Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.08 09:58 - Ирена Анастасова: НПО-та от рода на „Отворено общество” нямат място в образованието ни
Автор: elahikari Категория: Политика   
Прочетен: 95 Коментари: 0 Гласове:
0



 Отделяме специално внимание на инвестиции в поетапното модернизиране на професионалните училища. Състоянието на базата им за практика в момента е в плачевно състояние. Както каза един директор на професионална гимназия от Видинско: „Моите ученици като влязат в съвременен трактор няма да могат да си пуснат дори климатика”.

АВТОР: Анастас Добрев

"Преди 20 и повече години ние обърнахме парадигмата в образованието. Как беше преди? Детето се ражда в един определен свят и трябва да се пригоди да живее в него. Сега говорим, а и действаме така – детето се ражда и светът трябва да се пригоди към него. И стигнахме до тук! Аз съм в училище 27 години. Особено в последните десетина (и това не е само мое мнение) все повече констатираме липсата на авторитети за децата. Вече не само учителят, дори родителите не са авторитет. Последиците са видими. Ето това е резултатът от либералния модел в образованието", казва в интервю за "Гласове" народният представител от ПГ на „БСП за България“ Ирена Анастасова.

image

- Г-жо Анастасова, бихте ли разяснили по-подробно какво предвижда проектът „Визия за България“ в областта на образованието? И кое е революционното?

- Обяснимо е, че се отнасям с особено внимание към „Визия за България” в частта й „Образование и наука”.

Двадесет и седем години от живота си посветих на образованието и съм свидетел на неговия срив през последните две десетилетия.

Както се казва, „Всеки от своята камбанария”, но слушайки представянето на нашата Визия в сферата на икономиката, регионалното развитие и здравеопазването си мислех, че в основата на всичко това стои подготвена, образована, интелигентна нация, т.е. образованието.

Това, разбира се, не е мое откритие, а азбучна истина.

Но в годините на прехода я забравихме.

Казах го и на представянето на Визията в НДК.

Затова, днес вече говорим за криза в образованието и науката.

Притеснени сме, защото има признаци, че тази криза с все по-голяма вероятност може да прерасне в криза на нашата национална общност, на нашите национални характеристики и култура, на способността ни като общество да се организираме и да се борим за национален успех.

Няма да изброявам видимите и по-малко видимите измерения на тази криза.

Те са пред очите ни всеки ден в качеството ни на родители, на служители, на ползватели на обществени и административни услуги, на пациенти и на какво ли още не.

За нас по-важното беше да покажем изхода от тази ситуация.

Считаме, че образователният модел трябва да гарантира добро ниво на владеене на българския език, добри езикови умения, добра математическа подготовка и необходимите познания в естествените, хуманитарните и обществените науки.

Смятаме, че от изключително значение днес са уменията за общуване и особено уменията за оценка на процесите в обществото.

А образователната система трябва да дава достъп на всеки български гражданин до съвременни знания и умения, да води до намаляване на неравенствата и до професионална готовност, съобразена с нуждите на обществото и бизнеса.

За да постигнем това, според нас, трябва да решим две главни задачи.

Простичко казано – това са: да постигнем пълен обхват на децата в училищна възраст в системата на средното образование и да постигнем високо качество на средното образование.

Не считаме, че тези задачи са за година или две.

В образованието нещата не се случват бързо.

Трябва неотклонно да работим за това и да се стремим към национален консенсус, за да постигнем желания резултат.

За революционно – не зная дали има нещо революционно в нашата Визия.

А и революциите в образованието са малко опасни.

Просто има много несвършена работа през годините, много празни приказки, намерения само на думи, кухи ПР-акции и отчитане на неслучили се реално неща.

Имаше „остатъчен” принцип при формиране на бюджета за образование и престъпно пренебрегване на проблемите в сферата.

И днес всички „изведнъж” видяха, че „царят е гол”.

Че има непреодолима липса на кадри за всички сфери!

Нещо, за което ние, заетите в системата, предупреждавахме години наред.

А относно „революционното” във Визията – лично за мен, това би бил пълен преглед на учебните програми и учебното съдържание, защото най-важното е какво и как учат децата ни.

Ние сме за програми и съответно учебно съдържание, съобразени както с възрастовите и психологически особености на децата и учениците, така и с променената икономическа и обществена среда и съвременните научни достижения.

Смятаме, че трябва да спрем подмяната на историята ни, независимо каква е била, и сме за силно присъствие на българската литература, история, изкуство в учебните образователни програми и в извънкласните дейности.

Не зная дали е „революционно”, но смятаме, че детската градина за всички деца, особено за тези в задължителна предучилищна възраст трябва да е за сметка на държавата, без такси, които да се заплащат от родителите.

Като казвам това, съм наясно, че ще се каже „Откъде толкова средства?”

Със сигурност има и със сигурност трябва да ги дадем!

Ако искаме всички деца в първи клас да разбират какво се говори в клас и да могат да усвояват знания и умения.

