Г-н Хампарцуман, вече имаме нов кабинет. Това радва ли ви, или очаквате оттук да следват блокади на всяко правителствено решение и пазаруване на депутати?
Със сигурност е добре, че имаме кабинет. Мисля, че вече трябва да почнем да съдим правителствата не по това кои хора са вътре, а какво правят. Трябва да следим за резултати, които са измерими, а не за декларации на намерения, защото декларираните намерения в повечето случаи са добронамерени и изглеждат добре. Но резултатите в последните години като че ли не ни задоволяват.
Имате предвид последните три години и половина или намирате за незадоволителни и действията на по-предишни правителства?
Имам предвид последните десетина години. Като че ли бяхме в епоха на декларация на намерения. Имаше и сериозни постижения, разбира се. Например влизането в НАТО и в Европейския съюз. Но чакането на някой, който персонално ще ни оправи - като почнем от 800-те дни на Царя и стигнем до всички инкарнации на месианството, на личната отговорност за постиженията и колективната безотговорност за реформите и нещата, които не вървят, очевидно не води до добри резултати. Всъщност заместването на действията с пиар в политиката е инструмент, който може да се използва само краткосрочно. Някой от американските президенти беше казал, че можеш да лъжеш част от народа за дълго време, целия народ - за кратко, но целия народ за дълго време не можеш да лъжеш.
Случвало се е в диктаторски режими като този на Трухильо в Доминиканската република да лъжеш всички задълго.
Дори и там не се е случило. Истинските диктатури предполагат тотален контрол върху информацията. В днешния свят в страна член на ЕС няма как да контролирате информацията тотално. Нещо повече, дори тази информация, която се събира от подслушвания, всякакви там конспирации на служби и частни структури, и тя не може да бъде контролирана. В последните години четохме доста забавни разговори.
Казвате, че за десет години назад резултатите не ни удовлетворяват. Пламен Орешарски беше част от управлението в този период. Вярвате ли му сега?
Аз съм оптимист и смятам, че трябва да дадем шанс на г-н Орешарски и на екипа му да покаже с действия какво може. Трябва да има обществена солидарност, за да се даде възможност добрите намерения да се осъществят. Всички трябва да дадем необходимата обществена подкрепа, за да се рестартира икономиката и да има сериозни реформи в сферата на сигурността, пенсионната система, здравеопазването и публичната администрация. Тези неща имат нужда от детайлен преглед, анализ и вземане на управленски решения. Някои от тях, както каза и Орешарски, няма да са непременно популярни. За енергетиката например в последните дни научихме неща, за които сме подозирали, че са верни. Обаче не сме смеели да вярваме, че са истина.
Всички станахме експерти енергетици.
Така е.
Какво мислите за състава на кабинета? Въобще има ли в България хора, които да не са се оцапали и да искат да се занимават с политика?
Не знам какво значи „оцапани“. Виждам хора, които имат академични кариери или някакви други занимания. Очевидно, щом не са в затвора, значи са се движили в рамките на закона. От гледна точка на техните репутации и етичност може да има различни виждания. Забелязвам, че Орешарски реагира на общественото мнение. Смени един от номинираните за министри, който може би е добър архитект, но явно е бил в проекти, които нямат публично одобрение. Така или иначе това правителство ще работи под силен обществен и опозиционен натиск. Това не е толкова лошо, защото ще трябва кабинетът ясно да аргументира действията си пред обществото и политическите партньори, които го поддържат.
Стига те да не бламират всичките му решения заради тесни партийни интереси.
Пак казвам, мисля, че всеобщото усещане е - държавата има нужда от ремонт и рестарт. Всички приказки, които чуваме за данъчен и административен натиск, както и на такъв от структури в сферата на сигурността, може и да са верни, но може и да не са. Самото усещане, че има нещо такова, вече е контрапродуктивно. Мисля, че трябва да има анализ на ситуацията. Това не бива да е първи приоритет, но е важно, за да може да тръгнем начисто и да се чувстваме спокойно.
Трябва ли да има ревизия на предишното управление?
Ревизията би трябвало да се прави в почивните дни. Преди време беше много популярно - този или онзи е за затвора. Като общество нямаме нужда някакви хора да влязат в затвора, за да ги храним. Но очевидно се нуждаем от това да не виждаме определени личности на публични позиции в изпълнителната власт.
Кои например?
Аз не се наемам да кажа. Предполагам, че има достатъчно такива. Тоест не би трябвало целта да е да се ловят вещици, а да си изясним къде сме. Много по-важно е да обърнем внимание на градивното, което новото правителство може да направи - реформи и рестарт на икономиката, изчистване на корупцията и административния натиск. Нямаме нужда от още затворници, а от хора, които си гледат работата. Тези, които не са си я гледали или нямат обществено доверие, просто да се отдръпнат.
Няколко пъти споменахте „рестарт на икономиката“. Толкова ли е тежко положението?
Гледам макроикономическите показатели на държавата. През последните месеци положението не е добро. Чуждите инвестиции практически са спрели. Има несигурност в регулативната среда - ще вдигаме данъци, няма да вдигаме данъци. Какво ще правим със зелената енергия, пак не е ясно. Бизнесът има нужда от предсказуемост. Днес такава със сигурност няма. Това е директният ефект от политическата криза или от действията на предходното правителство.
