Кейт Милет 

Малъри Милет не е типичната американска домакиня, подчинена на патриархата чрез християнството си, както може да се стори някому от текста – тя е успешна актриса, една от свидетелствалите срещу Полански, но враг на лицемерието на холивудската кампания MeToo, председател на няколко корпорации, успяла да отгледа междувременно децата си, в контрапункт на дълбоко трагичното и в крайна сметка, самотно саморазрушение на сестра си.

Връзката на успеха на движението на радикалните феминисти през последните 50 години с дълбоката пропаст между днешните две Америки, съществуващи на една територия, е очевидна за Малъри Милет: основа на разделението в дългосрочен план. Но все още Кейт Милет и приятелките ѝ от онази маса са икони на радикалните либерали, слепи за корените на омразата в идеологията и в себе си.

Феминистката икона Кейт Милет, една от основателките на Women’s studies в американските университети, почина наскоро в Париж на 82-годишна възраст. Нейната книга от седемдесеттеSexual Politics , наречена от Ню Йорк Таймс „Библия за освобождаване на жените“, имаше сеизмичен ефект върху феминистката мисъл и я изведе до определението, дадено ѝ от вестника – „Водещ архитект на феминизма от втората вълна“. В заглавие на корицата си списание „Тайм“ я увенча с короната на „Мао Цзедун на женското освобождение“. Нейната приятелка, феминистката Андрея Дворкин, каза за нея: “Тя събуди спящия свят.”

Сестрата на Кейт, Малъри, финансов директор на няколко корпорации, живее в Ню Йорк със съпруга си повече от двадесет години. В статия от 2014 година, озаглавена “Животи, разрушени от марксисткия феминизъм“, Малъри разкрива основите на деструктивността на страстния радикализъм на сестра си.

– Защо сме тук днес? – попита тя.

– За да направим революция – отговориха те.

– Каква революция? – отговори тя.

– Културна революция – скандираха те.

– И как да направим „културна революция”? – попита тя.

– Като унищожим американското семейство! – отговориха те.

– Как да разрушим семейството? – попита тя.

– Като унищожим американския патриархат – извикаха възмутено те.

– А как ще унищожим американския патриархат? – отвърна тя.

– Като му отнемем силата! – извикаха те.

– Как да го направим? – попита тя.

– Като унищожим моногамията! – извикаха те.

– Как можем да унищожим моногамията?

Отговорът им ме остави без думи, с отворена уста, не вярвах на ушите си. Бях ли на планетата Земя? Кои бяха тези хора?

„Чрез насърчаването на промискуитет, еротика, проституция и хомосексуалност!“, извикаха в хор те.

Те продължиха с дълга дискусия за това как да постигнат тези цели, създавайки Националната организация на жените. Ясно бе, че не искат нищо друго освен пълната деконструкция на западното общество.

Тогава това ми се струваше един смешен план; сякаш бях сред група деца със свръхразвито въображение, планиращи грабеж на банка, някаква банда разглезени хлапета след употреба на алкохол и хашиш.

За мен това звучеше ужасно глупаво. Аз устоях на културния шок, след като бях откъсната от родината си с години, живеейки в страни от Третия свят, без нито едно пътуване до Съединените щати. Бях една от тези хора, които, след като се върнаха на американска земя, скочиха от самолета, задушавайки се от екстаза, че са отново у дома. Коленичих на земята, покривайки я с целувки. Бях научила точно колко чудесна е страната, където съм родена и не ми пукаше какво мисли някой за постъпката ми, защото просто не бяха виждали това, което бях виждала аз, и не бяха стъпвали там, откъдето идвах. Бях виждала работници и сексуални роби, приковани за стените.

Как биха могли да знаят? Азия е отвъд нашето разбиране и съвсем немислима за понасяне: вид ад, в който никога не съм възнамерявала да се върна после. Живеех там като гост, но не като турист – движех домакинството на семейството и се опитвах да отгледам дете. Бях надрастнала комунизма от моите дни в университета и полека си проправях обратния път към Бог.

Как можеха дванадесет американски жени, които бяха от най-уважавания тип – чисти и привилегировани, завършили в уважавани институции: Колумбия, Радклиф, Смит, Уелсли, Васар; чичото на едната беше секретар на войната при Франклин Рузвелт, да участват в организацията на нещо такова? Повечето от тях имаха висока степен на академично образование и изглеждаха убедителни, ярки, разумни и добри. Как тези хора можеха рационално да вярват, че могат да успеят в начинание с такава грандиозна, зла порочност? И защо?

