Защо й беше на Англия да остава?

Задайте си този въпрос и се огледайте. Не е безумие някой да се маха от Съюза. Безумие е да не се зададе този въпрос.

Защо да останем?

Англия не е България и там може да се говори честно. Англичаните са прагматици. Тях не можеш да заглавичкаш с мантрата, че Съюзът е нещо много хубаво и че ни дава пари за магистрали. Анличаните искат ползи и политики. Вместо това напоследък получават колективно безумие.

Национализмите на Европа не са подиграни, както в България. Те са част от въпросите, както и част от отговорите. Никой не е луд да гледа как на Кале фалшиви бежанци чупят автобуси и тирове, за да влязат в Англия. 

Проблемът дори не е политически, дори не е хуманен - бежанците са ясен икономически проблем - никой не иска още нахлебници на отънялата социална система.

ЕС е велика идея и заедно с това - безумие на границите.

ЕС е великолепно братство, в което никой не е задължен да приема налудностите на Меркеловата бюрокрация.

И Англия си отива - защото знае, че ако налудностите продължат от английското няма да остане много.

Кризата с бежанците накара много хора да разберат, че Брюксел кани на безплатен обяд в ЕС всички, но иска националните държави да плащат сметката. Това изясни картинката на прагматичния англичанин. Той не иска повече бежанци. Той иска граници. И не е потиснат като нас да говори за това политически коректно.

У нас това се усеща прекрасно - проблемите на гей-малцинствата, които са несъществени са пред проблемите на демографията и икономиката на пенсионирането.

Англия си тръгва, защото в много аспекти ЕС постави каруцата пред коня и любезно, по съветски обясни, че това е много важно. Но не е рационално.

Проблемите на демографията са също икономически проблеми и са приоритет на всеки мислещ човек. Но ЕС някак напълно безумно осигури удобството на кравите и кокошките, докато една част от хората просто обедняха или бяха изтрити от потреблението - вижте у нас по селата. А се решаваха проблеми на други - непознати и не-наши. Затова Англия си отива - тя търси ползите от един съюз, докато съюзът й предлага регулация в големината на презервативите.

Регулациите на ЕС са чиста диктатура на бюрократичните малцинства.

Те определят вече свободата на словото даже. Те кристализират в политиката на неправителствените организации, които като едновремешните първични партийни организации поглъщат огромен ресурс, за да се грижат за блатните костенурки, докато има други проблеми. Тази диктатура е част от безсмислието на Брюксел. В този смисъл Брюксел е Москва. Но е една много объркана Москва.

Когато ви обещаваха съюз никой не ви каза, че този съюз няма да е християнски. Прогнозите на Фалачи за Еврабия обаче се сбъдват с ужасяващи темпове - а Англия иска да е християнска. С това тя е традиционна и успешна. С това тя е Англия.

И Англия, и англичаните задават логичния въпрос - защо да остана?

Докато у нас нелогичният въпрос се третира като реклама и пропаганда - защо съюзът трябва да е християнски. 

Безумията рано или късно спират. У нас също ще спрат, но англичаните ще са първи в това, а ние ще сме последни.

Англия иска рационален съюз. Може да правите всичко в ЕС, но не може да заглушите рефлекса и разума на националните държави. Англия няма да напусне ЕС със затръшване и обида - тя иска да диктува националните си интереси. Което е кошмарът на лудата жена Меркел. Англия иска граници - докъде можете да диктувате на една Англия да не бъде Англия?

Докъдето тя каже.

И днес тя каза.

Не каза, че си отива. Каза просто - защо да оставам?

Свободата е достойнство. Свободата е въпрос.

У нас обаче няма кой да го зададе.