/Поглед.инфо/ ГЕРБ днес спряха процедурата по ратификация на Истанбулската конвенция. Разбраха, че се пред прага на провал. Разбраха че политическата ситуация е неблагоприятна за тях. Навярно ще се опитат в бъдеще отново да ратифицират тази разделяща обществото конвенция.

От началото на 2018 г. общественото внимание в страната е приковано към едно фасадно европредседателство и един дълбок обществен спор и обществено разделение – отношението към възможните последици от ратифицирането на Истанбулската конвенция (Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Council of Europe Convention on preventing and combating violence against women and domestic violence).

С червено подписали; със синьо ратифицирали

Непосветените в дълбоките коловози на съвременната политика извеждат на преден план превенцията и борбата с насилието над жени. Повечето хора под домашно насилие разбират насилието над жени и над деца. И разбира се, никой в съвременното хуманистично общество не поддържа и не се обявява открито за насилието и всички са срещу насилието над жени и домашното насилие. Но в текста на конвенцията и особено в обяснителния доклад има елементи, който потвърждават старото правило, че често пътя към ада е постлан с благи намерения. По същество чрез някои от тези текстове се доразгражда основната клетка на съвременното общество – семейството и се проваля бъдещето на множество деца.

В огромната маса от дискусиите, особено от страна на жените участнички в тях проличава, че те са обзети от някакъв див феминизъм и мания за непременно напълно равенство между половете. Природата е разделила човека на две различни групи, на два различни пола със своите специфики, със своите особености, сръчности, умения и емоции. Жените и мъжете са равни само в правно и политическо отношение като граждани на обществото, като участници в обществените процеси и страни в обществените отношения. Но под маската за борба за равенство и ненасилие над жените се изкривява фактическата обстановка в обществото и се манипулират обществените мнения и настроения. Добрата идея за борба с домашното насилие служи като параван за скриване на истинските цели на на тези безсмислени конвенции.

Представяни се на преден план борбата с насилието над жените и домашното насилие, но за д паравана остават истинските по-дълбоки и същностни проблеми. За борбата с насилието има достатъчно много нормативни документи във почти всички страни в света. Но никой не акцентува на спазването и прилагането на тези приети юридически норми, а се вторачва в търсеното на нови нестандартни, не показали продуктивност пътища. А тези пътища водят и някъде другаде, не само към целта, която ни се прогласява. От борбата с насилието се извежда на преден план само и предимно един аспект – насилието над жените и понякога само се споменава домашното насилие. По същество се деформира общественото мнение.

Започва се с внушението, че който е против конвенцията е за насилие над жените и децата. Безумна теза, защитавана у нас от редица феминистки, дори от човек, който трябва да бъде толерантен към различните мнения – националният омбудсман. Твърде произволно тя твърди, че в България всяка четвърта жена е жертва на домашно насилие, т.е. има 1 млн. насилници. Откъде ги взе тези насилници? Може би Националният омбудсман има пълна поимeнна картотека на „мъже-насилници“! Насилието е противозаконно действие и то се регистрира от МВР, а не от измислени социологически телевизионни допитвания с обикновено 800-1000 предварително избрани жени. А дали тези милионни цифри не са собствени хипотетични умозаключения?

Привържениците на Истанбулската конвенция в стремежа си да манипулират обществото се вторачват в крайното действие, в следствието и то само в един негов аспект – върху физическото насилие и то само над жени. Забравя се, че всяко следствие си има своята или своите причини. Забравя се, че насилието е много сложно и многоаспектно действие с участието най-малко на две страни – насилник и насилен. Насилието не е само прилагането на физическа сила спрямо някого и нанасянето на физически и морални увреждания. Насилието е също и натиск, принуда, принуждение, безправие, тормоз и т.н. „Да насилваш – значи да правиш това, което не иска този, над който се извършва насилието“ (Л.Н. Толстой). В този смисъл и рекетът (т.е. принуждаването да се направи нещо, което е в интерес на друг човек) е вид насилие. Обикновено той е съпроводен със заплаха за определени неблагоприятни действия или бездействия.

