Нов превод на Истанбулската конвенция ще прави Съветът на Европа, за да отговори на страховете на хората за въвеждането на трети пол. Преводът се прави по инициатива на българското правителство.
Преводът на "пол" е неточен, обявиха от отдела "Права на жените" в Съвета на Европа.
Какво следва от това? Каква е юридическата съдба на документа, внесен вече за ратификация в парламента.
Обърнахме се към конституционалиста проф. Пламен Киров - бивш зам.председател на ЦИК; представител на България във Венецианската комисия за демокрация чрез право; специализирал в Гърция, Малта, Холандия, САЩ.
- Очаквате ли, проф. Киров, новият превод на Истанбулската конвенция да доведе по промяна в отношението към този документ на Съвета на Европа?
- Само можем да гадаем какво ще ни предложат, но остава един привкус, едно внушение, че едва ли не новият превод ще бъде политически коректен с оглед на това Народното събрание да преглътне неща, които не би трябвало да преглъща при ратификацията на въпросната конвенция. Какво имам предвид – по Закона за международните договори и по Закона за държавен вестник Народно събрание трябва да приеме не само ратификационния закон, който се състои от едно изречение, а трябва да публикува в Държавен вестник и текста на самата Конвенция. Защото ако тя не бъде публикувана, няма да има предимство пред вътрешното законодателство, което по Конституция в случай на колизия с вътрешно-правна законова норма има предимство нормата на Конвенцията пред нормата на български вътрешен закон, който ѝ противоречи. Значи ще трябва да бъде обнародвана, задължително. А тя не може да бъде обнародвана на друг език, освен на български. Следователно ние трябва да имаме официален превод.
- Официалните езици на Конвенцията обаче са английски и френски.
- Да, но тук става въпрос за съвсем различно нещо. В случай, когато при прилагането на Конвенцията има различно тълкуване и разминаване, тогава текстът, на който Конвенцията е приета – английски и френски, има предимство при тълкуването. Но това съвсем не означава, че ние ще я публикуваме на английски в Държавен вестник. Нашите нормативни актове се публикуват на български език, защото всички граждани следва да ги узнаят и да се съобразяват в своето поведение с тях. Не може да се избегне публикуване на Конвенцията на български в Държавен вестник. Това е изключено!
- Според Бриджит О"Локлин, ръководител на отдел „Права за жените” в Съвета на Европа и генерален секретар на мониторинговия механизъм на Истанбулската конвеция, настоящият ѝ превод съдържа неточности и невярна информация за съдържанието на документа. Вие съзирате ли такова нещо в текста на български? И значи ли това, че ще получим превода от Съвета на Европа?
- Аз мисля, че тя не е специалист по български език. Официалните преводи се правят в рамките на Министерство на външните работи. Има цяла дирекция, която се занимава с това. Ако действително има проблеми с превода, този, който ще ги коригира и ще носи отговорност за коректността, е Министерство на външните работи, а не Съветът на Европа. Да ме извиняват, но те не могат да превеждат текст от английски на български и той да бъде задължителен за Република България.
- Носи ли вина Министерство на външните работи за това, че е предоставило на правителството документ с невярно съдържание, както излиза от думите на г-жа О" Локлин?
- Не знам дали е с невярно съдържание. Може да се окаже, че новият превод ще е по-лош от първоначалния. Не знам как точно ще преведат наново на български език термина „gender“. Да не се окаже, че в новия превод просто ще използват термина „gender", без да го преведат на български език? Ако това ще бъде коректното в новия превод, ей Бога ми, не го разбирам!
- В английския вариант на Конвенцията терминът „gender“ е използван около 20 пъти, в които на български е преведен като „пол”, и само на едно място като „социален пол”. Това не е ли фактическо скриване на същността на документа?
- На английски език терминът, който се използва за биологичен пол, е „sex”, следователно не би трябвало терминът „gender“ да се превежда като „пол“. Аз знам какво означава „gender“, но това трябва да се обясни на народа и на политиците, защото, доколкото разбирам, не всички знаят английски и какво означава „gender“ и не могат да се ръководят от английския текст. Те трябва да разполагат с един перфектен превод, за да могат да вземат просветено решение.
- Какво съдържание вие влагате в думата „джендър”?
- Изследователи и хора, които въвеждат това понятие, го използват с идентично съдържание - най-общо се превежда като „социален пол” или „сексуална самоиндификация на индивида”. Което е съвсем различно от биологичния пол. И тогава вече възниква големият проблем с Конвенцията – за целите на Конвенцията, която иска да бъде предотвратено насилието над жени и техните деца, понятието „sex”, тоест „биологичен пол” върши идеална работа. Що ще понятието „gender” в тази Конвенция?
- Възможно ли е под благородната идея за зашита на жените от насилие и борбата с домашното насилие, авторите на Конвенцията да налагат на държавите да признаят gender/социалния пол, което води след себе си признаване на права, идентични с правата, които имат жените и мъжете като биологичен пол?
- Това е скритата цел. Или, ако те не преследват такава цел, то аз се съмнявам в техния интелектуален капацитет.
- След като ще има нов превод, трябва ли Министерски съвет да изтегли настоящия превод от парламента?
- Задължително трябва да го изтегли и тогава вече да се обсъжда новия актуален превод на Конвенцията. Между другото, това не е единственият случай, при който ние се сблъскваме с не дотам перфектен, да не кажа лош превод. Навремето Министерство на външните работи беше превело по много нескопосан начин текста на българската Конституция на английски език, от което произтекоха доста проблеми, свързани с правата и свободите на гражданите и лицата, защото при превода не се боравеше с понятията – „гражданин“ и „лице“ по един и същи начин. Слава Богу, сега преводът на Конституцията е доста приличен, защото в него участваха и юристи, не само лингвисти.
