Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.01.2016 07:34 - Иван Градешлиев: Дългата ръка на Анкара достигна Българево
Автор: elahikari Категория: Политика   
Прочетен: 879 Коментари: 0 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image

  След вътрешно и външнополитическите сътресения в България в края на 2015 г. и прибежките до турското посолство (в София), началото на 2016 г. отбеляза нов „пик“ в опипването не на „почвата“ (от дългата ръка на Анкара), а на нагласите в поляризираното политически българско общество. И този път не в Кърджали, Разград, Търговище или дори Добрич, а в „Нашата Каварна“. Действията не са ориентирани по пряката ос от южната ни граница и извървяват доста по-дълъг път – от вече частично утвърден анклав в Р Молдова през изгубената за България Северна Добруджа – до стари „мераци“ в Южна Добруджа, т. е. Североизточна България. На 17.01.2016 г., достойно за „демократичното ни общество“  - не в късна доба, а посред бял ден в посещавано заведение в „Нашата Каварна“ и макар и лишена от масово присъствие („заради лошото време“ – кавичките по-долу са цитати от обявеното съобщение) се провежда сбирка – Учредително събрание, което „сбъдва мечтата на малкото останали в България гагаузи“. Въпросното Учредително събрание е резултат на „упорития апостолски труд на Ангел Ангелов“ („бивш„ каварненец, който живее в гр. Варна). Присъстват знакови „гагаузки“ фигури. Освен „апостола“ – г-жа Снежанка Петрова (кандидат за кмет на с. Българево на местните избори 2015 г. – вписала се в местния колорит с бюлетина „туршия N 11“, успешният, избран трети мандат кмет на с. Българево – г-н Георги Янев Георгиев и небезизвестния в района отец Василий. Приема се решение за „създаване“ на „българо-гагаузко културно дружество“. Юридическата форма ще бъде „Сдружение“ (НПО – както е модерно и каквато вече е практиката в подобни случаи), Управителният съвет е от 5-ма членове, за Председател е избран г-н Георги Янев Георгиев, седалището е в с. Българево, Уставът ще бъде публикуван на „специален сайт“ от Председателя, а отец Василий (понеже не е редно да участва пряко в светски организации заради канона, а и не е желателно!) благославя цялото начинание.  

Следва резонен въпрос, казано по българевски (след като седалището на сдружението ще бъде в Българево, а негов Председател – българевският кмет) – от какъв зор аджаба и кому е нужно „българо-гагаузко културно дружество“? Отговорът е ясен и прозрачен. Той е „скрит“ в самата формулировка, вероятно дълго време обмисляна от „апостола“ (да прости Господ използването по принуда на този символ, достоен в нашата история само за Васил Левски, който междувпрочем е нощувал в Българево и зорко е пазен от българевци, за да не попадне в полезрението на турците) и неговите сподвижници. „Българо-гагаузко“ каквото и да е дружество (най-удачно и „безобидно – културно“) трябва да дефинира и политически да легитимира етноним (народностно название). Този етноним трябва да е „гагаузи“. Едно подобно междуетнично (международностно) дружество може да бъде напр. „българо-руско“, „българо-японско“, „българо-монголско“ и каквото друго пожелаете стига да идентифицира субектите и разбира се „най-добре“ би било да е „“българо-турско“ дори през „посредник“. „Заиграването“ с тези понятия нито е „културно“, нито е „научно“.

 

В случая то има както дългосрочна политическа проекция, така и добре известна предистория. Началото е още през 30-те години на миналия век, има за цел турцизирането на част от българското население в Североизточна България известно с прозвището „гагаузи“, както и на част от българските изселници в Бесарабия в период, в който тези територии са владени от Кралство Румъния. Политическите доктрини на кралството и на кемалистите в Турция съвпадат. Тези земи (територии) трябва да бъдат обезбългарени. Така както вече са извършени етническото прочистване на Тракия (1913 – българския геноцид), арменският геноцид (1915) и изселването на гръцкото население от Мала Азия (гръцко-турските войни  - 1919-1923). Програмата на народнорепубликанската партия на Кемал Ататюрк, в която национализмът и пантюркизмът стават официална доктрина е приета в Меджлиса през 1931 г. Приведен е в действие Проект за изселване на българите гагаузи в Мала Азия (както от Бесарабия, така и от Североизточна България) и присъединяването им към Турската Православна Църква (създадена в Централен Анадол 1922 г., гр. Кайсери, обявена за автокефална на 18.03.1926 г. начело с Папа Евтим). През 1933 г. е сключен договор между Румъния и Турция за Приятелство и арбитраж. През същата година Турция настоява пред румънските власти за въвеждане изучаването на турски език от „турците християни“, а турският пълномощен министър в Букурещ Текерделъ (през 1935-1936) предприема обиколки в Бесарабия и Добруджа. Открити са турски училища в Комрат, Чадър Лунга, Кубей, Конгаз, Каварна, Българево, а българските са забранени (Румъния разрешава само частни български училища, а на т. нар гагаузи не им се разрешава да ги посещават). Изпращат се младежи на обучение в Турция. Възрастните хора помнят този период. Другите емблематични фигури на турската пропаганда в Добруджа, Бесарабия, вкл. и в „Нашата Каварна“ са Яшар Наби (1908-1981), журналист, писател, автор на „Балканите и тюрклюка“(1936), преводач на Ат. Манов на турски език с новото заглавие „Турците християни“ ; сегашният патрон и обявеният за просветител, патриарх на „гагаузите“ в Молдова М. Чакър (1861-1938, с родословие от Шабла) ; Танръйовер – писател и поет (действал в Бесрабия и Добруджа през 1936 – 1940). Тази външна агресия и кампания в Добруджа се проваля. Младежите, изпратени в Турция се завръщат при първа възможност и нито те, нито местното население имат желание да си спомнят за тези години.

