Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.11.2015 02:57 - Молитви за починали
Автор: elahikari Категория: Политика   
Прочетен: 669 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 06.11.2015 02:58

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

image

Наскоро в разговор възникна интересен за мен въпрос - за какво точно молят Бог православните когато се молят за починалите? В смисъл - нали църквата на небесата е вече "тържествуваща", а "воюващата" е тук, на земята. 

На мен ми хрумна, че може би молитвите са за прошка на неизповяданите (пред свещеник) грехове, тъй като някои смятат, че те остават непростени. Но така ли е наистина? Има ли някакво "официално" (т.е. общоприето) вярване по въпроса?
В смисъл - нали църквата на небесата е вече "тържествуваща", а "воюващата" е тук, на земята. У Бога няма живи и мъртви, всички са живи. Но богатия Лазар е на едно място, а не както бедния Лазар - в "лоното Авраамово". Богатия Лазар също е част от св. Църква (макар и вехтозаветната). Но той не е от "тържествуващата", нито от "воюващата". В последната не може да се върне. В първата може да мине само по Божия милост. Милост, изпросена от човек или хора от "воюващата" и/или на св. Литургии, панахиди...

Това в кратце. Има и по-добро обяснение, което някой може да даде. А при нужда може и да се потърси добро ясно обяснение в "Нашата любов" на архимандрит Серафим - линка го има из форума.

П.п. Освен "възпълване" на неизповядани грехове често трябва и за забравени... въобще грехове (на ден днешен) да искаш.

Обясни по-подробно, моля, защото така не ми става ясно. Богаташът от притчата очевидно е бил отстъпник, не е "слушал Моисей и пророците" (виж заръката, с която иска да изпрати Лазар при братята си "за да не дойдат и те на това мъчително място") и затова е наказан. Той най-вероятно е по-зле от обикновен езичник, понеже "който е знаел волята на Господаря и не я е вършил ще бъде много бит, а който не е знаел и не е вършил ще бъде по-малко бит". 

Молитвата е за опрощение на греховете на вече починалите. Става въпрос за грехове за които починалите или загиналите не са могли да поискат прошка, както и за не всички грехове, напр. тежък грях без изрично разкаяние не може да се опрости или поне така четох някъде.
image

Да, определено не дадох добър пример. Ще потърся нещо друго.
Но предполагам се сещаш за главите Макавейски, които протестантите са премахнали без разумно обяснение (вече водихме тоя разговор). Там се принасят жертви за душите на падналите в боя евреи. За всички паднали до колкото се сещам. Някой "богат Лазар" също може да е бил в това число... Жертви за прошка на грехове.

Макавейските и другите от седмокнижието, са изключени от канона от православните, по съборно решение. Четат се като "полезни" за вярата книги, но не са източник на догматика. По някаква причина последствие католиците ги включват в техния канон на Светите писания, а на практика протестантите не ги приемат в канона, но не ги четат и като полезни. 
Догматичната основа за да се молим за мъртвите идва от Иисус Христос (иначе нямаше да е догматична), който казва, че хулата срещу Светия Дух няма да се опрости ни на тоя, ни на ония свят, което говори, че други грехове могат да се опростят. В този смисъл говори и апостол Павел, който казва, че любовта пребъдва, а ние се молим за хора, които сме обичали. Едва ли има тълпи от молещи се за Вакарелския убиец или Шахо Циганина. Молим се и палим свещи за тези, които сме запомнили с добро, както и за войниците, загинали по време на бой, които не са могли да се разкаят и поискат прошка. В Стария завет, книга на Йов, Господ не приема молбата на грешника, но го праща при други трима, които да се помолят за него, техните молби Той ще приеме. Ще го направи, защото ако наистина те се съгласят да се помолят за грешника значи са видели нещо добро в него. затова и Иисус ни праща първо при ближните за да ни простят, а след това и Той да помолим, което от своя страна е залегнало в т.нар. "Прошка", където казваме: "Прости ми и помоли Бог да ми прости". Това става между живи хора, но няма причина живите да се молят за мъртвите, освен по горните причини и защото за Него всички са живи.

На Проскомидията преди св. Литургия се възнасят молитви не само на записаните (имена), но иза всички заминали си членове на св. Църква...

Молитвите са за опрощаване както на неизповядани грехове, така и на такива, за които не е принесен "плод, достоен за покаяние" - един вид Църквата ги възнася вместо самия грешник. Тя се моли за всички (изключенията ги знаем), защото не сме съдници и не решаваме кой заслужава да се спаси и кой не и естествено не всички, за които се молим, ще се спасят, но правим това от любов към хората, които вече са абсолютно беззащитни и не могат да сторят нищо за душата си. Молим се и за опрощаване на хора, които са били изрядни християни, просто защото "няма човек, който да е живял и да не е съгрешил", изключение са само канонизираните светци - молим се на тях, а не за тях image 
Не зная какво разбираш под тържествуваща и войнстваща Църква, друго определение е невидима и видима - първата са вече спасените (независимо канонизирани или не), втората са подвизаващите се в този живот. Не е проблем (даже е желателно) да се молим за някой починал, който е спасен, защото Бог ни благославя заради неговата святост, ако пък е "на мъки", Бог може да го помилва и го прави заради човеколюбието Си, но не безразборно, а според Своята правда.

image





Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: elahikari
Категория: Политика
Прочетен: 1112832
Постинги: 2194
Коментари: 1452
Гласове: 1503