Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.01 14:20 - Няма нищо лошо в едно приятелско мерене на мечовете стига да не го обърнем на междузвездни войни! Все пак ИМПЕРИЯТА ни дебне и двамата.... Ето какво извадих от
Автор: elahikari Категория: Политика   
Прочетен: 118 Коментари: 11 Гласове:
0



 Антония Първанова, АЛДЕ: В Египет по време на размириците подлагали жени на тестове за девственост автор: elahikari категория: Политика   image 
прочетен: 187 коментари: 0 гласове:  0  
 
 Заместник-председателят на Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) и евродепутат Антония Първанова в интервю за Агенция „Фокус” . 

Фокус: Д-р Първанова, вие отдавна работите по темата за защитата на жените от насилие. На 5 април в Европейския парламент в Страсбург бе гласуван доклад, в който се настоява Евросъюзът да приеме директива, както и стратегия за борба срещу всички форми на насилието над жени. Вие сте участвала в писането на доклада. Настоява се Европейската комисия (ЕК)да въведе конкретни мерки за превенция и закрила на жени и да хармонизира различията в законодателствата на държавите-членки? Какви трябва да бъдат тези мерки според вас те? 
Антония Първанова: Аз бях водещият докладчик от групата на АЛДЕ и не за първи път Европейският парламент повдига въпроса за третирането на насилието спрямо жени и неговото решаване. 
Става дума не само за законодателна инициатива за промяна в страните-членки на отношението и третирането на насилието срещу жени като криминално престъпление (тоест не като деяние от битов характер или като хулиганство), а също така и във връзка на промени в законодателството по отношение на грижите за жертвите. 
Числата са стресиращи. Те показват, че всяка четвърта жена е обект на насилие, а една на всеки 10 е обект на сексуално насилие. Тъй като законодателството е изключително различно при третирането на насилието срещу жени, ние искаме ЕС да подемем тази инициатива и съответно ЕК да излезе с директива по този въпрос. 
Веднъж вече предложих такава поправка в резолюция на ЕП, която бе гласувана. ЕК излезе по повод на тази поправка със стратегия за борба с насилието, но парламентът счита, че това не е достатъчно и че страните-членки не са предприели стъпки за промяна на статута на този вид престъпления. 
Има и доста тежки престъпления по отношение на жените, като сексуално малтретиране, изнасилване и т.н., които не се считат за престъпление също в някои страни-членки. Има и форми на осакатяване на гениталиите. Все още съществуват т.нар. престъпления на честта, като се налага не само по отношение на тях да има законодателна инициатива, но и да има и мерки по отношение на превенция и защита на жертвите, особено на тези, които произхождат от емигрантски малцинства, а сега и с масовата вълна емигранти от Северна Африка този проблем все повече се задълбочава и се налага да се обърне специално внимание. 
В този доклад се отделя и специален параграф за създаването на защитени жилища, както за жените, жертви на насилие, така и за децата, защото децата също страдат от насилие в семейството и в интимните отношения. Има и специална забележка към ЕК – да се обърне внимание и към насилието на жени на работното място. 
Фокус: Проблемът с насилието спрямо жените задълбочава ли? 
Антония Първанова: Трудно е да се каже дали се задълбочава, защото той би трябвало да бъде измерен за дълъг период от време. А в част от страните това не се счита за престъпление, а за културно различие или обществено приемлива практика, поради което не са събирани данни. Така че няма с какво да се сравни дали проблемът се задълбочава. По-важното е, че този проблем така или иначе е достатъчно сериозен. Всяка четвърта жена е обект на насилие, което прави поне около 100 млн. жени. Поради това се налага да се обърне и по-специално внимание, защото тази бройка показва нерешаване на един проблем, свързан с дискриминация и нарушаване на човешките права. 
Фокус: Мислите ли, че ЕК бяга от решаването на този проблем? ЕК вече е била призовавана да излезе с някакви мерки. 
Антония Първанова: ЕК излиза с пакет от мерки, но не и законодателно предложение и то не поради желание да не предложи такова законодателство, а защото, за съжаление, някои от страните-членки се противопоставят и то тъкмо поради тези различия в начина, по който биват оценявани престъпленията и насилието срещу жени. За да може да има и правна основа и да има приемането на това законодателство, трябва да има съгласие на трите институции. По отношение на правната основа сме намерили начин от гледна точка на Хартата за правата на човека, както и на Лисабонския договор, да намерим основа, върху която тази директива да стъпи и да предложи общоевропейско законодателство. Но все още е необходимо съгласието на съвета и точно там се получава разминаването. 