В семейните отношения обикновено насилието от мъжете се свързва с употребата на физическа сила, а при жените с използването на семеен рекет и семеен тормоз. Но насилието е присъщо не само за семейството, какъвто акцент се поставя с Истанбулската конвенция, а и навсякъде. То е понятие за действия, обикновено агресивни и ограничаващи правата и личната неприкосновеност на всеки в демократичното общество, а не само и не толкова на жените. В обществото има и множество жени насилници, не само измислените 1 млн. „мъже-насилници“. Колко майки пребиват децата си? А случаят в една от болниците с пребитото пеленаче? А случаят с побоя в габровски интернат? Пак ли мъжете са виновни?

В конвенцията се поставя акцент на резултата, т.е. насилието, но не се разглеждат причините и тяхното преодоляване или се търсят в т.нар. джендър трактовка за социалния пол. И ако формите на насилие в конвенцията се разглеждат като физическо, психологическо, икономическо и сексуално насилие, то причините са предимно икономически и в по-малка степен психологически и сексуални. Насилието в семейството си има причини. Никой не сключва граждански брак за да бие или насилва другия. Значи нещо в отношенията в семейството, в домакинството се е променило и е предизвикало дълбок конфликт в следствие на който се появяват проявите на насилие, независимо от коя страна. С изключение на психично болните, няма хора, които да бият други хора за удоволствие. А мястото на психично болните е в лудниците, а не в дома и не като главен акцент в домашното насилие. Обикновено физическото насилие е следствие от психологическо, икономическо и сексуално неразбирателство и/или конфликтна ситуация. Твърде често икономическите и психологическите причини се преплитат и водят не само и толкова до психологическо и икономическо, но и до физическо насилие. Главната причина за семейните конфликти и домашното насилие в съвременна България са икономическите и предимно бедността, в икономическата безизходица на огромната част от семействата. В условията когато има безработица и „работещи бедни“, прекалена експлоатация на труда на „бедните работещи“, прекалено удълженото дневно и седмично работно време на единия или на и на двамата членове на домакинството неминуемо се пораждат конфликти не само при разпределението на парите, но и в разпределението на грижите за семейството, за децата и родителите. И тук никакви джендър разбирания за социални роли, джендър образованието на подрастващите деца няма да донесат никаква полза за преодоляване на домашното насилие.

Домашното насилие е присъщо на човешкия род. То съществува от времето на формирането на първите семейни отношения до наши дни. И никога няма да бъде изкоренено, понеже всеки има свое разбиране за добро и зло, за полезно и безполезно за семейството и в семейството, за разпределение на семейните средства. Главното е намаляване мащаба на домашното насилие и особено крайните му форми.Въвеждането на социалния пол и джендър образование на малолетните деца само ще разруши основите на семейството и ще доведе до деградация на обществото.

От политическа гледна точка Истанбулската конвенция е прикритие на стратегията на неолибералите за насочване вниманието само и почти единствено към личността и нейните права, без зависимост от обществения интерес, потребностите за развитие на обществото, доминиращите цивилизационни традиции и отношения. Но в случая с тази конвенция става дума за промяна на цивилизационния код на европейското общество. Това ясно личи от чл.12 на конвенцията за „промени в социалните и културни модели на поведение на мъжете и жените с цел изкореняване на предразсъдъци, обичаи и традиции и всякакви други практики, основани на идеята за малоценност на жените или на стереотипни роли на жените и мъжете.“ И да вземем стереотипните роли. Една от тях е, че мъжете са най-добрите хирурзи и най-вече в сърдечно-съдовата област, неврохирургията, ортопедията, коремната и други хирурзи. В същото време жените имат стереотипната роля на медицински сестри, които заедно с хирурзите спасяват човешки животи, включително и на жените. И какво ще стане ако има разменим стереотипните роли – жените да са хирурзи, а мъжете – сестри. Колко от джендър активистките при необходимост от операция ще изберат хирург-жена и колко ще избират хирург-мъж? Цялото европейско общество е застрашено в цивилизационнен аспект. И предимно поради това, че тази конвенция не е подписана от Североамериканските държави (САЩ, Канада, Мексико), Япония, Русия, Беларус, Азърбайджан. Да не би в тези държави да живеят глупаци, а ние, в Европа и ЕС да сме най-големите умници? И случайно ли подписали декларацията страни като Унгария, Гърция, Ирландия, Великобритания, Люксембург, Латвия, Литва и др. нещо не бързат да я ратифицират. Няма нищо случайно в това, че Турция подписа Истанбулската конвенция. И това е не само от домакинско честолюбие и гостоприемство. Главната скрита политическа цел е ерозиране на европейските християнски ценности и традиции и на тази основа бъдещо ислямизиране на Европа.

