Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.07.2018 10:12 - Европейският съюз: (Не) конвенционалната поява на една свръхсила
Автор: elahikari Категория: Политика   
Прочетен: 302 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
арх. Христо Генчев и д-р Марин Генчев Интензивността, с която Брюксел действа, за да принуди отделните страни-членки да ратифицират Истанбулската конвенция, навежда на мисълта, че целта е да се създаде свръхдържава, без публичен дебат и без да е получено съгласието на европейските народи. През последните 200 години Наполеон, Хитлер и Сталин са правили опити за политическа консолидация на Европа. Днес вероятно ставаме свидетели на четвърти опит. Той, както и предишните три, сигурно няма да успее, но отново народите на Европа ще платят висока цена. Това пишат Христо и Марин Генчеви в своя статия, публикувана на английски език в престижното списание The American Spectator с оригинално заглавие “The European Union: The (Un)Conventional Rise of a Superpower”. „Аз съм категорично против [създаването на] една европейска свръхдържава!“ - заяви Жан-Клод Юнкер, председател на Европейската комисия, на пресконференция в началото на тази година, когато беше запитан как ще отговори на коментара на Борис Джонсон, че превръща ЕС в свръхдържава. Въпреки това някои от политическите начинания на Комисията правят това заявление да звучи неискрено. Понастоящем ЕС е конгломерат от държави, обединени в свободен пазар, който обаче няма право да разследва, задържа или налага наказания на отделни личности. Поради това ЕС не се вписва в дефиницията за държава на Макс Вебер, а именно: „човешка общност, която (успешно) поддържа монопола за легитимна употреба на физическа сила върху дадена територия“. Ако Истанбулската конвенция (ИК) бъде ратифицирана от ЕС, е вероятно това да се промени. ИК е конвенция на Съвета на Европа, която се противопоставя на насилието срещу жени и на домашното насилие. Въпроса за ратификацията на ИК се превърна в разделителна сила в немалко европейски държави. Поддръжниците на ИК претендират, че целта на конвенцията е борбата с насилието срещу жени. Обществено консервативните противници са на мнение, че в немалко страни този документ ще наложи в правото непознато досега различие между „пол“ (sex) и „социален пол“ (gender). България, Чехия, Унгария, Ирландия, Латвия, Литва, Люксембург, Словакия и Обединеното кралство все още не са ратифицирали този документ. Дебатите относно ИК ясно показват, че лево-либералните медии и неправителствените организации са се превърнали във важен инструмент на Брюксел за налагане на влияние върху страните-членки. Следователно не е за учудване, че ратификацията на ИК налага и задължението да се осигурят допълнителни правителствени ресурси за тяхната дейност (Член 8). Но ако изследваме по-внимателно ИК, се вижда, че в нея са заложени много по-важни въпроси от задължението да се създаде финансова сигурност за ляволибералните идеи точно преди предстоящите през 2019 европейски избори, на които може да се очаква политическа промяна. Допреди година само индивидуални държави се включваха в ИК. Но на 13 юни 2017 г. комисар Вера Йоурова подписа документа от името на Европейската комисия, като така засвидетелства намерението на ЕС да стане част от ИК чрез единодушно гласуване на Съвета на Европейския съюз. Тази стъпка е показателна с оглед на задълженията, които се поемат с ратифицирането на този договор, а именно: „предотвратяване, разследване, наказване и обезщетяване на актове на насилие ... причинени по престъпен начин от недържавни извършители“. Така че ние трябва да запитаме как ЕС ще е в състояние да изпълни поетите задължения, посочени в конвенцията, без да има централизирано разследване, правоприлагане и места за лишаване от свобода и няма право да упражнява власт над отделни личности. За нас има две възможни обяснения: 1. Брюксел поема задължения, без да има намерение да ги изпълни; 2. Централизирано разследване, правоприлагане и места за лишаване от свобода на ЕС са в процес на учредяване. С други думи, ИК би могла да осигури единодушно гласуване на Съвета на ЕС, за да може да бъдат изгради институции, чрез които да упражнява власт директно върху отделни личности, като така ще трансформира ЕС от свободен пазар в свръхдържава. Интензивността, с която Брюксел действа, за да принуди отделните страни-членки да ратифицират конвенцията, ни навежда на мисълта, че вторият сценарий е по-правдоподобен. През последните 200 години Наполеон, Хитлер и Сталин са правили опити за политическа консолидация на Европа. Днес вероятно ставаме свидетели на четвърти опит. Той, както и предишните три, сигурно няма да успее, но отново народите на Европа ще платят висока цена. Опитът за ратификация на Истанбулската конвенция от Европейския съюз и планът да се ремоделира еврозоната в трансферен съюз са недвусмислени знаци, че Брюксел се опитва да създаде свръхдържава без публичен дебат и без да е получено съгласието на европейските народи. За да успее, тази значима промяна трябва да се състои преди европейските избори през май 2019 г., когато противниците на сегашния европейски елит вероятно ще станат достатъчно влиятелни, за да го блокират. Така че с оглед на решителната вербална опозиция на г-н Юнкер срещу създаването на европейска свръхдържава, е подходящо да си припомним съвета на Ото фон Бисмарк: „Никога не вярвайте на нищо в политиката, докато то не е официално опровергано“. Статията е публикувана на адрес: https://spectator.org/the-european-union-the-unconventional-rise-of-a-superpower/



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: elahikari
Категория: Политика
Прочетен: 1819508
Постинги: 2299
Коментари: 1477
Гласове: 1565