Фокус: Имате ли данни за насилието над жени и по-конкретно сексуалното насилие в Либия и в Египет?
Антония Първанова: По инициатива на АЛДЕ предложих резолюция на парламента, която за моя радост беше подкрепена от абсолютно всички парламентарни групи и бе гласувана. Резолюцията е свързана със сексуалното насилие в Либия и Египет. Имаме данни, с които разполагаме, специално за Либия. Става дума за конкретен случай, по който има оплакване за изнасилване от страна на представители на полицията и на военните. Докладването на тези престъпления е станало от жена, която се е оплакала на представители на международната преса. Тя е била задържана за 72 часа без близките й да знаят къде се намира. След това срещу нея било повдигнато обвинение за лъжа. 
В Египет пък става дума за много по-тежки случаи. Участвали жени в протестните действия били подложени на унизителни тестове за девственост. По време на тези тестове са били измъчвани и изнасилвани. Тестовете са били филмирани и това е било извършено от войници. Жените, които не са били девствени, са били подложени на съдебни дела, но в крайна сметка всички, дори и тези, които са били девствени, са били изнасилени. Това е форма на издевателство и дори в религиозния аспект на исляма не може да става дума за подобни тестове, а за престъпления срещу човечеството. Затова с тази резолюция ЕП остро осъжда тези деяния, обръща внимание на ЕК да ги заклейми, да вземе специални мерки за защита на правата на жените. В контекста на резолюцията и доклада, който гласувахме преди дни не трябва да става дума за двойни стандарти, когато става дума за насилие срещу жени в ЕС и цени от страните, които в близост до Съюза. Предлагаме и политиката по съседство да включва и средства за развитие на проекти за постигане на по-голямо участие на жените в политиката и бизнеса в тези страни. Целта е да има баланс между половете и възможност за професионална и социална реализация на жертвите на насилие. В тези страни в момента ситуацията е доста размирна и е трудно да се постигне каквато и да е комуникация с официални институции и е трудно да се каже кой кого представлява и кой е легитимен. Заради това с това обръщение към ЕК отправяме нашия апел и към лейди Катрин Аштън за мерки, които тя като представител за външната политика на ЕС, би трябвало да започне да обсъжда с представителите на съответните страни или най-малко да направи публично изявление по тази тема. 
Фокус: Къде проблемът е решен най-добре в ЕС и извън него? 
Антония Първанова: В страните-членки на ЕС едни от най-строгите мерки като общ пакет и като данни за справяне с проблема са в Испания и то не само по отношение на насилието, но също и по отношение на равното заплащане, както и на равнопоставеността на половете. Добри примери има в Швеция, Финландия. Даже наскоро комисията по правата на жените в ЕП имаше среща със зам.-генералния секретар на ООН по въпросите на жените Мишел Башеле, бившият президент на Чили. Тя ни разказа, че докато премиерът на Финландия си е водила детето на детска градина, попитала едно момченце дали иска да станеш президент, и то отговорило, че в тази държава не е възможно мъж да стане президент. Та има държави, в които има много по-голям напредък по отношение на възможностите, които се предлагат за жените и това има положителен ефект не само върху икономиката, но се оказва, че колкото повече се поставя темата за равнопоставеността на половете, толкова по-сериозна е тенденцията за намаляване на насилието срещу жени. Икономическата независимост, професионалната дават много по-голяма сигурност и на жените в бита. В Испания са имали много сериозен проблем до 1996 г. с насилието срещу жени. Бройката на жетвите е била много по-висока, отколкото днес. Но след декрет на краля и пакет от мерки на правителството, те отчитат спад с повече от 20 % на насилието. По отношение на равнопоставеността на половете, това е правителството, в което жените доминират 50 % плюс една. Имат и добър баланс в парламента. Също така всяка година правят обследване на законодателството за форми на дискриминация на жените по полов признак. 