Заплахата от последствията на Истанбулската конвенция най-силно бе усетена от ръководителите на църквите, които в България рязко се разграничиха от този нехуманен акт на претрансформиране на европейските християнски ценности. Дори към подкрепа на тези ценности се обяви и мюсюлманското вероизповедание. Само еврейската конфесия се обяви в подкрепа на конвенцията. Случайно ли Ватикана не подписа и не се присъедини към Истанбулската конвенция?

В България има два типа политически отношения към Истанбулската конвенция. Първият тип е на десноцентристките партии, поддръжници на „европейското единство“ като ГЕРБ, ДПС и „Воля“. За тях е ясно, че само слушкат какво кажат началниците от Брюксел и фрау Меркел, какво правят повечето европейски държави. С това като чели искат да ни кажат, че ние сме европейци, а вие, които не подкрепяте конвенцията сте изостанали. В тяхна подкрепа се оказаха всички хомосексуални и лесбийски организации, прословутият антибългарски Хелзинкски комитет и т.н. чуждоплатени НПО. Това е групата, която ни вкара в тази обществена колизия. Нейният представител, тогава министър на правосъдието, подписа конвенцията без да има подкрепящо решение на Министерския съвет, без да има действително широко обществено обсъждане и допитване. И сега някоя си Джема Грозданова от позицията „документът е подписан от наш министър (Захариева – б.м.) преди година и 8 месеца и е крайно време да бъде ратифициран“. Ако това е съдържателен политически аргумент, здраве му кажи! Наш човек извършил действие, което засяга цялото общество, но е пренебрегнал самото това общество, трябва да бъде подкрепен, понеже е „наше куче“!

Втората група са противниците на Истанбулската концепция, включваща партии от целия политически спектър. Общото между тях е запазването на християнската същност, традиции и култура. В нея се включиха левите от БСП, обединените патриоти и консервативните десни. Тези партии са подкрепени и солидарни с множество неправителствени организации. Огромната част от лекарското съсловие и учителите са противници на ратифицирането на Истанбулската конвенция.

И двете групи, разделени от позицията за ратифициране на Истанбулската конвенция, обаче не виждат или поне не показват, че виждат истинските причини за домашното насилие и предимно главната – голямата бедност, икономическите трудности на повечето семейства, ниското образование на децата в ромската общност. Нито десни, нито патриоти, нито леви предлагат прекратяване на практиката деца да раждат деца в немотия и бедност. От това, че ще се криминализира насилието, не значи, че то ще се прекрати или дори че ще намалее съществено. Само ще се увличат съдебните разноски на семействата. В законодателно отношение много отдавна България е изпреварила множество други европейски страни. Проблемите са в бедността и в нефункционирането на държавните органи.

За сега идеята за Истанбулската джендърска конвенция постига своята главна цел – отклоняване вниманието на обществото от нарастващата бедност в европейските държави, от нарастващото неравенство и несправедливост в европейските общества, отклоняване на бедните мъже и жени от борбата за социални права, за по-високи доходи, за по-голяма справедливост.