Постинг
14.04.2018 01:29 -
Димитър Гърдев: Заплахата на Кремъл рязко обърна позициите за военни удари в Сирия
Възможностите на Германия, Франция, Великобритания за продължителна военна операция са силно ограничени
|
Хората са вкарани в процес на медийно нагнетяване на напрежението. Аз съм против да се рисуват картини на наближаващ апокалипсис. Ще го кажа ясно: няма да има глобална война заради Сирия, няма да има масиран ядрен конфликт! Димитър Гърдев е бивш дипломат и експерт по международни отношения и въпросите на сигурността. Регионален директор на Европейска асоциация за международни отношения.- Г-н Гърдев, в началото на седмицата светът бе на ръба на войната, особено след драматичния туит на Тръмп: „Русия, ракетите идват“. Сега се твърди, че глобален сблъсък няма да има, но ограничени удари са възможни. Какви рискове крият те за България? - Рисковете за България съществуват потенциално от цялото развитие на сирийската криза. Основният риск е напливът от бежанци, който конфликтът генерира. Ако си стигне до масиран бомбен удар, може да си стигне до разтегната във времето офанзива. Тогава притокът ще се увеличи. А България е на пътя на мигрантските потоци. Проблем може да възникне и от евентуално разширяване на операцията от участниците на терен. Например, от страна на турските въоръжени сили, които провеждат операция срещу кюрдите в района на Африн и до момента имаме 180-200 000 кюрдски бежанци от този анклав в Сирия. Ескалацията на военния конфликт пряко влияе върху мигрантските потоци, а оттук – върху ситуацията в България и сигурността в региона. - Европа изтръпва при думата „бежанци“. В този контекст ли си обяснявате категоричното решение на Германия да не участва в евентуална операция? - Не толкова. Ако се проведе военна операция от САЩ, бежанските потоци ще бъдат факт. Впрочем, позициите на Франция и Великобритания силно еволюираха. В самото начало те бяха сигурни, че ще участват във военните удари. Президентът Макрон дори заяви, че Франция самостоятелно ще вземе решение и без участието на САЩ. Само за ден позицията и на трите държави се промени. Великобритания заяви, че ще изчака резултатите на комисията на Организацията за защита от химическо оръжие, Франция – също, а Германия директно обяви, че няма да участва във военни действия. - Какво обърна позициите? - На първо място, твърдата позиция на Русия и ескалацията на напрежението, което се получи вследствие на заплахата от страна на Русия, че не само ще сваля ракети, но ще нанася контраудари върху всички носители, което означава морски съдове и самолети. Това рязко покачи риска от локален конфликт. Нормално е държавите, които ще участват в една такава офанзива, да отчитат този изключително сериозен риск. Второ, трябва да сме наясно, че въоръжените сили на европейските държави силно се измениха след 90-те години. Когато става дума за еднократен удар е едно, но за продължителна военна операция възможностите на Германия, Франция, Великобритания са силно ограничени. Това се видя от конфликта и развитието на ситуацията в Либия. Франция инициира ударите, но когато нещата се разтеглиха във времето, се оказа, че Франция няма бойни възможности. Няма необходимия ресурс за продължителна военна операция на голямо разстояние от страната. Същото важи за Великобритания и Германия. - За България от огромно значение са позициите и интересите на Турция в региона. Какви са те и защо в последните дни претърпяха промени? - Интересите са ясно заявени от турския президент. Турция не иска да допусне анклав като този в Северен Ирак, където има кюрдска автономна област. Турция не желае подобно образувание на територията на Северна Сирия. Тъй като това е най-големият проблем на Турция, позицията на президента, независимо че изглежда стабилна, е обречена да следва конюнктурата на действията на великите сили там – на Русия и САЩ. Когато получава подкрепа от Русия за изграждането на буферна зона, Ердоган е заедно с руския и иранския президент в преговорния процес в Астана. Когато обаче САЩ развият своя стратегия, както в момента наблюдаваме за нанасяне на удари, турският президент естествено изменя своята позиция и започва да се адаптира към обстановката. При развой на ситуацията, която отслабва властта в Дамаск и руската позиция, Ердоган видя възможност да не се изтегли от Африн и да не спази уговорките, които бе поел пред Сирия и Русия, да остане там и да развие своето присъствие до създаване на протурски анклав в Сирия. Това е причината за изменената му позиция в момента. - Заявихте наскоро, че САЩ не се чувстват комфортно в региона. Защо? - Обстановката изисква от тях огромни ресурси. САЩ имат промяна във външнополитическите си приоритети с новата администрация. Те са 17 години в района на Афганистан, 15 години – в Ирак, а в Сирия са вече четвърта година. В същото време виждаме, че ситуацията не се стабилизира, продължава да ерозира системата за сигурност в региона и САЩ се чувстват заплашени и уязвими. В Сирия тяхната позиция е още по-нестабилна, отколкото в Афганистан и в Ирак. В Сирия те разполагат с около 2000 души специални сили, но техните съюзници в лицето на Сирийските демократични сили са основно кюрдски образувания. Кюрдите са заели региони в източната част на Сирия, където над 80% от територията е на сирийски араби. С изключение на няколко града това са арабски територии. И Ракка, и Дейр ез-Зор са арабски градове. Кюрдите няма да могат да владеят дълго тези територии без