След като се намериха два милиарда за саниране – ще се намерят и за безплатните детски градини.

Както обичам да давам пример: ако имате в семейството 1500 лева извън средствата за живот и сте пред дилемата – дали да ги дадете за смяна на дограмата си или за образованието на детето си – какво ще направите?

Мисля, че повечето българи ще направят второто.

Така трябва и трябваше от много години да е и в държавата.

И сега щяхме да сме другаде.

Мога още да говоря – и за финансирането с бюджетни средства само на общинските и държавни училища, и за по-качествената квалификация на учителите, и за специалната грижа към образованието в откъснатите райони, но всеки, който се интересува може да се запознае с Визията подробно.

Още повече, че ние търсим мнението, съгласията, несъгласията, предложенията на колкото се може повече български граждани.

Това е целта ни.

- Съобразяването на образователната система с нуждите на бизнеса бе приоритет и на досегашните няколко правителства. Кое е по-различното във визията на БСП?

- Много обичам (в кавички) да се говори за тези приоритети в образованието.

Защото това не е вярно или по-точно вярно е само на думи.

По времето на правителството на Орешарски въведохме т.нар. дуална система в професионалното образование.

Това, обаче, не е панацея.

Още повече, че в годините след това по тази идея не се работеше много активно.

Бизнесът е особено критичен към нивото на кадрите, но не е особено активен с участието си в подготовката им.

Ние предлагаме Национална карта „Образование – икономика”, изработена съвместно от държавата, общините и бизнеса.

Това означава да се планира дългосрочно необходимостта от кадри, да се обвърже училищната мрежа и обучението с регионалните планове за развитие, бизнесът да участва със свои прогнози с хоризонт от 5 до 10 години, професионалното обучение да е в реални производствени условия с помощта на бизнеса за стажове и практики и още много неща.

Отделяме специално внимание на инвестиции в поетапното модернизиране на професионалните училища.

Състоянието на базата им за практика в момента е в плачевно състояние.

Както каза един директор на професионална гимназия от Видинско: „Моите ученици като влязат в съвременен трактор няма да могат да си пуснат дори климатика”.

Предвиждаме разширяване на мрежата от общежития, за да улесним достъпа на деца от отдалечени райони до професионално обучение и не само професионално, разбира се.

- Предлагате специалностите в университетите, които са потребни на бизнеса, да са безплатни. С поощряването на практичното, не рискувате ли да унищожите хуманитарното образование?

Като философ по образование, винаги имам това подозрение.

Но в момента нуждата от технократски кадри е изключителна.

Вие знаете, в предишните години колко огромен интерес имаше към икономиката и правото.

Както казвах, то вече няма икономика, но кадри колкото щеш.

Пазарът регулира това и сега навсякъде се търсят инженери.

Но когато оставиш регулацията само на пазара, се случва това, което се случи.

В образованието не може да действа само пазарът и това е една от големите грешки, особено в последните години.

Така че, не считам, че можем да унищожим хуманитарното образование.

Смятам дори, че кадри, особено в областта на българския език или в чуждоезиковото обучение ще са изключително необходими.

Още повече, че във Визията казваме „Държавна поръчка за университетите, основана на дългосрочно прогнозиране на нуждите на обществото и бизнеса от специалисти с определени квалификации и специалности”. 

Т.е. не говорим само за бизнеса.

- С какво ще замените схемата “парите следват ученика”, която превърна училищата и университетите в търговия?

Вижте, в определен смисъл, този принцип винаги е съществувал.

Поне в средното образование.

Но парите се смятаха не за отделни училища, а по общини, които ги разпределяха, както преценят.

Разликата в момента е, че парите следват ученика до неговото конкретно училище.

Това доведе до сериозна разлика в качеството на образованието в различните училища, което, особено за средното образование, е недопустимо.

Така се случва, когато прилагаме пазарни принципи в държавното образование.

Такъв елемент, който да зависи от броя на децата, винаги ще има.

Но няма да е основен при определяне на бюджета.

Ще се вземат предвид специфични особености за всяко училище и особено важно – качеството на образованието.

До тези изводи, между другото, достигнаха и сега управляващите.

Въпросът е да има воля промените да се случат реално, а не само на думи пред камерите.

- Колко университета трябва да има в България според вас?

- О, на този въпрос няма как да Ви отговоря.

Не сме коментирали бройки.

За висшите училища във Визията предвиждаме профилна оптимизация.

Т.е. няма как всички ВУ да произвеждат юристи или лекари, или учители и т.н.

Просто, защото това е несериозно от гледна точка на качествената подготовка на студентите.

Нямаме такъв брой добре подготвен преподавателски състав и се получава едно пътешествие на определени преподаватели в по няколко ВУ, събиране на лекциите и упражненията по определени дисциплини в по няколко дни и т.н.

Това определено не води до високо качество на подготовката.

Предвиждаме и ефективна, обективна система за акредитация и строг акредитационен контрол; достойно заплащане на академичния състав, което и в настоящото Народно събрание сме предлагали нееднократно.

