, че прави това против волята на ЕС, подписа Южен поток и така ни натресе най-скъпия газ в Европа.

Проектът "България – нормална западна страна" бе сведен, от своите автори, сините интелигенти, до: "Бойко е антикомунист, а неговите противници са спящи клетки на ДС и/или рубладжии."

Никой, който е способен на такова падение, няма правото да твърди, че е някой. Не само защото легитимира онази мутро-олигархична конструкция, която ГЕРБ предложи на нацията като край и продукт на прехода. А и, да речем, поради чисто естетически причини. Грозно е.

Така става, когато многото акъл не върви в съчетание с достатъчно устойчив вътрешен компас. И когато усилието за сложно мислене е подменено с просто – и в крайна сметка  - просташко.

Може би някъде по трасето някакви пари са сменили собственика си. Но потъването на синята интелигенция не може да бъде обяснено с разхождащи се из София кесии. То е причинено от това, че синята интелигенция замени интелигентността със злонамереност, а синята идея – с Бойко Борисов и (за Бога!) Цветан Цветанов.

Той не разбра, че няма такава идея, камо ли цивилизация ? Има само пари, имоти, келепир и продажност, ясно и точно описан от Алеко ......