Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.06.2016 08:58 - Покайте се!
Автор: elahikari Категория: Политика   
Прочетен: 298 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 20.06.2016 09:07


 Братя и сестри, 
предлагам на вашето внимание една интересна брошура, която вероятно е издадена между 1899 г. и 1921 г. Предоставям ви я в съвременен правопис, за да ви бъде удобна за четене.  Премахнах единствено елементите на Дриновско-Иванчевския правопис, които биха озадачили младите читатели.

     Тези 8 страници са искрено обръщение, отправено преди повече от век към непокаялите се наши сънародници, към онези които вършейки вид религиозност са тънели в заблуда, че само с добрите си дела ще бъдат забелязани и удостоени с очакваната от тях награда на Небето. 
     
     Това е обръщение към всички, които разсейвани от различни грижи и проблеми не са достигнали до същността и значението на думата покаяние. 

     От овехтелите и пожълтели страници на старата брошура струи животворящата Христова любов, чрез загрижеността на искрено вярващи християни, страдащи за ближния си и желаещи промяна в България.  
     
     Прочетете обръщението и преценете дали то не е актуално и днес?

     
     Бог да ни благослови.

image
Исус никoга и пред никого не направи пътя лесен. Той не казва: Само вярвай! Той не говори само за любовта Божия. Помнете това!

Дойде един при Исуса и му каза:
Аз ще те последвам, където и да идеш Ти.
Исус му отговори:
Лисиците имат дупки, където живеят и птиците гнезда, но Син Человечески няма глава где да положи. Сиреч, не е лесно да ме следваш.
Друг дойде при Него и Му рече:
- Какво да правя, за да наследя вечен живот?
Исус му отговори:
Опази заповедите.
Кои заповеди ?
Десетте. Не Знаеш ли, кои са? 
- О, тез всички съм опазил. Какво ми недостига още?
Исус му отвеща:
Иди, продай все що имаш и го раздай на сиромасите и ти така ще имаш съкровища на небето, тогава ела да ме последваш.

Исус не направи пътя лесен.
Друг дойде при Исуса вечер и Му рече
- Учителю, знаем, че Си дошел от Бога, защото никой не може да върши тези неща, които Ти вършиш, ако Бог не е с него. 
Исус му отговори:
Никодиме, трябва да се родиш отново отгоре, от Духът.

Исус не издигна фалшиви образци. 
Той никого не заблуди, не поласка.

Църковният амвон днес се бои да не разсърди някого. Той прави компромиси. Обича да ласкае и сипе похвали. Той е понижил християнските образци само за да привлече повече хора. И вие ще намерите днес църквата пълна с хора, които никога не са се покаяли.

Покаянието е голямата и първа тема на Библията. Тя е първа и главна основа на християнския живот. Ти може да си член на някоя църква, без да си се покаял, но ти не можеш да си християнин без покаяние.
Покаяние е първата длъжност, начална стъпка, без която няма християнски живот.
- Покайте се! - говореше Иоан Кръстител. И те му отсякоха главата.
- Покайте се! - викаха апостолите и те ги убиха.
- Покайте се! Покайте се!

Това е нуждата ни днес. Защото без покаяние няма спасение, няма Спасител, няма небе, няма рай. Без покаяние няма радост, няма песен, няма победи в христинския живот.

Вземете Новия завет. Разгърнете го и вие ще видете, че той е наръчна книга за покаяние. На 60 местa се говори за покаяние. А посланията на Апостолите са написани да покажат на хората що е покаяние, за да не са в мъгла и невежество относно най-важното нещо.

Що е покаяние?

То не е убеждение.
Светлината не е живот. Едно нещо е да бъдеш събуден утре заран на 5 часа, а съвсем друго нещо е да станеш в 5 часа. 
Едно нещо е да си гладен, а съвсем друго нещо е да се нахраниш. 
Просякът иска, но искане и притежаване са две различни неща!
Не е достатъчно да си убеден. Убеждението е елемент на покаянието, но вие можете да сте убедени, без да се покаете. Никой не се кае, докато не се убеди, но всички които са убедени, не са покаяни, и аз говоря на хора, които знаят, че това е така?

Що е покаяние?

То не е скьрбене.
Вие можете дълбоко да скърбите, без да се покаете. 
Има скръб, която довежда до смърт. Има скръб, която разрушава живота. Има сълзи, обаче, които не помагат. Има хора, които мислят, че като проливат сълзи в църква, те са спасени. Молят се. Те плачат, когато слушат прочувствена проповед, те плачат, когато са на погребение, те плачат нвсякъде и за всичко и мислят, че като леят изобилно сълзи, те са в положение на благодат. 
Лъжат се.
Бог казва: "Защо покривате олтаря, ми със сълзи? Защо ми донасяте вашите суетни жертви? Аз съм уморен от тях. Махнете ги! Защото послушанието е по-добро от много жертви"
Да скърбиш, не значи покаяние.