Отхвърлих това, смятайки го за някакъв лекомислен академичен въздушен замък.

От статията през 2014 година с интервю на Малъри Милет въвFrontpage Magazine, със съкращения

Попитана днес за интелектуалното наследство, оставено от сестра ѝ, Малъри споделя личните си свидетелства за живота на сестра си пред Mark Tapson от Frontpage Magazine

Mark Tapson: Сестра ви беше икона на движението за “овластяване на жените”, но каква мислите, че бе реалността на феминизма за поколения жени, след като Кейт спомогна за стартирането на втората вълна на движението?

Mallory Millett: Колко странно е да се оспори очевидното; да трябва да доказвам отново и отново това, което е очевидно, така че нека отговорът ми прозвучи толкова неприятно, колкото бих могла да постигна: мъжете са мъже и жените са жени. Те са съществено различни и са предназначени за естественото разделение на труда. Точка. Впрочем, бих искала веднага да обясня любовната афера на феминистките с думата „овластяване“. Те имат умни формули за засмукване на нещастни души в своите измами. Една от хлъзгавите им хватки е да се създаде речник, предназначен да изопачи изкусно отдавна приети вярвания, нрави, табута или страхове. „Pro-choice“ е евфемизмът на Newspeak за “случайно” убийство на човешко същество (аборт, б.пр.); „Dreamers“ означава нелегални имигранти; “Progressives“ означава група, която ни връща обратно в пещерите; „Sanctuary City“ означава място, където нито един гражданин на САЩ не е в безопасност. Така че нещото, наречено „овластяване“, ме кара наистина да побеснявам.

Нека да започна оттук. Нека се върнем в рая в “Битие”, където Бог заповядва на Адам да не яде определена ябълка. Но Ева я поисква. И Адам се покорява на Ева срещу самата Божия воля. Това не е сила? Това само доказва, че мъжът ще направи всичко, за да угоди на жената, дори ако това означава да се противопостави на желанията на всемогъщия си създател. Смисълът на тази история не е, че жената е зла, но че е всемогъща и със сигурност ръководи шоуто. Жената определя границите. Мъжът се загубва, ако е заобиколен от лоши жени. Известният израз на Мей Уест е толкова подходящ за случая: „When women go wrong men go right after them.“ “Битие” предупреждава жените да бъдат внимателни към своето влияние върху другите, защото те вродено притежават велика сила – всъщност, ако вярваме на Библията, цялата власт. Въпреки че имаха цялата тази власт, феминистките бяха толкова алчни за повече от нея, че унищожиха нашето общество, за да докажат, че са точно като мъжете. Започнаха с унищожаването на американското семейство и нашите деца, което доведе до разрушаването на обществото. Сега сме в един свят, в който сатанизмът е във възход, където съдиите премахват десетте заповеди от градските площади, където абортът е просто дреболия. Позволихме на атеистката активистка Маделин Мъри О’Хеър да отстрани молитвата от класната стая, а на Кейт Милет  – да отстрани майките от дома. Смъртоносна комбинация!

Моята теза е следната: когато мъжете ръководеха света, а жените управляваха обществото, имахме шанс да изживеем живота си в някакво подобие на баланс, но жените дезертираха от управлението на обществото и по този начин всичко се срина драматично. Жените поискаха да спечелят сделката за ръководството на света и сега живеем в един все по-луд свят. Красивото общество, построено от западните жени, е в руини. Майките решиха, че са същите като мъжете, изоставиха дома и бебетата си, за да вземат куфарчетата си и да се втурнат далече от тях. Когато жените управляваха общността, мощта на обществото се излъчваше от дома. Мъжете се трудеха, за да запазят семействата си защитени, на топло, облечени и нахранени, докато жените най-вече оставаха у дома, за да управляват децата и общността. Майката ръководеше домакинството и внимателно наблюдаваше поведението на децата. Повечето квартални жени се познаваха и провеждаха неофициални срещи в хола и кухнята си. Именно тук общността им разработи основните правила за това как да управлява децата и съпрузите. Всяка майка бе свободна да коригира нечие дете, ако сметне, че не се държи подобаващо. Беше доста голяма рядкост някой да каже: „Как смеете да наказвате детето ми!“ Те бяха постигнали съгласие помежду си какво е желаното поведение. Добрите маниери, от които имаха полза всички, бяха препоръчителни и усвоявани. Съседите се подкрепяха един друг. Очакваше се да е така.