Има и лоши примери, разбира се. Като например промените в конституцията в Унгария, които започват да приличат не само на насаждане на тежка форма на национализъм, но и започват да влизат в конфликт с принципите на ЕС. Мисля, че няма да приключи темата с Унгария и с конституцията, тъй като за поредна седмица това беше обсъждано в ЕП и мисля, че ще има и по-сериозни мерки. Освен това ЕП създаде специална интерпарламентарна комисия от председатели и зам.-председатели на всички групи в парламента, както и на всичко мисии за обследване на цялото европейско законодателство за създаване на форми на дискриминация. 
В световен мащаб бих казала, че за грижата на жертвите на насилие, може би САЩ са едни от най-добрите примери, доколкото законодателството е ориентирано по начин, че жертвата остава в общото жилище, независимо чия е собствеността, докато по-голяма част от страните в ЕС изваждат жертвата в защитено жилище. Голяма част от жените се въздържат да докладват за насилие именно поради тази причина, че впоследствие трябва да се върнат в общото жилище и стават отново обект на повторно насилие, или пък децата остават с партньора или съпруга и продължават да бъдат обект на насилие. Изобщо това разрушава възможността за обратната реинтеграция и възстановяване на социалните им функции, които са имали. Затова този вариант не е най-добрият, но въпреки всичко, очевидно трудно на този етап може да се постигне американският модел. 
Фокус: Какво е положението в България? 
Антония Първанова: Това, което беше дискутирано в зала, и то за съжаление от депутати от други страни, които са посетили защитени жилища в България за жени, които са пострадали от насилие в партньорски отношение или в семейството – бяха примерите със заливане с киселина, а България е уникална в това. 
В нито една друга страна-член на ЕС нямат такова насилие и бих казала, че това е доста лош имидж, лош пример за България и непрекъснато в нашите офиси има зов за помощ от жените, които са били обект на подобно насилие – че не получават достатъчно подкрепа, нито като правна помощ, нито като медицинска помощ, за да могат да възстановят лицата и нормалния си живот, нито пък да могат да получат защита от повторни заплахи и преследване от насилниците. В тази резолюция парламентът настоява и преследването, и психическият тормоз, да бъдат третирани като насилие и като криминално престъпление. Има жени, които са напуснали страната и живеят в защитени жилища, предимно в Испания и Италия, но не могат да се съберат с децата си, не получават адекватна правна помощ, нито решение от съда в България, който да може да предостави правата върху децата на тези жени – те се оказват не само обект на насилие, но на всичкото отгоре страдат поради това, че не може да живеят с децата си и са разделени от тях. Съпрузите обикновено злоупотребяват или партньорите и не само пречат или ги преследват и допълнително ги заплашват, но пречат децата да излязат и да бъдат с майката. Изобщо – поредица от проблеми. Мисля, че те не се дължат на липса законодателство, нито на инструменти за прилагане на това законодателство, а по-скоро е хаос и липса на контрол доколко това законодателство и инструменти работят. Защото България има защитени жилища, но очевидно те не работят достатъчно ефективно и очевидно по-голяма част от случаите остават в сферата на домашната разправия, което е много недостойно и се надявам да се обърне повече внимание и за съжаление, България е в групата на страните – недобре справящи се. Мисля, че след толкова много прецеденти на тежко насилие срещу жени в България, след толкова много семинари и срещи и неправителствени организации, които издигат тази кауза, като че ли е време не само да се говори, но и да се видят конкретни мерки, които да могат да отчетат някакво подобрение, а не просто като една съпричастност или временни политически обещания, които както видяхме, щедро се раздават не само в тази област, но от това не последва никаква по-ефективна защита на жертвите на насилие, нито при превенцията, камо ли за програми в училище, за създаване на нетолерантност в обществото към насилието над жени и деца, или пък кампания, която да обяснява какво е насилие и как да се предпазваме от него. Или ако щете, от детската градина да обучаваме децата в толерантност едно към друго както по отношение на пола, така и в рамките на общността. Изобщо, доста сме назад и има много какво да се прави, но аз лично не виждам някакви позитивни мерки и посока. Може би, това ,което правим в ЕП, ще помогне на България от гледна точка на позитивния натиск от страна на комисията България да предприеме определени ефективни мерки.    