Всичко това, както и много други въпроси ще са предмет на актуализирана Национална стратегия за висшето образование с хоризонт 2030 година.

- Мислите ли, че трябва да се отнеме част от пълната автономия на Висшите учебни заведения?

- Мисля, че в момента управляващите се опитват да направят това.

И не мисля, че трябва да се случи.

Автономията на висшите училища е символ на свободата ни.

Там е интелектуалният елит на нацията.

И така е навсякъде по света.

По скоро, контролът върху дейността на ВУЗ трябва да е ефективен.

И автономията им, както и всичко в подредените общества, е спазване на правила, които са валидни за всички.

В този смисъл мисля, че ние в България имаме сериозен проблем със спазването на правилата.

И то защото контролът е никакъв.

- След 1990 г. заменихме образователната система с либерални модели, които бяха наложени предимно от организации от типа на “Отворено общество”. Как се отрази на образованието тази смяна?

- Вече всички виждаме как се отрази.

Между другото, ситуацията с образователните системи в света не е по-добра.

Навсякъде вече, къде по-смело, къде по-плахо, се заговори за смяна на модела.

Това, обаче, няма да стане лесно.

Вижте, преди 20 и повече години ние обърнахме парадигмата в образованието.

Как беше преди?

Детето се ражда в един определен свят и трябва да се пригоди да живее в него.

Сега говорим, а и действаме така – детето се ражда и светът трябва да се пригоди към него.

И стигнахме дотук!

Аз съм в училище 27 години.

Особено в последните десетина / и това не е само мое мнение/ все повече констатираме липсата на авторитети за децата.

Вече не само учителят, дори родителите не са авторитет.

Последиците са видими.

Ето това е резултатът от либералния модел в образованието.

И отговорът на въпроса Ви е – просто всякакви НПО от рода на „Отворено общество” и присъдружните му нямат място в образованието ни.

Това има начин как да стане.

Трябва воля.

И още по повод на НПО: в предишни документи на БСП многократно сме говорили за порочната практика държавни ангажименти в сферата на образованието да се отдават „под наем” на НПО или частни юридически лица за усвояване на определени пари, естествено.

Така се случва, например, и с квалификацията на педагогическите кадри.

Нищо чудно – парите в образованието са в учебниците и в квалификацията.

Едни 7 млн. годишно се разпределят за продължаващата квалификация на кадрите и отиват в „правилните” фирми.

Ние винаги сме считали, че обучителните организации трябва да са висшите училища, в които педагозите получават базисната си подготовка.

И когато управляваме – ще го направим.

Извинявам се за отклонението, но това ми е болна тема, защото изтича държавен ресурс, без да се постига качество.

- Какво означава „образователна система, която е обърната към дигиталното - социални мрежи в учебния процес, игрови ситуации, виртуални университети и ефективно дистанционно обучение“, както бе рекламирана частта от „визията“, свързана с образованието?

- Това означава да използваме активно съвременни средства в образователния процес.

Да отделяме достатъчно средства за закупуването им и за обучението на учителите за работа с тях.

Да прилагаме съвременни иновационни методи, защото днешните деца са различни от децата не преди 10 години, дори и не от тези преди 5 години.

Днес децата са различни почти с всеки випуск.

Процесите в обществото ни и в света са изключително динамични.

Това поставя пред образованието много сложни задачи и едната е тази - „ използване на дигиталното - социални мрежи в учебния процес, игрови ситуации” и т.н.

Тук искам категорично да кажа, че тази задача не е основна цел, защото за нас тези средства са средства за постигане на основната ни цел в образованието - на изхода на образователната система да имаме образовани, знаещи и можещи български граждани, обичащи Родината и готови за активно участие в пазара на труда и в обществения живот.

Обърнете внимание „обичащи Родината” и разбира се, образовани и знаещи!

Ето защо казваме, че по пътя към постигане на тази цел съвременните дигитални средства са само средства.

Съдържанието на образованието е важно по пътя към целта, съдържанието! 

- Как БСП смята да извади джендър идеологията от училищата, при положение, че голям брой либерални НПО – проводници на доктринерната толерантност, са се впили в образователната система, не без финансовата подкрепа на чужди фондации?

Не е сложно да се прекрати достъпът им до българското училище.

Начини има.

И сега, на много места, директорите не ги допускат, както съм правила и аз.

Разбира се, ако не се получи писмена заповед свише.

А тя може и да не се издаде.

Зависи кой управлява МОН.

БСП категорично заяви позицията си по повод на т.нар. Истанбулска конвенция.

Ние отстояхме докрай тази позиция въпреки многостранния натиск, включително и от нашето европейско социалистическо семейство.

Нямайте съмнение, че бидейки управляващи, няма да допуснем объркването на мозъците на децата с понятия, като „социален” или „трети” пол.

Това няма как да се случи!

И позицията ни е последователна.

***
Източник: www.glasove.com

 





Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: elahikari
Категория: Политика
Прочетен: 1116198
Постинги: 2197
Коментари: 1453
Гласове: 1504