Съществените правила, които майките формираха у своите бебета и домове, излизаха навън като норма по улици, училища, офиси, заседателни зали, отдели, фабрики и агенции, за да формират рамката на западната етика. Общностите, църквите и училищата, всички приемаха сходни ценности, просто защото правилата на мама бяха разработени по Десетте Божи заповеди. В много градове не заключваха вратите си дори и през нощта.

Но ето, след петдесет години от всемогъщия експеримент за „повишаване на съзнанието“ ( consciousness-raising), за да се “овластят” жените, по време на скандала около Харви Уейнстийн и други чуваме от момичешките гласчета на пълнолетните жертви: „Аз замръзнах, парализирана. Предадох се, защото не знаех какво да правя. Аз бях ужасена!“ Това е някакво странно “овластяване”. Когато бях момиче, ние правехме това, за което нашите майки ни инструктираха: ние изкрещявахме “НЕ!”, зашлевявахме лицето на нападателя, после излизахме от стаята или викахме полиция.

MT: Много хора не са наясно относно корените на феминизма в културния марксизъм, но вие сте присъствали на ранните срещи на революционерите, които са формирали NOW, Националната организация за жените (National Organization for Women ). Можете ли да ни кажете на какво сте била свидетел зад кулисите, за техните истински цели?

ММ: През 1969 г. присъствах на среща за повишаване на съзнанието, “consciousness-raising session”в Ню Йорк, поканена от сестра ми Кейт, където група от 10-15 жени седяха на една дълга овална маса, чертаейки новото феминистко движение и основаването на NOW. Техният модел за следване бе Китай на Мао и конфесионалните групи, изпратени във всяко село, за да „очистят мисленето на хората“. Крайната цел на „повишаването на съзнанието“ на Кейт беше „разрушаването на американското семейство“, тъй като го смяташе за „патриархална институция, посветена на потисничеството и поробването на жени и деца“. Те започнаха да формират NOW за да постигнат с тази организация заявената си цел да свалят патриархата чрез масирано координирано насърчаване на промискуитет, еротика, проституция, аборт и хомосексуалност. Техният предложен метод бе да проникнат във всяка институция в нацията: университетите, медиите, началните и средните училища, учителските съюзи, родителско-учителските организации, градските и държавни власти, библиотечната система, изпълнителната власт, съдебната власт и законодателната власт. Един от най-желаните от тях резултати по пътя към това бе разбиването на всяко табу в западната култура. Представете си това! Помислете само за това! Нормализирането на всяко табу: полигамия, бестиарност, сатанизъм, порнография, промискуитет, магьосничество, педофилия – всички дейности, които разрушават човешката душа и човешките градове. Нищо не събаря обществото толкова тотално като освобождаването от табута.

Моята сестра Кейт реши, че приносът й ще бъде да се учредят курсове за женски изследвания във всеки американски колеж и университет, което тя изпълни успешно. Един бърз преглед на тези курсове ги очертава като чист марксизъм. Кейт учи, че семейството е основата на робството – с мъжа като буржоа, а жените и децата – в ролята на пролетариата. Две от нейните книги бяха задължителни за изучаване в курсовете. В тези класове младите момичета бяха обучавани в убийци, които ще се отърсят от собственото си скъпоценно неродено дете толкова лесно, колкото е хвърлянето на мръсна хартиена кърпичка, тъй като „it’s my body „. Не мога да помисля за 70-те милиона американци, убити преди раждането, без да усетя как сърцето ми се свива заради ролята на Кейт в това. Тя учеше момичетата да бъдат извън закона, “бъдете извън закона, по дяволите”, защото всички закони са направени от зли бели мъже. “Бъди уличница и се гордей с това!“.