Гласувай:
0
0



1. elahikari - м-да
29.01 14:26
Тя ни разказа, че докато премиерът на Финландия си е водила детето на детска градина, попитала едно момченце дали иска да станеш президент, и то отговорило, че в тази държава не е възможно мъж да стане президент. Та има държави, в които има много по-голям напредък по отношение на възможностите
цитирай
2. elahikari - то крушката си има опашка...
29.01 14:28
Мисля, че след толкова много прецеденти на тежко насилие срещу жени в България, след толкова много семинари и срещи и неправителствени организации, които издигат тази кауза, като че ли е време не само да се говори, но и да се видят конкретни мерки, които да могат да отчетат някакво подобрение

Или ако щете, от детската градина да обучаваме децата в толерантност едно към друго както по отношение на пола, така и в рамките на общността. Изобщо, доста сме назад и има много какво да се прави, но аз лично не виждам някакви позитивни мерки и посока. Може би, това ,което правим в ЕП, ще помогне на България от гледна точка на позитивния натиск от страна на комисията България да предприеме определени ефективни мерки.

цитирай
3. elahikari - вместо пост за малцинствените права - малко инфо за идеологии и практики, които нарушават човешките права
29.01 14:31
вместо пост за малцинствените права - малко инфо за идеологии и практики, които нарушават човешките права

автор: elahikari категория: Политика
прочетен: 1289 коментари: 0 гласове: 0


Постоянно сме облъчвани от разпространението на идеите за защита на човешките права но това не пречи на съществуването на идеологии, които са насочени към ограничаване на основните права. И какво от това, че тези идеологии официално не са част от държавната политика? Безпрепятствено и днес, те се разпространяват сред различни обществени кръгове.

Все пак какво е идеологията? Това са идеи, които се стремят да променят света, без да имат достатъчно съответствие с него. За разлика от идеологиите, научните теории са съвкупност от идеи, чиято истина зависи от това дали идеите съответстват на фактите. Т.е. идеологиите са идеи, които се стремят да променят фактите а теории са идеи, които обясняват фактите.

Идеологиите са идеи, обвързани с ценности. На практика те се състоят от морални ценности и политически възгледи. Обикновено една идеология е свързана с конкретна социална група и изразява интересите, ценностите на тази група. Идеологията е заинтересована идея, докато научната теория не е обвързана с ценности, както пояснява Макс Вебер. Да, науката се стреми да ни представи истини за света, независимо дали те ни харесват или не.
цитирай
4. elahikari - явно че и без да съм волтерианец вече пак съм глашатай на нетолерантността. Нетолерантността към джендъризацията ни на всяка цена!
29.01 14:50
глашатаи на нетолерантността

