Днес започна осмата седмица от гладната стачка на Николай Колев-Босия.

Той е все така - на легло, защото няма сили да се движи и упорит в отказа си да се храни.

Все пак приема вода, а преди два дни е пил и рингер, разтворът от соли, който му беше вливан при единствения болничен преглед, който му направиха преди няколко седмици.

„В момента е в едно такова състояние, което външно изглежда... равно. Тоест няма нито влошаване, нито подобряване в последните 10 дни. Но това е само, което се вижда на външен вид, не сме му правили изследвания”, разказва съпругата му.

При последното измерване кръвното му налягане било 100 на 60, а утре ще му бъдат направени кръвни изследвания в домашна обстановка.

Попитахме съпругата му дали опитва да го разубеди да престане с гладуването.

Тя е убедена, че подобни увещания няма да дадат резултат.

„Приятелите му говорят в тази посока, но той все още е агресивен и не желае да чуе, да се откаже. И лекарите настояват, но той не желае”, добавя тя.

Босия иска изборът му да бъде уважен и получава тази подкрепа от хората, които го харесват и обичат.

Той е убеден, че неговият подвиг ще бъде пример за бъдещото поколение.

Целта му е да създаде „прецедент”, да даде пример, да направи първата копка на новото гражданско поведение, което изисква от властимащите да изпълняват обещанията си.

Но ще се промени ли нещо?

Заслужава ли си да погубиш живота си за хора, които те отхвърлят?

Не можем да избягаме от алюзията със саможертвата на Иисус Христос.

Сам Босия обяснява, че трябва да я следваме, но, разбира се, малцина биха се отказали от собствения си живот за някаква кауза, дори тя да е особено важна.