Сега навсякъде има момичета, които се кичат с думата“ SLUT “ по фланелките и чантите си. Оргии? „Разбира се! Опитайте всичко. Няма правила.” И така жената, чиято работа бе да изгради основните правила, ги изхвърли на боклука. После избяга от дома и от всички бебета, които не успя да убие, за да управлява света. Сега пред нас са цял набор от тези жени, ръководещи и разрушаващи какво ли не в страната. Сега текат толкова разследвания относно тях, като голяма част се отнасят до една жена, която или лъже, или отказва да отговори на легитимни въпроси, зададени от хората (т.е. комисиите на Конгреса).

Не са ли длъжни длъжностните лица да отговарят на хората? „Бъди измамник, бъди проклет престъпник!“ Така те проникнаха във всяка система и отдел в образованието, медиите, развлеченията, правителството, справедливостта, Уолстрийт; за каквото и да се сетиш, те са там. В продължение на десетилетия, откакто започна стремителното им нахлуване, бащата във всеки филмов сериал беше описван като непрокопсаник и най-вече безсмислен, безполезен. Аз съм очарована от ефективността, с която тези жени изместиха другите в петдесет кратки години. О, да, жената е една могъща сила. Сега разполагаме с кошмарна армия от войнстващи феминисти: Луис Лернер, Сюзън Райс, Лорета Линч, Сали Йейтс, Деби Уесман Шулц, Хума Абедин, Нанси Пелоси, Опра Уинфри, Саманта Пауър, Елизабет Уорън, Черил Милс, Максин Уотърс, Дона Бразил , плюс главната “извън закона”, Хилъри Клинтън, която ни е омагьосала и довела до хаос. Това създават престъпниците: хаос.

Днес 60% от бебетата, които избегнат абортите, се раждат извън брака. В допълнение към това, те са зле отгледани, захвърлени на грижите на държавата малко след раждането, не само с лошо образование, но и жертва на заблуда в класните стаи, завзети от Мао, Че Гевара, Фидел Кастро, Хауърд Зин, Наом Чомски, Маркс и Сол Алински – вместо да учат за американската история и гражданското общество.

Нашите деца сега постигат слаби резултати в сравнение с други страни, докато преди феминисткия „експеримент“ ние водехме почти във всички категории. През 1964 г. имахме 90% грамотност и 5% незаконни раждания. Сега имаме шокиращо ниско ниво на грамотност (38% от американците са грамотни на най-ниско ниво, само 11% от мъжете и 12% от жените са подобаващо грамотни) и, разбира се, тези 60% извънбрачни раждания нямат никакво отношение към това.

Бих казала, че отглеждането на няколко зле подготвени поколения от деца без бащи, мързеливци, употребяващи амфетамини и опиати, порно маниаци, разхвърляни рокери и илитерати, говори лошо за степента на “овластяване” в родителството. Повечето родители са отсъстващи от дома жени, тъй като две трети от майките отглеждат децата си извън брака, те вече нямат друг избор. Така че разполагаме с мръсни дрехи, шокираща граматика, множество татуировки, слушатели на насилствена музика, изпълнена с омраза; смятащи, че имат право на всичко в отплата на отсъстващи маниери. Овластяване? Фактите крещят, че феминистите са две поколения от най-лошите преподаватели на децата на Америка. По какъв начин това говори за овластяване? Жена, ти се познаваш по плодовете си. И тези плодове не излязоха от куфарчето ти.

МТ: В некролозите след смъртта на Кейт медиите пишеха преди всичко за нейното влияние, но какво мислите вие за доброто и лошото от нейното феминистко наследство?

ММ: Когато погледна останките на красивата ни Америка, знаейки, че собствената ми сестра е отговорна за голяма част от станалото, чувствам сърцето си като изхвърлено надолу по стълбите на задния вход. Така че, размишлявайки върху доброто и злото на войнствения феминизъм, темата ми напомня за шегата, в която репортерът пита: „И все пак, г-жо Линкълн, как ви се стори пиесата?“

MT: Можете ли да кажете малко за умствената нестабилност на Кейт и дали мислите, че има нещо общо с радикализма й? Или обратно – мислите ли, че нейният радикализъм е засегнал психическото й състояние?