автор: elahikari категория: Политика
прочетен: 293 коментари: 1 гласове: 1


Чета някои от материалите в блогинара на Калин и си казвам, още е твърде млад и зелен. После се замислям върху смисъла на думата нетолерантност. Непоносимостта към различието у Другия е нетолерантност. Аз самата съм имала пристъпи на нетолерантност. На непоносимост към другостта на другите. Говоря за чалгата. Изглежда че не съм по-далеч от Калин, нецензурираният му речник и откровено арогантното му мнение за циганите. Само нагон за унификация, за подчинение, за уравниловка ли е отричането на Другостта? Едва ли. Твърде елементаризира нещата. Позицията на Калин срещу паразитизма на това малцинство, както и моята по отношение на опошляването на живота ни чрез чалга - културата едва ли е плод само на стремеж към един прост и едноизмерен свят, който да е лесно смилаем. Точно, факта че приемам всякаква другост в музиката /освен може би другостта на Лейди Гарга/ но това е друга тема; затруднява обяснението на тези прояви на нетолерантност - и при Калин Руменов и при Хикари. Не може да се твърди, че сме нетолерантни защото сме необразовани и диви - доколкото образованието е упражнение в намиране на различия и двамата с Калин сме по-скоро по-образовани хора. Би трябвало да ценим различието, Аз като Волтерианец още повече - тъй като моят духовен учител Волтер е сред най-ярките защитници и изявен деятел на толерантността. Защо се превръщам в глашатай на нетолерантността, когато в маршрутката или в кварталното бистро ме облеят с чалга? Защо Калин смята, че циганското малцинство е обречено на простотията и мързела си? Кои са истинските корени на нетолерантността? Не е ли страх - не е ли дълбоко усещане, че ценностите ми са застрашени, че търпя агресия? Не е ли защитна реакция на подсъзнателно ниво?
цитирай
5. elahikari - pagan - Именно инстинктът за оцеляване е мярката
29.01 14:51
pagan - Именно инстинктът за оцеляване е мярката
10.04.2011 09:59
за границата на толерантността! Човечеството никога не обявявало тотална война на човекоядните хищници, отровни животни, паразити и пр. Може би и въшките имат своето положително място в света, както например мухите, чиито ларви се оказаха полезни в медицината, а от начина им на летене има какво да научим, обаче толерантността към въшките е неуместна, когато са по собствената ни глава!
цитирай
цитирай
6. elahikari - хм - съмнявам се че точно Волтер ми е виновен за това:
29.01 14:55
http://elahikari.blog/politika/2011/04/09/integraciiata-na-romite-ili-hrani-kuche-da-te-lae.725906
цитирай
7. elahikari - огледалото
29.01 15:00
за ксенофобията отблизо

автор: elahikari категория: Политика
прочетен: 170 коментари: 0 гласове: 2


Другостта. Другост. Друг. Знам чудесно какво означава да си Другият. Бях на 16 когато попаднах в лицея във Ферне - единствено дете от България. Лицеят беше интернационален, имаше деца от различни краища на света... Не би трябвало да усещам ксенофобски настроения сред французите - трябваше да са свикнали... и все пак. Идвах от комунистическа България. Говориха ми за концлагери, за лагери на смъртта, за мъченици - жертви на комунизма. Неща, които по-късно научих с подробности, след 10 ноември. Но тогава, в моя лицей изпитвах ужасна обида от това, че накърняват образа на страната ми. Унижението роди безумна амбиция да докажа, че съм по-добрата, че съм най-добрата, точно защото съм от България.

Сега от една по-зряла позиция осмислям, че омразата е била проявление на ксенофобия. Агресивността е била взаимна. Нетолерантността също.Обяснимо е. Коренът на ксенофобията е в естествената любов към родното, но този филиз прораства в недъгавото схващане че хората от далеч и различните преставляват заплаха, опасност за спокойствието и установеният ред
цитирай
8. elahikari - и това-
29.01 15:06
човешкото достойнство

автор: elahikari категория: Политика
прочетен: 650 коментари: 1 гласове: 1
последна промяна: 10.04.2011 06:08


Добре позната е доктрината, която в така наречената йерархия на социалните явления поставя икономическите като база и първооснова на останалите, тъй като за социалният организъм те са както хранителните функции за индивидуалния.
Ще представя на вниманието на читателя някои точки, свързани с това, как и по какъв начин срещаме така позната разлика между потребителната стойност и разменна стойност в сфери, които не са чисто икономически, и как това спомага за деградацията и нравствеността в изкуството. Всеки, който поне е разлиствал учебник по политическа икономия, познава разликата, установена между вътрешната полезност на една вещ и разменната й стойност, която пък се регулира от прословутия закон за търсенето и предлагането. Всички знаят, че при най-полезните неща - въздуха, водата, светлината и т.н. може да се стигне до там, че да нямат никаква цена или разменна стойност - поне на пръв поглед, че един диамант се плаща по-скъпо от много неща, същностно по - полезни от него.
Гореизложените понятия се употребяват често, но мисля, че не винаги се оценяват цялата им важност и мащабът, в който се прилагат. Оценяването на чисто разменната стойност, приложено към човешкият труд и към самият човек, превърнат следователно в чиста стока, е най-отблъскващият белег на социално-икономическият режим, който понасяме.

И това оценяване - /на чисто разменната стойност/ се простира върху морала, литературата, науката, изкуството, като поражда най-отвратителния и неплодоносен мандаринизъм, истинският меркантилен материализъм. Човешката личност се измерва с прословутата разменна стойност.