да се получи политическо решение. В противен случай това ще предизвика, и вече предизвиква реакции, сред арабите. Може да се повтори ситуацията в Ирак, където кюрдите взеха територии, които не им принадлежаха и се наложи иракската арабска армия на правителството на Багдад да ги изтласка с бойни действия. Получи се напрежение и вътрешен конфликт. Съвсем естествено е САЩ да не се чувстват комфортно и да бързат да заемат важни позиции в бъдещите политически преговори за регулиране на Сирия. Има един основен политически процес за регулиране на сирийския конфликт и това е процесът в Женева под егидата на ООН. Там ще се решава бъдещето на Сирия. Всички останали са само поддържащи преговорни процеси. - През седмицата позициите на американския президент се сменяха. Непредсказуемостта също е част от неговия имидж. Можем ли да бъдем спокойни, че напрежението пада или всичко е възможно? - Не всичко е възможно. Глобална голяма война не е възможна. Хората са вкарани в процес на медийно нагнетяване на напрежението. Аз съм против да се рисуват картини на наближаващ апокалипсис. Ще го кажа отново: няма да има глобална война заради Сирия, няма да има масиран ядрен конфликт. Но напрежението в страната и локалните конфликти ще нарастват във връзка с наближаването на края на военната фаза на операцията. Виждаме как постепенно големите формирования на непримиримата опозиция се стопиха. Реално след падането на Източна Гута и Дума остана само един район около Идлиб. За непримиримата опозиция загубата на укрепени жилищни райони е от ключово значение, защото те могат да разчитат само на инфраструктурата на града и на градското население там. В момента, в който са изтласкани в слабо населени или планински райони, разгромът е неизбежен. - Ключов е и въпросът за химическите атаки и за тяхното авторство. - В Сирия се извършват химически атаки. Но от ключово значение е дали става дума за бойни отровни вещества или за самоделни устройства. Бойните отровни вещества са специално разработени химически агенти за силно токсично действие, стабилни са, могат да бъдат използвани като оръжие и са на определени носители – снаряди, авиобомби и др. Тук обвиненията срещу Русия могат да бъдат много сериозни. През 2013-а беше постигната международна договорка за унищожаването на всички запаси от химически оръжия в Сирия. Русия стана държава гарант, натоварена с функцията за унищожаването на тези бойни отровни вещества. Тя започна процес, който през 2015-а международната общност сертифицира, като прие, че всички такива вещества са унищожени. Ако сега се докаже, че са използвани бойни отровни вещества от сирийската армия, това автоматично рефлектира върху Русия и нейните ангажименти. Това ще означава, че явно или несъзнателно Русия е дала възможност на сирийския режим да укрие бойни отровни вещества. Ако атаките са извършени от химически агенти, които имат отровно въздействие, но не са произведени като оръжие, а са самоделни, ситуацията е съвсем различна. Тогава обвиненията към Русия отпадат. Мисията на Световната организация за защита от химическите оръжия, която от вчера е в Сирия, е изключително важна, за да може да се структурира въпросът. Ако се окаже, че това са бойни отрови, легализацията на военните удари получава изключителна сила. Ако се окажат самоделни устройства, които всеки може да сглоби, въпросът за ударите би бил спорен. - Успокоихте, че глобален конфликт и ядрени удари няма да има. Но има струпване на казуси, които рязко вдигнаха напрежението. Преди Сирия беше „Скрипал“. Случайност? Защо сега се вдига напрежението между Запада и Русия? - Това е процес, който започна сериозно през 2014 година с конфликтите в Украйна. Поетият курс е за сдържане на Русия. И тъй като Русия не иска да бъде сдържана, резултатът са въпросните ескалации. Процесът е задвижен, включени са сериозни структури и се следва някакво направление – икономически санкции, напрежение в културната област и в спорта, в политическата и във военната сфера. Използва се модерният термин „хибридно противопоставяне“, с който съм напълно съгласен. Факт са обвиненията в кибератаки, в намеса на избори, в опити за промяна на политическото статукво и др. Процесът има структура, център, план. Затова напрежението ще ескалира. - Къде е България в тази ескалация на напрежението? Въпросът стана актуален и след позицията ни по случая Скрипал, когато не изгонихме руски дипломати. - Позицията бе изключително правилна. Обвиненията, че България се е отдалечила от ЕС са напълно неоснователни и не отговарят на истината. България подкрепи решението на Съвета в Брюксел, на който сме председател. Отзоваването на дипломати обаче е от сферата на двустранните отношения и всяка страна преценява своята позиция и реакция. Затова има нюанси. Много държави от ЕС изгониха дипломати, но много не изгониха. Това не направиха и държави от британската общност. Например, Нова Зеландия не реагира. Когато става дума за двустранни отношения, нещата са различни от блоковата позиция на ЕС. Да подчертая и друго – ЕС изтегли своя посланик от Москва. Това направи и България. Не разбирам разликата. Правим това, което прави ЕС. В същото време Австрия не реагира и даже предложи да бъде посредник в конфликта. Тя е следващият председател на ЕС. Това означава, че всяка една държава преценява в каква ситуация се намира. България постъпи много разумно. Доказа го и развитието на ситуацията. |
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