 

Не се случват така обаче събитията в Молдова (бившата Молдавска ССР) . Като продължение на политиката за разделяне на българските изселници и българската общност в Бесарабия през 1957 г. е създадена писменост на „гагаузкия“ език на кирилица, която през 1996 г. вече е променена на латиница  за да може турцизацията на населението там и турцизирането на езика да са по-бързи и по-ефективни (латиницата е в турски вариант). Създадената вече през годините част от тамошната интелигенция (завършила образование в Азербейджан, Истанбул и Анкара) вече е забравила или не желае да си спомня за своите български корени. Събитията след 1991 г. в Р Молдова водят до създаването по други политически причини на АТО „Гагаузия“ (Гагауз ери – автономно-териториално обединение – 1994/95 г.). Следват динамични времена като не закъсняват и посещения на емисари в Североизточна България в предварително проучени градове и селища – Варна, Виница, Генерал Кантарджиево, Вълчи дол, Брестак, Каварна, Българево, Шабла. Гастролите са посветени на разговори, сбирки, запознанства, убеждаване на местните хора в „исторически“ оправданата „гагаузка идея“, „гагаузка нация“, „гагаузка държава“ („съществувала“ в Североизточна България през Средновековието), добре подплатени с подготвена литература.

 

За приблизително 10 години етнографската сбирка в читалището на Българево все повече може да се оприличи на филиал на „музей на гагаузкия народ“ в Комрат. На фона на знамето на АТО „Гагаузия“ са изложени експонати, материали, литература (на гагаузки – респ. турски език), дори и медал за „заслуги“ на жител на с. Българево (с надпис : „Да живее гагаузкия народ“). Междувременно се провеждат т. нар. „световни гагаузки конгреси“, които също трябва да легитимират „гагаузкия народ“(гагаузхалкъ), на които присъстват и български граждани – добре посрещнати от тамошното население и не толкова добре от организаторите. Организацията, координацията и присъствието на определени български граждани на тези форуми са осъществени с „любезното“ съдействие на отец Василий (родом от Бесарабия и радетел на „гагаузката идея“ и възраждането на „гагаузкия народ“). Активен участник в тези събития е и г-жа Снежанка Петрова, която освен в Молдова не пести изказванията си по тези въпроси в родното Българево, Каварна, Гърция (Неа Орестиада).

 

Както се вижда опитът за създаване на сдружение „българо-гагаузко културно дружество“ отдавна е само въпрос на време, а Учредителите със завидно постоянство и личен „принос“ целят неговото реализиране. Остава да се разбере кой български съд ще припознае втория субект (етнически) на това предварително афиширано „международно“ културно сътрудничество. Защото в България подобен етнос (народ, нация) не съществува въпреки „малкото останали гагаузи“ (отново цитат от съобщението), а българите гагаузи в Молдова получават българско гражданство, тъй като етническият им произход не подлежи на съмнение. Такава е и официалната позиция на Р България. Очевидно има разминаване в посоките от които идват „инициативите“ за тези „международни културни контакти“. Когато те са от определени кръгове в Молдова (АТО „Гагаузия“) едно такова Сдружение е „българо-гагаузко“. Ако приемем, че спонтанно е възникнало нашенско емоционално желание за близки връзки с българската общност в Молдова със сигурност щяхме да участваме в Сдружение „българско гагаузко културно дружество“ (както много българи участват в българските тракийски дружества напр.). Ще се разбере и кой от двата варианта ще бъде разигран. Заявката и сценарият са за първият. „Апостолските“ действия и напъни на г-н Ангел Ангелов „внушават“ разбиране за „мисия“. Символиката в заложените параметри както и политическият контекст са подбрани много внимателно – Учредяване в Каварна; център – Българево; Председател: действащ представител на официалната местна власт, респ. на българската държава.

 

„Стратегическа дълбочина“!!! 




Гласувай:
5
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: elahikari
Категория: Политика
Прочетен: 1061123
Постинги: 2103
Коментари: 1387
Гласове: 1457