MM: Кейт бе психично болна, откакто си я спомням. Беше на пет години, когато се родих, а по-голямата ни сестра Сали казва, че когато съм се появила, Кейт висяла над моето креватче, замисляйки убийството ми. Споделяхме една спалня от раждането ми нататък. Всеки, дори и най-ранен спомен в мен, предизвиква тръпки от вибрациите на нейното безумие. Тя беше най-потискащата мегаломаниачка, зла и непочтена персона, което някога съм познавала. Тя се опита да ме убие толкова много пъти, че спомените ми са поток от травмиращи ужаси. Тя беше садист, мъчител, дълбоко вкоренен насилник, който изпитваше огромно удоволствие да наранява другите. Невъзпитана и безскрупулна, тя бе изгонвана по няколко пъти от всяко училище, което бе посещавала. Прекарах детството си с бясно биещо сърце, докато се криех из къщата, за да не бъда забелязана от Кейт. Майка ни беше безпомощна, парализирана от ужас пред същността на сестра ми. Много трудна задача е да се принудиш сам да кажеш толкова тежки неща за собствената си кръв. Отне ми известно време да започна да разказвам истината. Тук трябва да кажа, че в мен винаги е имало място за любов към сестра ми Кейт, но реалността постепенно завладя всичко и нихилистичния мрак, излъчван от нея, накрая стана непреодолима пречка. Прекарах десетилетия в усилия да прогледна.

Един ден наставникът ми предположи:

– Разбираш ли, че се опитваш да мислиш за сестра си като за човек със здрав разум?

– Знам – казах, като си мислех за залепената й усмивка, която никога не беше истинска. Усмивката й беше от онзи вледеняващ вид, в който устата се втвърдява във форма на гримаса, показваща всички зъби, но очевидно бе само маска на безразличие. – Ако само можеше да бъде щастлива. Ако само можеше да престане да бъде толкова развълнувана и нещастна.

– Ти не можеш да го направиш вместо нея – каза моят наставник. – Ние не можем да поправим ничий разум.

– Но какво мога да направя? – възкликнах аз.

– Понякога просто трябва да излезеш от стаята.

Тогава ми просветна, че съм била толкова лоялно привързана към нея, че никога не ми беше хрумвало просто да напусна стаята.

Кейт обяви атеизма си много рано и вакуумът създаде още по-голяма развала, лъжа, кражби, гняв и доминация над другите. Сега си мисля, че ако Бог и отвъдният живот са отхвърлени от вас, тогава е лесно да бъдете отвратителни, мрачни, постоянно ядосани и ще ви е лесно да изхвърлите Десетте Божии заповеди от себе си. Аз бих се осмелила да кажа, че умствената й нестабилност подхранваше афинитета й към атеизма на марксизма. Нищо не прави марксистите по-нещастни от щастието на другиго. Само вижте, няма повече комедии! Откакто поеха Холивуд и Бродуей, навсякъде, където търсиш облекчението на хумора, е тъмно, тъмно, тъмно. Сърфирайте през 200 телевизионни канала и ще видите – мрачно е, мрачно, мрачно и след това виждаш как някой кълца някого. Нашето „забавление“ стана смъртта, ужасът и мръсотията. Американците бяха насмешливи хора – най-насмешливи в света след британците. От известно време те загубиха хумора си, а след това ние ги последвахме. Тина Фей? Главен убиец на хумора. Лена Дънъм? Чист позор за занаята… Събота вечер на живо? Дейвид Летърман? По-добре ме застреляйте.

Обичам термина „феминаци“, тъй като тези жени без капка хумор наистина са фашисти, убийци на вяра и общество. Толкова много хора смятат, че възходът на жените и изкореняването на нашата култура по някакъв начин са съвпадащи. Но това е било точно изчислено и умишлено планирано. Това е бил единственият легален начин Америка да бъде “фундаментално трансформирана“ чрез марксистката теория на заслеплението. Това е резултат от омразата: да мразиш живота, да мразиш Бог, да мразиш обществото, да мразиш мъже, бебета, историята, бащите ни, нашите семейства, белите мъже, учредители на страната, да мразиш щастието, да мразиш хетеросексуалността. Това не е лудост? Бях с тях на тази маса, когато основаха Движението на жените и NOW. Цялата заявена и фокусирана посока на тяхната дейност беше да унищожат американското семейство, а чрез това – западната цивилизация. Това ли не е лудост?