цитирай
9. elahikari - мигел де унамуно статията му - човешкото достойнство
29.01 15:07
Ако някой сравни две тела, от които едното е с температура 2 градуса, а другото е 1 градус, и каже, че първото е два пъти по-топло от второто, ще допусне толкова груба грешка, че сигурно няма ученик който би изпаднал в нея. Тя би се породила от това, че се взема за абсолютна точка за сравнение, като че ли е показател за пълна липса на вътрешно топлинно молекулярно движение, нулата от скалата на термометъра, която е показател само за температурата на замръзване на водата. С известна точност е определена т.нар. абсолютна нула, т.е. онази точка, недостижима в действителността, която е граница за понижението на температурата там, където спира всяко топлинно движение, и тя е 272 градуса под нулата по Целзий. Ако вземем тази точка за сравнение, излиза, че телата, респективно с 1 и 2 са на 273 и 274 над абсолютната нула.

Подобна грешка допускат онези, които измерват стойността на човека, на човешката личност от нулата на нашата социална скала в един или друг ред. Всекидневно може да се чуе, че Едикойси е хиляда пъти по-ценен от Едикойси, че между този учен човек и слугата му има такава разлика, каквата разлика има между слугата и орангутана. А могат да се чуят и други подобни жестоки съждения, които в неосъзнатата си простота разкриват едно дълбоко извратено обществено мнение.

Ако може да се прецени разликата между човешките индивиди, като се вземе за единици мярка абсолютната стойност на човека, щеше със сигурност да се види, че тази разлика е само в едно малко деление. Разбира се, обикновено такива разлики са качествени, а не количествени. Така, както не оценяваме стойността на въздуха или на здравето, докато не започнем да се задушаваме, или докато не заболеем, така, когато преценяваме един човек, често заравяме в твърдата почва на нашето същество, това, което е общо за всички ни - човещината, истинската човещина, качеството да бъдеш човек.

цитирай
10. elahikari - -тагове: мигел де унамуно статията му - човешкото достойнство,
29.01 15:10
Правени са хиляди опити да се изчисли с известна точност икономическата стойност на човешкия труд. Към него находчиво е прилагана формулата за механичната работа - половината от продукта на масата по квадрата на скоростта, но трябва да се признае, че човешката воля и енергия и до днес са неизмерими величини. За човешкият труд няма друга мярка освен стойността на извършваната работа, а тработата рядко е продукт, който може да се измери. И става така, че съвременното капиталистическо развитие, презирайки абсолютната стойност на труда, а наред с това и на човека, е създало огромни разлики при точната им оценка. Това, което някои наричат индивидуализъм, произтича от абсолютното презрение именно към корена и основата на всяка индивидуалност, към специфично човешкият характер на човека, към това, което е общо за всички ни, към човещината. Нещастниците, които не стигат до нулата на скалата, са третирани като отрицателни величини, оснавени да умрат от глад и им се отрича човешкото достойнство. Опитвам се тук да посоча нравствения ефект, който по необходимост произтича от този начин на виждане на нещата. Като естествен и зрял плод на тази концепция и на произлизащите от нея схващания се получава затъмняване на идеята и чувството за човешко достойнство. Не е достатъчно да бъдеш човек, цялостен и съвъшен човек, необходимо е да се отличаваш, трябва да се изкачиш възможно най-високо от нулата на скалата и да се качиш по какъвто и да е начин. Трябва да придобиеш социална разменна стойност. И в тази ожесточена борба да достигнем висотата по какъвто и да е начин и облягайки се на чужд гръб, ни подтиква не любовта към висотата, а ужасът от бездната, страшното видение на света на деградацията и мизерията. Не можеш да се стремиш към славата, когато трепериш пред ада, а съвременният ад е бедността.
цитирай
11. elahikari - репликата
29.01 15:11
willa - "В бедността няма достойнство!" е...
10.04.2011 15:02
най-нехуманната констатация, правена някога. Налагана като мяра, чрез глад и унижения!
Убедена съм, че има друг път, не успявам да намеря Началото му!:)

СТРАХЪТ е най-големия грях...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: elahikari
Категория: Политика
Прочетен: 997915
Постинги: 1920
Коментари: 1258
Гласове: 1413