Но днес от тях ни звук, ни стон. От ранни зори атакистът се покри, а телевизията му излъчва архивни кадри от 2013-а, на които геройски се дере срещу НАТО, султана и гербаджийските подлоги, подло продали ни на Турция.
За да не се изпусне пред Ердоганя, Симеонов се е скрил във вицепремиерския си кабинет, но СКАТ громи турските тирани с военни маршове.
Както винаги, когато е напечено, ВМРО-вецът дезертира от бойното поле, този път във Франция.
Защо точно днес се изнесе в Париж военният ни министър? За да не е пред паметника „Одринска епопея“, гдето трябва да коленичи за изкланите тракийски бежанци и чества 105 години от превземането на Одрин от българската армия…
Което хич не е дипломатично, докато във Варна босът му черпи с шербет Ердоган. Не е дипломатично да крещиш срещу душевните граници на Ердоган, щото един път се става министър, а пък патриотът и душата си дава. Не е дипломатично да осъдиш турската агресия в Сирия, щото премиерът ще ти дръпне вицепремиерското столче.
Не е лесно да си патриот на власт. Лесно е било на Левски, Ботев и Бенковски под турско – ни имоти имали, ни пари са спастрили. С оружие всеки може да се репчи на султана. Дипломация с шербет се прави, власт с темане се пази.
26.03.2018 19:31
Ето какво написа Бареков в личния си профил във Фейсбук:
Дали господин Борисов си прецени правилно силите на посредник в счупените отношения ЕС – Ердоган? Напълно логично е той да се озове в ролята на мишка, която посредничи между два гладни тигъра.
Къде обаче се покриха трите църкащи мишлета Каракачанов, Сидеров и Симеонов, които от години паразитират на гърба на избирателите си с викове срещу тирана от Босфора? Благодарение на Ердоган и неговата надвиснала сянка много неща в българската политическа тиня стават ясни като бял ден.
Сигурен съм, че довечера поне Туск ще постави желаните от нас въпроси за влошените отношения на Турция със съседите и, за убийствата в Сирия и за журналистите в турските зандани.