Те бяха движени от желание за унищожение и дълбоко насилствени импулси към мъжете и патриархата, както го наричаха. Тяхната цел? Да се създаде матриархат, за да се сложи край на всяка война, защото това е, което правят мъжете, водят войни. Те вярваха, че ако жените вършат всичко, няма да има повече войни. В лудостта си те се заеха да унищожат мъжествеността, да наркотизират малките си момчета, докато се опитват да ги преобличат като малки момичета и по този начин да вдъхновяват всеки наш враг, който вече вижда слабостта ни. Нито една нация не е по-лесна за преодоляване, отколкото тая, която е феминизирала мъжете и е поставила жени начело на племето.

Матриархиите никога не са оцелявали – никога не са, и никога няма да оцелеят! Приятелките на Кейт искаха Хилари Клинтън да отиде в Белия дом, просто защото беше жена. Тя е доказан лъжец, преследвач на сексуалните жертви на съпруга си, жена, чиято кампания за президент бе забележително некомпетентна. И все пак те бяха сигурни (и все още са), че тя трябваше да ръководи Америка и да бъде лидер на Свободния свят. Та тя дори не можеше да проведе собствената си кампания. Но това нямаше значение за Кейт и нейните приятели. Тя беше жена и това беше достатъчно. Това не е ли сексизъм? Това не е ли лудост?

Историята на Кейт е тъжна сага за нашето семейство, което отчаяно се опитваше някак да я принуди да постъпи в институция за лечение, където може би биха й помогнали. Тя описва това ярко, най-много в две от книгите си: „Flying” and “The Looney-Bin Trip„.

Отново и отново по-голямата ни сестра Сали, майка ни и аз, и различни племенници и племеннички се стараеха да я хоспитализират. Това беше особено важно след инцидента, когато бях в капан в продължение на една седмица с Кейт в апартамент в Сакраменто и тя не ми позволи да спя в продължение на пет дни, докато тя се бунтуваше и зъбеше, очите се търкаляха в очните ѝ кухини, докато разговаряше с „малките зелени човечета“. Не познавах нито един човек в Сакраменто, нямах към кого да се обърна. Твърде ужасена бях, за да мога да заспя, не бях сигурна, че дори знае коя съм, но можех да си представя как един нож би се забил в гърба ми, докато спя.

Голямата ми сестра Сали пътуваше от Небраска, за да ме спаси. След това семейството направи огромно усилие, с което всички успяхме да заведем Кейт в съда за задържане за лечение в Минесота. Тя нае мъж феминист, адвокат от Ню Йорк, и успя да се върне обратно в света на нормалните, за да нарани, да застраши и да навреди на още повече хора.

Когато Сали се обади миналия септември, за да каже, че Кейт е паднала мъртва в хотелска стая в Париж същата сутрин, изпитах неописуемо облекчение, че вече не може да разпространява мръсотията и лъжите си, нито пък може да продължи да заплашва живота на другите. Тя написа книга, в която описа връзката си с любовницата си Сита. Отговорът на Сита бе самоубийството ѝ.

Кейт имаше възможности и поддръжка навсякъде. Тя бе почитана на всички седем континента. Веднъж се решихме на масирана намеса, за да се опитаме да я лекуваме: с дванадесет от нас, семейство и приятели, психиатър, две линейки, които стоят до нея, няколко полицаи, но тя пак успя да се изплъзне, като се качи на самолет за Ирландия. Нейната „нестабилност“, както я нарекохте, е била дотолкова достатъчно очевидна както за авиокомпанията, така и за полицаите в Шанън, че тя е била ескортирана от полицията направо от самолета до ирландско психиатрично отделение, където нейните местни групировки – този път ирландски – успяват да я изведат през прозорец посред нощ. Без съмнение с течение на времето, след като бе призната и се включи в по-голямата група леви активисти по света, нейната лудост, подсилена от лудостта им, стана още по-голяма и по-невъзможна за каквото и да било влияние отвън. Тяхната групова мисъл е толкова гъста плетеница, пълна с лъжи, речникът им е толкова измамлив и хитроумно създаден, за да промива мозъци, че това само по себе си е свидетелство за това колко са опасни дори и от разстояние. След като погребахме майка ни, никога не разговарях отново с Кейт, тъй като най-сетне приех, че не е възможна никаква връзка с психическото заболяване, което представлява днешният либерализъм. Накрая просто излязох от стаята.

7 февруари 2018

Превод и бележка: Емил Найденов