Премиерът на България Бойко Борисов заяви, че „липсват достатъчно доказателства за вината на Москва“ и отказа да гони руски дипломати във връзка с отравянето на Сергей Скрипал и дъщеря му в британския град Солсбъри. Не всички български политици са съгласни с него, но привържениците му преобладават в София.
Снимка: РИА "Новости"
Българите са заинтересовани от „Турски поток“
Както показаха резултатите от последните президентски избори, общественото мнение в България е разделено по отношение на Русия. През 2017 г. антируски настроеният президент Росен Плевнелиев бе сменен от приятелски настроения към Москва Румен Радев. Сега София се опитва да коригира външнополитическия си курс. И се опитва да послужи като „мост между Изтока и Запада“, разчитайки на доверителни отношения както с Кремъл, така и с Белия дом.
Досега това не й се удаваше. Под натиска на САЩ и ЕС премиерът Борисов се отказа от проекта за газопровод „Южен поток“, който трябваше да мине през българска територия. Прекрати и строителството на атомната централа „Белене“, плащайки сериозна неустойка на Москва. България понесе огромни финансови и морални загуби и властите в балканската страна не желаят по-нататъшно изостряне на отношенията с Русия.
В същото време Москва държи нов коз в играта по българско направление: проектът „Турски поток“. В София виждат колко ненадеждна е Украйна като транзитьор на газ и биха предпочели да получават синьото гориво по обходен път от юг. През март президентът Владимир Путин и премиерът Борисов обсъдиха възможността за изграждането на втора тръба от газопровода, която да минава през България. Възможно е да бъде възобновено и изграждането на АЕЦ „Белене“, както съобщи сайтът news.bg.
Противниците на Русия са в малцинство
В интервю за РИА „Новости“ главният научен сътрудник на Института по Европа към РАН Павел Кандел определи новия курс на българските власти като „преодоляване на дисбаланса“, възникнал през последните десетилетия. Промените станаха неизбежни след президентските избори през 2017 г. „Радев се яви на тях с лозунга за подобряване на отношенията с Русия. И победи. Сега трябва да покаже, че думите му не са празни приказки. Победата на Радев се отрази и на всички останали власти. Бойко Борисов, който претърпя поражение, оттогава е доста по-внимателен. А преди повечето антируски действия идваха тъкмо от него“, казва Кандел.
Снимка: РИА "Новости"
Промените във висшите ешелони на българските власти далеч не означават завой към Русия. Против това са много функционери от партия ГЕРБ, която разполага с мнозинство в парламента. Обсъждането на съдбата на руските дипломати в Народното събрание, например, предизвика разгорещени спорове. Председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов заяви, че България няма друг избор, освен да прояви солидарност с Вашингтон и Лондон. И обвини дружески настроените спрямо Русия социалисти в опит да извадят България от ЕС. В крайна сметка обаче противниците на Кремъл се оказаха малцинство.
„Повечето българи са доброжелателно настроени към Русия. Те не са забравили приноса на страната ни за освобождението от османско иго. В България има партии, които могат да се нарекат проруски, най-вече „Атака“. Консервативната формация е част от управляващата коалиция, което ограничава полето за маневри на Борисов и влияе на политиката му спрямо Москва“, заключава Кандел.
Мост между Русия и САЩ
Решението на България да не гони руски дипломати покачва залозите й в геополитическата игра. На фона на изострените отношения между Москва и Вашингтон възниква необходимостта от компромисна позиция, каквато биха могли да предложат страните, въздържали се от резки движения както срещу Русия, така и срещу САЩ. За тази роля традиционно претендира Австрия като страна, запазила неутралитет спрямо НАТО. Подобно на София, и Виена се опитва да бъде мост между Изтока и Запада и да играе ролята на посредник.
Според заместник-директора на Центъра за политически технологии Алексей Макаркин, България по-трудно ще се пребори за тази роля, тъй като балканската страна е твърде зависима от структурите на ЕС и НАТО. София трудно ще устои на натиска. „Засега България обосновава решението си с позицията на ОЗХО (Организацията за забрана на химическите оръжия, бел. ред.). А нейните експерти още не са излезли със заключение. Във всеки случай България е член на Северноатлантическия алианс и на нея не може да се гледа като на неутрален играч“, казва Макаркин.
Превод: "Гласове"
Източник: https://ria.ru/world/20180331/1517640436.html?referrer_block=index_daynews1_1
