Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.01 15:38 - Бог никога не изоставя човека! Благодаря Ти Господи!
Автор: elahikari Категория: Политика   
Прочетен: 121 Коментари: 0 Гласове:
1



 Истинската светлина автор: elahikari категория: Политика   image 
прочетен: 272 коментари: 1 гласове:  2  
 
„Народът, който седеше в мрак, видя голяма светлина, и за ония, които седяха в страна и сянка смъртна, изгря светлина.” /Мат.4:16/ Общопризнато е, че просветления, знаещия и можещ човек е по-подготвен за живота в този свят. Такъв човек се домогва до ръководни длъжности в обществените структури и това му дава право да има високо мнение за себе си, тъй като останалите започват да се съобразяват с него. Така и трябва да бъде, защото образованият човек вижда по-ясно нещата и събитията около себе си, тъй като знанието и опита осветяват пътя пред него. Затова и в един от най-хубавите химни, които нашият народ има се пее ”Напред науката е слънце!...” и напълно основателен е стремежът да имаме просветена младеж на която да разчитаме в утрешния ден. Този стремеж е човешки. Защо, обаче, въпреки непрекъснатото увеличаване на човешкото знание и възможности и днес има много спорове накъде трябва да се развива живота в света. Отговора за нас е един. Защото не се взема предвид Христовата истинска светлина, която осветява най-правилно житейския друм. За това се говори в литургийното евангелие. В езическа Галилея, където народа седял в мрак, видял голяма светлина и слънцето огряло ония, които били в страна и сянка мъртва. /Мат:12-17/ В град Капернаум, откъдето Спасителят започнал Своята проповед, както и в околните селища, имало вероятно много просветени човеци. Там мнозина юдеи и семейства от смесено потекло, били с езическа култура и възпитание и затова в Евангелието се говори за езическа Галилея. Езичниците – гърци, жители на Месопотамия, римляни, египтяни, били носители на знанието и просветата за времето си. Тяхното знание е в основата върху която се гради науката в света и до наши дни. Защо тогава Светото Писание казва, че те са живели в мрак, в страна и сянка смъртна? Те имали светлина, имали наука и изкуство, имали просвета и кадърни хора, обаче тази светлина била от земно естество. Светлината от езическата философия могла да осветява само живота в материалния свят, а не можела да проникне в гънките на човешката душа. Душата тя нито познавала нито признавала. При светлината на езичниците, изкуството, което често служело на развратени обичаи, изглеждало като нещо възвишено и благородно. При същата тая светлина християните били считани за побъркани човеци и безумци, които вярват в един разпнат, защото впоследствие той бил възкръснал. Тяхната светлина не достигала до истинския Бог, и затова те смятали за богове идолите или жестоките диктатори, които боготворяли или пък отричали всякакъв бог. Тази светлина можем да оприличим на мъждукаща свещ, която осветява фигурите само от една страна, докато всичко останало тъне в мрак. Можем ли да кажем, че при тази светлина нещата в света добиват същинските си форми и същност? Разбира се, че не. Защото, когато изгрее истинската светлина, светлината на слънцето, само тогава виждаме нещата такива каквито са. Така и когато Христос Се е явил в езическия свят, Неговото учение и делата Му из един път осветили и човеците и делата им в истинското състояние и стойност. Светлината на Христовото учение няма мъжки пол и женски пол, няма елини и варвари, няма роби и свободни, няма богати и бедни, а всички имат еднакво достойнство пред Бога. Светлината на Христовото учение ни дава да видим човека, като наш брат по произход, защото е чадо Божие. Езическата максима била: „Човек за човека е вълк.” В смъртната сянка, за която ни говори евангелието, човек се сблъсква със себеподобния и приемайки