Прочетен: 410 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 18.03.2018 07:36
Истанбулската конвенция била оттеглена.
Не съвсем, не съвсем...
Можем да се обзаложим, че коварният план на нейните привърженици е страстите да утихнат, общественото мнение да бъде обработено и накрая документът да бъде ратифициран без съпровод на вувузели и изригвания в социалните мрежи.
Приемането на Конвенцията е в изчаквателна позиция, а нейните привърженици са извадили всички инструменти на пропагандната война.
Още мотивът, с който правителството прегласува решението си за оттеглянето й, подсказваше някаква преходност - бил сезиран Конституционния съд и се чакало неговото решение.
Отмяната стана на 7 март и оттогава насам българските граждани постоянно, целенасочено, упорито и безочливо биват манипулирани. Опорните точки на „светлите сили“ може да са глупави, подвеждащи, лъжливи, едностранни, но единствената реакция на някои журналисти, които уж ги препитват, е да кимат разбиращо с глава.
При оттеглянето на конвенцията Бойко Борисов трябваше да бъде категоричен като словашкия премиер Роберт Фицо (вече в ставка), който заяви, че не могат да се прокарват мерки, които противоречат на вярванията и чувствата на хората. Че конвенцията „излишно поставя под въпрос природните разлики между мъжете и жените и ги нарича стереотипи“, докато се преследва иначе чудесната цел да бъде премахнато насилието срещу жени.
Премиерът Борисов не каза нищо такова. Той обяви, че документът трябвало да се произнася с оригиналното име: „Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие.“ Привържениците й отлично разбраха какво се иска от тях. Всички неприятни въпроси бяха заметени, подменени и неглижирани за сметка на отчетлива загриженост за жените и децата.
Това води до подозрението, че приемането на Истанбулската конвенция е временно замразено.
Истанбулска конвенция плюс Гинка бяха една наистина взривоопасна комбинация!
По всичко личи, че управляващи, неолиберални кръгове и джендър НПО-ата изчакват по-добри времена, когато Гинка окончателно ще се превърне в г-жа Върбакова, а Истанбулската конвенция – в Конвенция за превенция и борба с насилието над жени и домашното наслие. В очакване на финала на тази метаморфоза текат манипулации, които няма да подминем. Защото финал на подмяната не бива да има.
Ето някои от най-дразнещите опорни точки на пропагандата.
1. Обществото не било подготвено, трябвало да има по-обширен дебат. Но дебат няма и сега.В телевизионните студиа се произнасят монолози. Противниците на Конвенцията ги няма в мейнстрийм медиите. Защо? Защото не можеш да влезеш в дебат, който ще загубиш.
2. Обществото се било поддало на първични страхове и не разбрало за какво става дума. Не е вярно. Обществото отлично разбра, че наднационален орган от десет дами (GREVIO) и N-броя неправителствени организации ще имат неограничени правомощия за разграждат „стереотипните роли“ на мъжа и жената сред децата в българските училища.
На практика това е налагане на транснационално законодателство и финансиране. Това е суспендиране на национален суверенитет и на водещата роля на държавата на терена на образованието. Казано другояче, българската държава и нейните институции губят контрола върху образованието по една чувствителна тема.
3. Така стигаме до следващата опорна точка. Конвенцията не прокарвала „трети пол“. Защитниците на документа обаче няма как да гарантират това, след като вече са предали контрола върху джендър-организациите и GREVIO. Ратифицираме ли документа, държавата и нейните институции вече ще са вън от играта. GREVIO ще може да решава дали има два, пет или десет пола.
Проблемът с джендъра върви по стъпките на ромския. И това обществото отлично разбра. Държавата абдикира от ромския проблем и, така да се каже, го даде на концесия на неправителствените организации. Резултатите са налице – проблемът ескалира, независимо че на вербално ниво „циганите“ вече са „роми“. Сега държавата се чуди как да си върне контрола – образователното министерство издирва децата, които не ходят на училище, Каракачанов говори за доброволна казарма и ГУСВ...
За близо 30 години преход българското общество изтърпя всякакви експерименти, провеждани под неолибералния лозунг за „по-малко държава“. Но ЧЕЗ и Истанбулската конвенция му дойдоха в повече. Бунтът срещу конвенцията не е заради хипотезата, че можело да се узаконят еднополовите бракове. А заради факта, че този път обект на експериментите ще бъдат децата.
Влизането в училищата е жилото на документа, което не може да бъде извадено. Или ратифицираш цялата конвеция, или я отхвърляш.
4. Да се оплакват жертвите на насилие, за да се приема Конвенцията е от най-циничните похвати. Насилието над жени и деца е безспорно сериозен проблем, с който държавата и обществото трябва да се ангажират на всички нива. Но ние и сега имаме закони. Дава ли нещо повече Истанбулската конвенция в тази посока? Не. Юристите, които ни пробутват международния документ, би трябвало да се засрамят. С поведението си те извършват предателство спрямо натрупаната с поколения юридическа мисъл в България, като предпочитат да се доверят на десет дами от GREVIO, чиято кариера е свързана предимно с джендърския неправителствен сектор.
Имаме много добри закони, но нямаме институции, които да ги прилагат. Нямаме елит, който да защити българските юридически постижения и българските граждани.
Борбата с насилието срещу жени и деца е само предлог за налагане на транснационално законодателство, което насилствено прокарва теорията и практиката на джендър-идеологията. Бяха изнесени достатъчно тревожни факти за нейните резултати в различни страни по света.
5. Ще изчакаме решението на Конституционния съд, повтарят от ГЕРБ. Решението на Конституционния съд, каквото и да е то, не отменя нито една от основните причини, поради която българското общество и вероизповеданията в страната отхвърлят Истанбулската конвенция.
6. Да се осмиват, обиждат или заклеймяват опонентите окончателно взривява търпението.
Опонентите на Конвенцията имат сериозни аргументи, но ги наричат „популисти, които насаждат страхове и истерия.“ „Тъмни сили“, независимо че всички те са загрижени български граждани, сред които са президентът на републиката, депутати, политици, академици, професори, лекари, учители, работници. Те не само леви или само десни, а хора с различни убеждения и от различни социални групи. Привържениците на документа се правят, че не разбират аргументите им. Те предпочитат да изглеждат глупави, но да изпълнят желанията на Брюксел и да се получи обещаното по линия на проектите финансиране.
И тъй като Истанбулската конвенция отново може да влезе в политическия дневен ред, обществото трябва да поиска нови, по-силни гаранции, че това няма да се случи. Правителството, например, може да оттегли подписа си под конвенцията, който страната ни постави през 2016-а.
Българската православна църква и останалите вероизповедания да организират петиции срещу документа.
А държавата и нейните институции да се захванат с прилагането на българските закони срещу насилието срещу жени и деца.
Няма нужда те да стават жертва на бездействащи полицаи и прокурори, на медии и политици, които ги използват, за да прокарат един спорен документ.
Таня Джоева
колко ви платиха, че ви пренавиха
куркапанската конвенция да ни навирате
и душицата ни да осирате?!
Ела Хикари
се наточиха на Душата Българска.
Змеят от приказките
ги изеба. Що така, що така?!
Предсрочни избори сам Бойко избра.
по народната мъдрост - "каквото си надробиш ще сърбаш"
Ела Хикари