Имате предвид кабинета „Борисов“, а не служебното правителство?
Да, към служебното правителство няма как да имаме претенции. То е съставено от интелигентни хора, които направиха каквото се искаше от тях.
Бюджетът обаче като че ли не е толкова зле. Защо така се получава - макроикономиката стои добре, но хората обедняват?
И по времето на Борисов проблемът беше, че макроданните бяха относително добри, но икономиката вървеше към стагнация. Капиталът в България е малко и не стига БВП да расте с повече от 1-2 процента, и то в добри години. Тоест привличането на чужд капитал е ключово, но няма как това да стане в такава среда, при която не знаем дали утре няма да се приемат някакви закони със задна дата. Виждате, че се говори за преразглеждане на стари договори. Това не буди доверие и инвеститорски ентусиазъм.
Толкова ли е фатално да се преразгледат стари договори, ако те са неизгодни?
Няма нищо фатално, стига да не се прави хаотично, а да е част от програма, която е последователна и предсказуема за предприемачите. Предприемачеството е плахо племе. Парите отиват там, където се чувстват сигурни. Следващата фаза на упадъка е не само да няма чужди инвестиции, а и българският капитал да търси възможности навън, където ще се чувства по-комфортно.
Има ли такава тенденция?
Надали в момента това е тенденция, но е логична следваща стъпка, ако не направим нещо. Има такава заплаха, но трябва да я предотвратим. В момента бизнес средата не е добра. Мисля, че това всички го разбират. Самият факт, че Симеон Дянков беше изритан няколко дни, преди да падне кабинетът „Борисов“ беше индиректно признание, че нещата в икономиката са се оплели.
Колко е голяма опасността от нова фаза на упадъка? Орешарски е прагматичен човек, но подкрепящи го депутати говорят за мораториум върху цените на тока, повече пари за майките и много по-високи заплати.
Всички тези искания могат да бъдат удовлетворени, ако икономиката ни произвежда ново богатство. В момента финансите на страната са балансирани, но балансът е за сметка на ниски пенсии и ниски заплати. Въпросът е какво да направим, за да не потънем всички в равенството на бедността. Това сме го живели 50 години. Много хора са сантиментални към онова време, били са по-млади и с по-високи хормонални нива. Но не беше хубаво.
Има един индекс, който мери неравнопоставеността в дадено общество. Според него разпределението на богатството в България е много близко до това в Германия.
Това означава ли, че всъщност сме много добре?
Не, значи, че имаме доста равномерно разпределение на богатството. Имаме много хора с много ниски доходи спрямо доходите в ЕС. Въпросът е, че тук т.нар. „богати“ са малко и дори да им се сложат някакви много високи данъци, те не могат да компенсират бедността. Чувам думата „солидарност“. Значи ще бъдем солидарно бедни. Не бива да отиваме в популисткия контекст и да казваме: „Нека всички да страдаме и да бъдем беднички.“ Не, по-добре всички да се чувстват по-комфортно и да компенсираме най-слабите и най-нуждаещите се. Това не означава да създадем класа от хрантутници, които да са на вечна издръжка на обществото. Европа със социалните си политики се е докарала доста близко до това състояние. Очевидно тези политики не са състоятелни. Трябва да намерим рационалния път да се трупа ново богатство.
Как може да стане това?
Един пример - преди време казах, че трябва да влагаме безогледно в образование. Може би звучи странно от устата на банкер. Имам предвид, че не бива да се мисли само за незабавния икономически резултат. Ако утре по някакви магически начин някой реши да построи голям автомобилен завод у нас, ние няма да имаме подготвена работна ръка. Въпросът е, че трябва да създадем този среден високообразован кадър. Днешната работническа класа не е онази от Дикенсовите времена. Днес това трябва да са хора с компютърна грамотност, владеещи поне английски, които могат да се оправят със сложни процеси. Например селското стопанство има нужда не просто от някой, който може да впрегне вола, а от такъв, който, ако пръска с препарати, най-малкото знае как да си направи разтворите, за да не ни изтрови. Всичко това е някак си пренебрегнато. Затова образованието трябва да е национален приоритет и най-малко да се пестят пари за тази сфера. Дори и ако в началото, докато не се направят необходимите реформи, разходите са неефективни.
Последно кои са най-спешните мерки, които кабинетът трябва да предприеме през първите си 100 дни?
Каквото и да кажа, ще бъде спекулативно, тъй като очевидно имаме цялостен проблем. Всъщност част от недостатъка на предишното управление беше предприемането на действия на принципа „на парче, реактивно спрямо тези групи, които са най-гръмогласни“. Не може така да се управлява. Системите в държавата трябва да се рационализират. Орешарски каза, че ще се опита да спре контрабандата и изтичането на приходи. Той е бил финансов министър, така че сигурно знае какво говори.
Така че аз не бих се наел да кажа кои са 10-те неща, които трябва да се направят, за да се оправим. Крайно време е да има професионален, а не емоционален подход към управлението на държавата. Емоциите стават за ръководене на гаражи или футболни отбори, но за държава не са подходящи. Правителството се нуждае от системен, професионален подход, от хора, които работят в екип. Да се надяваме, че така и ще стане