го за враг, по вълчи се отнася с него. Езическият мрак правел да изглеждат най-привлекателни земното богатство, славата, властта и похотта. Христовата светлина разкрива лъжовността на всички тия преходни земни блага и те се явяват като призраци, които колкото повече гони човек, толкова повече те се отдалечават от него. Тази светлина дава възможност на човека да различи ясно този гибелен път потънал в мрак, и да го разграничи от единственият спасителен път, който води към Царството Божие. Когато Христовата светлина озарила езическите идоли, те станали съвсем нищожни в очите на човека. Той не издига вече храмове за тях, а ги пази в музеите, като паметници на стари заблуждения. Сатаната обаче не е освободил напълно човешкото съзнание. Съвременният човек си гради други, по финни идоли, на които вярно да служи. Те не са изградени от камък и метал, но са по опасни от древните. По опасни са, защото обсебват човешката воля и душа, и ги подчиняват на пагубни сатанински цели. Затова толкова е необходима и Христовата светлина и в наши дни. Затова ни говори още св. Апостол Павел, който си вътрешният си човек намирал услада в закона Божи, но в членовете си виждал друг закон, който го правел пленник на греховният закон./ Рим.7:22, 23/. Вниквайки в тези думи на Апостола ще открием, че душата, осветлена от Христовата светлина, става прозрачна, и може лесно да се види кое е съгласно в нея с Божията воля, и кое е подчинено на греха. За да можем да вървим по познат път, първо условие е да го виждаме. Слепецът не може да върви из пътя, защото не вижда посоката му. В тъмна нощ човек не може да върви, защото не вижда наоколо си и лесно може да сбърка посоката. Пътя, по който вярващият човек се стреми да върви е пътя към вечността, към безсмъртието. Както на земята има само една истинска светлина – слънчевата, така и в духовната сфера има само една истинска светлина – Христовата. Сам Спасителят казва: „ Аз Съм светлината на света: Който Ме последва, той не ще ходи в мрак, а ще има светлината на живота”. /Йоан 8: 12/ Можем ли да се похвалим ние днес, че живеем в свят, осветен от Христовата светлина? Виждаме ли ясно Бога и пътя, който води към Него? Виждаме ли в лицето на ближния своят брат или сме готови да попитаме като стремящият се към съвършенство евангелски младеж:”А кой е моят ближен?” Ако виждаме ясно образа Божи в своята душа и в душата на ближния си, ние действително сме озарени от Христовата светлина и не седим в мрак и сянка смъртна. Ако обаче виждаме врагове в лицето на околните си, ако на местото на Бога сме поставили фалшиви химери, без които не можем да живеем, ако смятаме временното и променящото се за върховно щастие и цел на живота си, тогава значи ние живеем в дълбок и непроницаем мрак. Нашата душа прилича на зацапано и нащърбено огледало, което не може да отразява Божията светлина, която единствено може да осветява пътя на нашето спасение. Когато душата ни прилича на такова огледало, един е начина, по който можем да и върнем първичната чистота. Това е покаянието и изповедта. Служейки си с тези средства, може да очистим душата си от греховното наслоение, за да може тя да стане отражение на Божествената светлина. Правейки това ще видим ясно и нашето собствено духовно състояние и целият свят около нас, такъв, какъвто е той, огрян и стоплен от Христовата светлина. Тогава ще оправдаем думите на Спасителя, отправени към всички негови последователи: „Вие сте светлината на света. Тъй да светне пред човеците светлината Ви, та да видят добрите Ви дела и да прославят Небесният Ваш Отец. /Мат. 5:14,16/ Амин.   http://elahikari.blog.bg/politika/2011/04/09/svetata-liturgiia.725911
СВЕТАТА ЛИТУРГИЯ автор: elahikari категория: Политика   image 
прочетен: 210 коментари: 0 гласове:  2  
последна промяна: 09.04.2011 11:52 
 