Що е покаяние?

То не е обещание. 
Не, господа! Някои от вас сте правели това през цепия си живот, докато сте остарели и днес сте по­далече от Бога, отколкото по-рано.
Покаяние не е ходене на църква. Съвсем не. 
Покаяние не е слушане на проповеди. 
Четене на Библията не е покаяние. 
Изговаряне на молитва не е покаяние.

Що е покаяние?

Убеждение? Не. 
Плачене ? Не. 
Възхищение? Не. 
Фанатизъм? Не! Не! Не!

То е най-смисленото нещо в Божия свят; 
то е най-хубавото нещо на земята; 
то е най-необходимото нещо за всекиго.
Небето кънти от радост, когато се кае един грешник на земята. Един! А какво би било ако се покаем всички?

Що е покаяние?

То не е да имаш религия. Всеки човек е религиозен. 
Онзи, който казва: „Аз не вярвам в Бога“, и той има религия. 
Майката, която хвърля детето си на нажежения идол за да го даде жертва, има религия. Но това не е покаяние.

А що е покаяние?

Накъсо казано:
То е връщане от греха към Бога. То е пътуване. То е обръщане към доброто.
Покаяние е нещо по-дълбоко от чувство. То е действие. То значи отскубване от корен това, което е проклятие за душата ти.

Що е покаяние?

То е моралният отговор на пробудилата се душа, нейният съзнателен отзив към Бога.
Иона отиде в Ниневия да проповядва покаяние. Ниневия имаше над един милион жители. Тя успяваше материално, но губеше духовно. Всичко се израждаше. Те издигнаха страстите си в култ. Бяха забравили Бога. Като че Содом и Гомор бяха възобновени.
- "Още 40 дена и ако се не покаете всички ще погинете!" - Те му се смееха. Те му се чудеха. Трябва да е луд! Не знае, що приказва!
А Йона вика:
- "Още 40 дена и, ако се не покаете, всички ще погинете!"
Словото му достигна до ушите на Царя, министрите и висшите чиновници. И то беше убедително, съкрушително.

Царят се покая.
 А това значеше много. Народът гледа към високите места, към върховете. 
И министрите се покаяха. 
И учителите се покаяха. 
И търговците и ... и ... целият народ се замисли, осъзна положението си, че е гибелно, обърна се към Бога в пост и молитва, и се покая.

Ниневия не погина. Тя се спаси. Нямаше вече убийства, кражби, рушвети, гешефти, лихварство, комар, пиене, разват, ежби, гонения, братоубийства, раздори, побоища и пр. и пр. сатанински деяния. Всички заживяха в мир и любов, защото зацари правда и чистота..
Ниневия се покая.
Ето ви крещящата нужда днес на България, на целия свят!
София се нуждае, България се нуждае от едно дълбоко, велико, истинско покаяние.

Покайте се!

Няма среден път. Няма тука място за неутралитет. Това е жестокият, но спасителен ултиматум на вековете, на небето, на Вечния Бог.
Или се покайте или всички ще погинете

Не се самооблащавайтe /самоизмамвайте/, не се лъжете с хубави имена. Те са украшение, но не са спасителни. Не ще ви помогне нито православие, нито католицизъм, нито протестанство.

Исус Христос или хаос.

Ето ви цялата история на целия човешки живот. Всичко друго е вятър.
Парадност, тържествени събрания, молебен, църковни събори, разни имена и църковни форми, папи и владици, пастири и свещеници, ангели и архангели, не могат да спрат разложението, деградирането и смъртната провала, ако не настъпи истинско покаяние във високите и ниски места. 

- Времето се изпълни и Божието царство наближи. Покайте се и повярвайте в Евангелието на Исуса Христа, Спасителят и Изкупителят на света.

След като прочетеш настоящата брошура, ако не желаеш да я задържиш, не я хвърляй, но я дай някому.



"Бог и на езичниците даде покаяние за живот..."        Деяния 11:18

Марк 6:12
Те тръгнаха и проповядваха покаяние.

Матей 9:13
...идете и се научете, що значи: "милост искам, а не жертва". Защото не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние.

