Автор: Реми Браг, express.fr Догмата за ада в десет тези. Френският философ Реми Браг се връща към спора, породен от думите, приписани на папа Франциск, че адът не съществува.

В интервю за италианския в. “Република”, папа Франциск заяви, че “адът не съществува, това, което съществува е изчезването на грешните души”. Тези думи предизвикаха вълнение и Ватиканът веднага се разграничи от тях, определяйки интервюто като възстановка по памет. Френският философ Реми Браг, който издаде книгата Sur la religion. Pour en finir avec les prйjugйs et les confusions (“За религията. Да сложим край на предразсъдъците и объркването”), се връща към този спор и християнската догма за ада.

 

1. Не знам какво е казал папата наистина. Той би трябвало да се отнася с недоверие към пресата, която слабо се интересува какво казва, още по-малко дали е вярно или невярно, а много повече от това дали ще предизвика скандал или поне шум.

 

2. Интересно е да се запитаме дали това, което Църквата твърди от векове със своя авторитет, както и нейните светци и мистици, трябва да отиде в кофата за боклук на мисълта. 

 

3. Това, което заслужава да отиде в кофата за боклук, са наивните образи, които трябва бързо да преодолеем: рогати дяволи с вили, претегляне на душите, идея, чужда на християнството, дошла от древен Египет до фронтоните на нашите катедрали. Тъй както и идеята за наказание. Във всеки случай, то би било непропорционално на греховете, дори и на най-тежките. 

 

4. Във всички наши действия има вътрешна логика, която винаги ги насочва към по-добро или по-зло. Смъртта служи като фиксатор, тя подпечатва нашия живот, кара ни да получим това, което винаги сме искали дълбоко. 

 

5. Като провокация, почти бих казал, че адът (който не е в Символа на вярата) е най-хубавата християнска догма: Бог приема сериозно свободата на човека и я уважава докрай. Този, който Му каже “не!”, ще остане без Него. 

 

6. Но Той, Бог, е сключил с човека неотменим завет и никога не ни изоставя. Затова адът е вечен. Но, бунтуваме се ние, как един Бог на любовта би могъл да създаде подобен ад? “Песен на песните” го казва: “любовта е силна като смъртта. Ревността е остра като преизподнята” (8:6). В някои икони огънят на ада се запалва от сиянието от слава, което обгражда Бог.

 

7. Раят е любовта на Бог, изживяна от онези, които Го приемат безрезервно; адът е любовта на Бог, изживяна от онези, които Го отричат докрай. Милтън вече го бе забелязал: демоните отказват да се покаят, точно защото знаят, че Бог ще им прости. Друг англичанин, К. С. Луис, го каза много просто: “вратата на ада е затворена отвътре”.

 

8. Дали адът е обитаван? Ако е така, това означава, че можем да откажем Доброто, Любовта, Живота, познавайки добре фактите. Имаме право да се надяваме, че това не е възможно и следователно адът е празен, а не да го утвърждаваме.

 

9. Ако е обитаван, кой го обитава? Всички ние бихме искали да видим в него онези, които не харесваме. Мохамед праща там Абу Лахаб и жена му (Коран CXI). Данте, политическите си врагове. Левинас, Хитлер (Quatre Lectures talmudiques, с. 185). Християните нямат право, защото за всички “зли хора” могат да се намерят извинения: нещастно детство, умопомрачение, влияния и т.н. С изключение на един човек, когото познаваме отвътре, а именно… самите ние. Всеки от нас трябва да се запита дали не е идеалният кандидат за ада, може би първият грешник в историята на човечеството.

 

10. Сериозността на грешките е важна за един човешки съдия, който трябва да ги сравни едни с други: геноцидът е по-лош от носенето на вратовръзката на друг колеж. Но когато става дума за сравняване на грешките с авторите им, тя губи своята значимост. Никога не съм убивал! Имах ли възможност? Никога не съм крал! Имах ли нужда? Никога не съм изневерявал на жена ми! Изпитах ли сладострастие? В замяна на това, устоях ли, не на изкушенията, които никога не съм изпитал, а на онези, които наистина ме връхлетяха? Адът са всички, с изключение на другите. 