  Като социално същество, човек изразява своята религиозност не само еднолично, самостоятелно, но и обществено, колективно. За тази характерност на религиозната проява свидетелствуват свещените храмове още от най-дълбока древност. Те са предназначени именно за обществената изява на религиозната вяра, която има най-голяма пълнота в общото, колективно богослужение. То е израз на общението на вярващите с Бога, и е съставено от специални молитви, песнопения, свещенодействия и различни символични действия. Православното богослужение води началото си от времето на Господ Иисус Христос и Неговите апостоли.

 

Център на богослужебния живот на Светата Църква е Светата Литургия (от гр.-”обществено дело”), позната и с названието Евхаристия (от гр.-”благодарност”).

 

Светата Литургия е едно от  7-те Тайнства на Светата Църква, в което предложените дарове - хляб и вино, смесено с вода, след специална молитвена подготовка, се принасят като безкръвна жертва на Бога, освещават се и се претворяват от Светия Дух в същинските Тяло и Кръв Христови. С тези Свети Тайни християните се причастяват за опрощение на греховете им, за напредък в духовния им път, за спасение и вечен живот. Както и в другите св.Тайнства, и в Светата Литургия Бог невидимо и неосезаемо присъствува сред нас.

 

Светата Литургия е учредена от Самия Христос на Тайната вечеря: “И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло. И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички; защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове.” (Мат.26:26-28). Спасителят завещава на Своите последователи: “Това правете за Мой спомен “ (Лука.22:19).

 

Верни на Христовото поръчение, Св.Апостоли и първите християни се събирали по домовете и преломявали хляб, като по дадения от Христа пример се причастявали с Неговото Тяло и Кръв (Деяния.2:46 ; 20:11). Това приобщаване с Господа било придружавано с молитви, псалми и песнопения. Така се сложили основите на Св.Литургия. С течение на времето Светата Църква добавяла още  молитви, песнопения и символични действия от по-късен благодатен произход, докато се получил днешният вид на нашата Православна литургия.

 

До IV в. Св.Литургия се предавала устно, по памет, според Апостолските предания. След прекратяване на гоненията срещу християните тя е записана от Св.Василий Велики, Св.Иоан Златоуст и Св. Григорий Двоеслов, папа Римски. Записани са и литургии на Св.апостол Петър и Св.евангелист Марко. В Иерусалимската Църква е записана службата на Св.апостол Иаков, брат Господен и първи епископ на Църквата – майка в Иерусалим. Тази св.Литургия носи белезите на дълбоката апостолска древност и времето на гоненията, и тя стои в основата на двете по-кратки литургии на Св.Василий Велики (+376 г.) и Св.Иоан Златоуст (+407 г.).     

 

Св.Литургия се извършва в храм, канонично осветен от архиерей. При невъзможност да се служи в храм, тя се извършва върху осветен антиминс (“вместопрестолие”)- ленен или копринен четириъгълен плат, на който е изобразено погребението на Господ Иисус Христос, и в който са пришити св.мощи на мъченици за вярата.

 

Литургийното богослужение се извършва сутрин (след “третия час”-9 часа), и вечер (след вечернята). По практически съображения, Светата Църква прехвърля вечерните литургии на сутринта, след утренята. Единствено Пасхалната великденска литургия се извършва след полунощ. Василиевата св.Литургия се извършва 10 пъти в годината : на Васильовден, в неделите на Великия пост (освен на Цветница), на Рождество Христово и Богоявление, или на техните навечерия, на Велики четвъртък и на Велика събота. Златоустовата св.Литургия се извършва във всички останали дни на годината. Преждеосвещената св.Литургия се извършва само по време на Великия пост : всяка сряда и петък, в четвъртък на 5-та седмица, и в първите три дни на Страстната седмица.  

 

След специални молитви, произнесени тихо пред Царските двери (т.нар. “вземане на време”), свещенослужителите влизат в Св.олтар. При извършване на Св.Литургия те се обличат в пълно одеяние.

 

След обличането на одеждите свещенослужителите си умиват ръцете, отново произнасяйки точно определен библейски текст. Този акт символизира духовната чистота, която трябва да притежават свещенослужителите, за да извършат безкръвната жертва “с чиста съвест”. .
Митрополит Симеон    
тагове: християнска етика

 



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: elahikari
Категория: Политика
Прочетен: 1060279
Постинги: 2102
Коментари: 1387
Гласове: 1456