Лука 15:17
Казвам ви, че тъй и на небесата повече радост ще има за един каещ се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние

 
 
 


Покаянието Написано от неизвестен

 Покаянието, според учението на Църквата, е възвръщане на кръщението, втора благодат, очистване на съвестта, обещание на Бога за нов живот, примирение с Бога чрез добри дела. Неразкаянието води към духовна смърт. За неразкаялите се сам Господ казва: ако се не покаете, всички тъй ще загинете /Лук. 13:3/. Но и не всички от ония, които пристъпват към тайнството покаяние се очистват, защото не са изпълнили всички условия, необходими за истинско покаяние. Начало на покаянието е съзнанието за греховете и съкрушението за тях: когато се върнеш от пътя на беззаконието и въздъхнеш, тогава ще се спасиш /Ис. 30:15/. Някои хора, поради незнание или поради невнимание към своето спасение, смятат, че тайнството покаяние се състои само в изповедта. Те мислят, че устното изповядване на греховете пред духовника, те ги очистват напълно то тях. Но не такова покаяние очаква от нас Господ. Той иска ние да почувстваме цялата тежест на греховете си, да боледуваме заради тях, да ги омием със сълзи на сърдечно съкрушение и да дадем твърдо обещание да поправим живота си. Само тогава нашето покаяние е истинско и приятно на Бога. За образци на такова покаяние ни служат блудният син, митарят и мого други, споменати в светото Евангелие. С дълбока скръб трябва да кажа, че голяма част от вярващите не принасят необходимото покаяние и поради това не се поправя духовният им живот. Грехът властва над тези хора, страстите им не се укротяват и те, неочистени от вътрешните си духовни рани, завършват своето земно съществуване в робуване на греха, живеещ в тях. Изповядването на греховете трябва да бъде чистосърдечно, без ни най-малко укриване или самооправдание. Ако някой скрие нещо на изповед, той приема двоен грях на душата си. Макар и да имаме големи грехове, не бива да се срамуваме да ги открием пред духовника, защото и той е човек със същите слабости, както мнозина, но е облечен в благодатна сила, за да връзва и развързва нашите съгрешения. Два недъга, или два вида болести са причина за нашата неразкаяност и за постоянстването ни в някои грехове. Пръвият недъг е пълното отчаяние и неверие в спасението ни, а вторият е излишното упование на Божието милосърдие. Отчаянието се състои в това, че човек, съзнавайки многото си грехове, вече не се надява да получи прощение от Бога за тях и затова си позволява все повече и повече да затъва в бездната на беззаконията, а злите духове се възползват от това, за да доведат грешника до пълна гибел. До падението ни, казва св. Иоан Лествичник, демоните ни представят Бога като човеколюбив, а след падението ни - като неумолим. Светите отци ни съветват да отблъскваме този лукав помисъл на отчаяние с крепката надежда на Божието милосърдие. Ако сме победени, да станем и да започнем отново борба с противниците и така да продължаваме до края на живота си, помнейки думите на пророка: "не се радвай за мене, моя неприятелко. Макар да съм паднал, но ще стана; макар да съм в мрак, но Господ е светлина за мене" /Мих. 7:8/. Старите навици, казва Лествичникът, често измъчват и оногова, който плаче и желае да се избави от тях. В този случай демоните навяват печал в душата на каещия се и му внушават безнадеждност в покаянието. Тази зла мисъл ще отблъснем като си спомним за онези, които са съгрешили и след това са се покаяли. Безброй много грешници изповядвали греховете си, падайки пред нозете на Спасителя и се сподобявали да 1 / 2 Покаянието Написано от неизвестен Сряда, 08 Юни 2005 18:33 получат прошка за тях. "Недей греши вече, за да не те сполети нещо по-лошо, казал Жизнодавецът на покаялия се болен" /Иоан 5:14/. "Прощават ти се греховете," извикал той, вдигайки грешницата, която оросявала със сълзи на покаяние пречистите Му нозе /Лук. 7:48/. Всички грехове на човешкия род имат предел, като човешки, но Божието милосърдие няма граница. Господ прощава всички грехове на ония, които се разкайват защото няма непростими грехове, освен неизповяданите. Според светите Отци и Юда-предателят би бил опростен, ако се бе покаял. Несъмнен признак на оставяне на предишните грехове е не само действителното отклоняване от тях, но и непрекъснатото противене на всяко греховно пожелание, съпроводени от страх да не паднем отново във властта на греха и сатаната и от пълна ненавист към греховете. Трябва да помним греховете си, защото това ще ни доведе до въздържание от тях. Не бива, обаче, да си спомняне с подробности за извършените грехове, защото това не е полезно, а само да помним, че сме грешни пред Бога. Покаяние, което е постигнало целта си - опрощаването на греховете - привлича в душата на човека Пресветия Дух Божи и чрез Него дава залог на вярващия за вечно спасение в Иисуса Христа. 



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: elahikari
Категория: Политика
Прочетен: 1000742
Постинги: 1925
Коментари: 1266
Гласове: 1416