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 Справка по темата:

Ад (евр. шеол - пустота, гр. хадес - невидим, етим. "място, лишено от светлина") - подземното царство на смъртта (Бит 37:35, Чис 16:30, 33. Пс. 15:10; Откр 1:18; 6:8; 20:13,14), наричано също преизподня (рус. преисподня). Според вярванията на древните, адът е мястото, в което са душите на умрелите, които пребивават в забвение, без движение и звукове, не добри и не зли, без проклятие и благословия в очакване на вечния съд (Иов 10:21-22; 17:16; Пс. 93:17; Иер 32:17-32; 2 Пет 2:4). Гръцката дума "геена" означава също ад, но символизира само "адските мъки".

В християнското учение под ад се разбира състоянието на максимална отдалеченост от Бога, Източник на света; духовната тъмнина, т.е. особеното състояние на духовете (грешните души), които поради греха са лишени от възможността да виждат Бога и свързаната с Него светлина и блаженство (Иуда 1:6). Адът е място на вечни мъки за ония, които своеволно са отхвърлили милостта Божия. Бог желае да спаси всеки (I Тим. 2:4). Ужасът и безвъзвратността на състоянието на тези, които сами се отделят от присъствието на Христа (Мат. 7:23), е обрисуван като тъмнина, плач и скърцане със зъби (Мат. 8:12). Адът е обрисуван и като огнено езеро (Откр. 19:20), място на неугасващ огън и на неумиращ червей (Марк 9:43). Господ казва: "И ако те съблазнява ръката ти, отсечи я: по-добре е за тебе без ръка да влезеш в живота, отколкото да имаш две ръце, и да отидеш в геената, в неугасимия огън, дето червеят им не умира и огънят не угасва" (Марк. 9:43, 44). Той провокира лицемерите с въпроса: "Как ще избегнете осъждането за в геената?" (Мат. 23:33) и Сам им отговаря, че Бог не е изпратил Сина Си в света, за да осъди света, а светът чрез Него трябва да бъде спасен. Идва Ден Съден и за ония, които са вкаменили сърцата си срещу Бога, има отредено място.

 

biognoza
Не е вярно, че адът не съществува. Адът съществува, или нека го кажем така - съществува насред несъществуващите ни видения и вкопчвания в суетни зависимости, тежки страсти и зли помисли... затова адското е едно много несъизмеримо душевно-телесно състояние, което се преживява строго екзистенциално и почти няма как да бъде споделено или разбрано в презумпцията на местата, моментите, имената, структурите, величините, скаларите... ето защо класическа онтология на ада е невъзможна.

eisblock
Съществува, разбира се... Всеки ден се събуждаме и се отзоваваме пак и пак в него. И заспиваме, но пак и пак в него.__________ В НЕГО - тази "земна" реалност!!!

дали не съм идеалният кандидат за ада? моля ви, дайте да не прекаляваме с идеализирането. :-))). нека да си представим (съвсем хипотетично разбира се), че наистина не съм робот и да приемем съществуването на паралелни вселени. тогава защо един от паралелните светове, този който ни се пада откъм лявата страна да не е рая, а онзи от дясно да е ада, а ние, все още живите да се намираме точно в средата. т.е. ние винаги сме с единия крак в рая, а с другия - в ада. накрая, когато и за нас настъпи моментът на "страшния съд", то тогава, по тежестта на нашите дела се претегля в коя от двете паралелни вселени да (по)паднем. аз не мога да кажа как е в ада, защото до сега не е имало ден за посещения. т.е. "ден на отворените врати" на ада. как звучи само, а? а може би пък това да е нощ, а не ден. тогава трябва да стане "нощ на отворените врати на ада.". мога да си представя каква огнена феерия ще да е. мога да кажа за дяволите, че те трябва да са големи мерзавци. първо те приласкават да вършиш злини, като да изневериш на жена си, а после те измъчват лично в собствения си, частен ад, наречен сигурно "ад" а.д. но да завършим с теориите и да се върнем в реалностите на средния ни свят :-), като си помислим за известни и прочути хора, които са живели преди нас. (като ал. македонски, хитлер, чаплин, чърчил, кралят слънце, да винчи). според вас, кой къде ли е бил изпратен?

http://www.pravoslavieto/docs/sv_otci/sv_Serafim_Sarovski/1.htm#мотовилов