- Това значи, че дискусията във вторник, организирана от председателя на парламента г-жа Караянчева, ще се води върху може би нелегитимен документ?
- Мислим в една и съща посока.
- Значи Конвецията трябва да бъде изтеглена преди обществената дискусия и дискусията да бъде отменена с този мотив?
- Такова е моето мнение.
- С подписването на Конвенцията през 2016-та и пращането ѝ в парламента през 2018-а се оказа, че са нарушени закони, тъй като текстът ѝ не е съпроводен с оценка на въздействието, не са посочени очакванията от нейното прилагане. Това как може да бъде поправено?
- Оценка на въздействието, каквато се изисква по Закона за нормативните актове, не е направена и това е факт. Тоест ние не знаем при ратификация какви нормативни актове трябва да променим и в каква посока. Без такава оценка за въздействието върху националното законодателство Конвенцията не може да бъде нито подписана, нито ратифицирана от парламента.Това е задължително! Народните представители трябва да са наясно какво е необходимо да бъде променено в законодателството преди да гласуват съответно „за” или „против” ратификацията на Конвенцията.
- Ако Конвенцията се ратифицира във вида, в който сега е в парламента, това до какво ще доведе?
- Ние ще бъдем вкарани в още един механизъм за наблюдение и едни чиновници - хора, които могат да имат доста особени представи за правната система на Република България, ще дойдат и ще ни удрят с юмрук по масата и ще казват, че не съблюдаваме Конвенцията и ще ни нареждат да си променим вътрешното законодателство в определена посока.
- Вие сте известен конституционалист. Не се ли обърнаха към вас за мнение от Министерство на правосъдието, проф. Киров?
- Може да си отговорите сама на този въпрос. Струва ми се, че не се използва капацитетът не само на хората, които се занимават с правна теория, а и на други учени в други сфери. Нашите политици мислят, че разбират от всичко, могат всичко и мнението на такива „феодални старци”, както беше определението на Дянков за БАН, не е от значение за тях. Така че не се използва научният капацитет на нацията. В случая с Конвенцията не се прави изключение.
- Каква е вашата прогноза - в кого ще се вслушат политиците: в Съвета на Европа или в общественото мнение у нас?
- Ако ни натиснат достатъчно от Съвета, от Европарламента, най-вероятно ние ще козируваме, както винаги, и ще ратифицираме Конвенцията с всички произтичащи негативни последици. Може да направите справка с Конвенцията за защита на правата на хората с увреждания, която ние ратифицирахме и в момента се чудим какво да правим с хората, които имат отклонение от нормалната психическа дейност (тоест имат увреждания, които засягат съзнанието на хората), а не физически страдания или увреждания. И не знаем какво да правим с понятието поставяне под „запрещение“. В момента съдиите у нас не поставят лица на никакво основание под „запрещение“, защото казват, че прилагат пряко текстовете на конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, като игнорират текста на българското законодателство, което предвижда подобна процедура – поставяне под ограничение или пълно „запрещение“.
- В нашето законодателство има ли достатъчно норми за защита от насилие?
- Има достатъчно норми, ако е необходимо с оглед на темите на Конвенцията да бъде променено нещо в българското законодателство, то може да бъде променено и без ратифицирана Конвенция. Но има друг въпрос, свързан с това дали можем да направим резерви или уговорки.
- Министър Цецка Цачева заяви, че можем да подпишем Конвенцията с „резерви“ и това до някаква степен да е успокоение.
- Чл. 78 на Конвенцията не допуска да се правят „резерви“ по отношение на чл. 3 и чл. 4 от Конвенцията, които касаят именно „социалния пол”? Може да се направи декларация и да се занесе в Съвета на Европа, но тя не ни обвързва, така че ратифициралите Конвенцията да я спазват. Тази декларация е без каквото и да е правно значение. С този проблем вече се сблъска Полша. Тя ратифицира Конвенцията с резерви, които в момента Съветът на Европа не ѝ ги признава.
- Защо има такъв натиск върху България? САЩ, Великобритания, Япония, Унгария, Ватикана не са ратифицирали Истанбулската конвенция. Защо им е на Съвета на Европа точно България да я ратифицира?
- Натиск се оказва върху тези, които се поддават. Когато знаете, че натискът няма да доведе до никакъв позитивен резултат, просто не упражнявате натиск върху съответните нации и държави. Има ли държави, които се поддават, има върху тях натиск. Ние се оказахме такава държава.
- Смятате ли, че министър Захариева и министър Цачева не разбират за какво става дума? Защото непрекъснато ни убеждават, че Конвенцията касае само защитата от насилие над жени.
- Достатъчно ги уважавам, за да смятам, че разбират. Те са вкарани в ситуация, в която нямат полезен ход и трябва да следват определена политическа линия, въпреки че разбират за какво става дума.
- След 17 месеца този модел и политика в Европа ще се сменят. Народите, ще се изпратят други представители в ЕП. Защо трябва да се поддадем на този натиск сега?
- Не знам точно защо сега е подбран този политически момент. Ние сме суверенна държава и следва да прегледаме нещата много задълбочено и внимателно и не би следвало да бързаме с ратификацията. В крайна сметка въпросът опира до българската конституционна идентичност. И никакво право на ЕС, нито първично, нито вторично не може да се противопостави на Българската Конституция.
- А приемането на Конвенцията ще доведе ли до промяна на Конституцията с оглед на вкарването на понятието „gender”?
- Доколкото в Конституцията понятието за брак е свързано с доброволен съюз между мъж и жена (защото Конституцията стои на схващането, че когато се говори за „пол“ се има предвид „биологичния пол“), най-вероятно би могло да бъде оказано въздействие и натиск за промяна на това разбиране.
|
