Европа на интелектуалното развитие, високите технологии, чистата енергетика и устойчивото развитие днес е в ролята на жертва. Подобно на Османската империя от XIX век, тя е болният човек на... Европа

Европа, оказала се под ударите на Доналд Тръмп и Владимир Путин, преживява своята първа екзистенциална криза. Отговорността за нея лежи и на европейските лидери. От своето създаване до днес Европейският съюз никога не е бил подложен на толкова жестоки нападки от всички страни. Заплашено е самото му съществуване като организация. Операцията, която до голяма степен се води от Доналд Тръмп, се разгръща на четири фронта: Иран, търговията, отбраната и миграционната политика. 

Тръмп игнорира настоятелните призиви на ЕС и излезе на 8 май от международното споразумение за иранската ядрена програма, което беше подписано във Виена през юли 2015 г. След това решение последва възобновяване на американските санкции и заплаха за вторични наказателни мерки по отношение на държавите, които продължат да инвестират в Иран след 4 ноември. 

ЕС естествено реагира. Специален закон трябва да неутрализира екстериториалните американски санкции, докато Европейската банка за развитие трябва да окаже подкрепа на работещите в Иран компании. Предвижда се също така създаването на своеобразна застрахователна компания, която да предоставя гаранции на средния и малък бизнес, инвестиращ в Иран. Въпреки това мерките ще влязат в сила най-рано след година. 

Именно по тази причина напускането на френските компании придоби формата на хаотично бягство. Не е по силите на държавите от ЕС да запазят споразумението от 2015 г. На срещата на Г-8 на 8 и 9 юни открито беше обявена търговска война. Еманюел Макрон я нарече абсурдна. Международният валутен фонд се страхува от световна рецесия от 0,5% през 2020 г. Но на Доналд Тръмп му е все едно. 

В тази сфера Великобритания стана мишена на безпрецедентна намеса. До избирането си Тръмп приветстваше Брекзит и подкрепяше популистката Британска партия на независимостта на Найджъл Фараж. Днес американският лидер заплашва Тереза Мей с преразглеждане на двустранните търговски споразумения, ако тя не заеме твърда позиция по Брекзит. С оглед на специалните членове в тези договори /по-конкретно, става дума за предаването на технологии/, шантажът е доста сериозен. 

Двойствената позиция на Тръмп 

Що се отнася до отбранителната сфера, в навечерието на срещата на НАТО на 11-12 юли американският президент безцеремонно се усъмни в суверенитета на Германия спрямо Русия, говорейки за нейната енергийна зависимост с аргументи под формата на необективна статистика. Като цяло тук нещата са постарому: САЩ отказват да финансират сигурността на Европа, която трябва да харчи повече за покупката на американски оръжия. За никакви европейски преференции не може да става дума. 

Резкият тон на последните изказвания е свързан с двойствената позиция спрямо Европа не само на Тръмп, но и на Джон Болтън с неговите послушници-неоконсерватори, които вече 20 години не спират да презират европейците заради тяхното предполагаемо малодушие /те нямат желание и възможност да водят войни/. 

Накрая, администрацията на Тръмп се опитва да спечели от европейските противоречия по миграционния въпрос и се стреми към разпадане на традиционните политически партии, независимо от тяхната идеология. 

Новите американски посланици открито подкрепят крайнодесните популисти в Италия, Германия, Великобритания и Централна Европа. В това настъпление Тръмп не е сам. Всичко изглежда така, все едно останалите велики държави обединяват сили, за да разбият ЕС. 

Срещата на Тръмп и Путин в Хелзинки на 16 юли стана символ на опасното сближаване по това и други направления. Въпросът е в това, че Русия получава възможност да отслаби икономическия съперник и политическия противник. Путин вижда в случващото се възможност за рестарт на своя голям проект за евразийско пространство. Освен това, той ще може да си разчисти сметките с ЕС, който въведе санкции след нахлуването в Крим и подкрепя киевското правителство в борбата с донбаските сепаратисти. 

Разколът в ЕС прави невъзможно движението напред 

По всичко личи, че Китай си прави изводи от отслабването на Европа. В миналото той призоваваше към създаването на европейска държава, която ще съдейства за развитието на многополюсен свян и ще стане противовес на САЩ. Сега Пекин осъзна неспособността на европейците да постигнат стратегическа автономия и да маневрират, което обективно води до тяхното разделение. 

След като проектът за „нов Път на коприната“ не постигна особени успехи във Франция и Германия, Китай развива инфраструктурна програма с държавите от Централна и Източна Европа. 

Отговорността за кризата лежи отчасти и на ръководството на ЕС, което изпусна прехода към по-високо ниво на държавност, т.е. стратегическа и политическа автономия в ключовите области: отсъствието на обща външна политика, забавяния с европейската отбрана, отсъствието на обща финансова и валутна политика. Еврото така и не става операционна и резервна валута. До ден-днешен три четвърти от всички валутни резерви са в долари. 

Накрая, не е по силите на европейското ръководство да сформира дългосрочна стратегия по миграционния въпрос. В резултат на това ЕС се сблъска с първата си екзистенциална криза. Тръмп нарече ЕС своя враг. 

Следователно, Тръмп е враг на ЕС. Ние трябва да му дадем отпор по всички четири направления на атаката. 

Но разногласията между членовете на ЕС, тяхната слабост по отношение на американската икономика и зависимост в отбранителната сфера прави невъзможен отговора в единен порив. 

Затова остава да сплотим редиците около тези, които в действителност имат интерес от запазването на суверенния ЕС. Кой може да стане този лидер? Достатъчен ли е тандемът Меркел-Макрон за преразглеждане на съюза? 

Европа на интелектуалното развитие, високите технологии, чистата енергетика и устойчивото развитие днес е в ролята на жертва. Подобно на Османската империя от XIX век, тя е болният човек на... Европа. 

БГНЕС 

------------- 

Франсоа Жере, "Le Monde" 
Анализът е публикуван в сайта Иносми

Поредният безсмислен рев на колективистите за кончината на някакъв си ""суверенен съюз""...не е ясно какво точно има предвид с това словосъчетание нежния автор. Европейските народи с нетърпение очакват края на това недоразумение, политико икономическа аберация, където утопично се очаква всички да станем германски арийци. Но разбира се, на оптимистичната страна лошото тепърва предстои. И не е тук въпросът да се ""реформира""; ""да се оправя"" и ""реорганизира"". Тази простотия ЕС трябваше отдавна планирано да бъде разпусната и вкарана във файла ""never again"". Е разпадът ще стане по не планиран, хищнически маниер..по капиталистически начин, образно казано. Обръщайте евра в долари през следващите 2 3 години.

Този човек говори нагло. Но той изобщо не е единствен… Той се вписва прекрасно („прекрасно“ в никакъв случай не е точната дума!) в набираща сила у нас наглост.

Наглост след наглост, наглост на квадрат и в куб. Наглост на ен-та степен.

Когато наглостта се шири до такива нива, че да стане не изключение, а правило, значи ни е спукана работата€

Или поне ни е спукано гърнето на всичкото онова, заради което започнаха промените преди 30 години.

Наглостта на елита и на неговите метастази по места, зачерква всичко и се превръща в метафора за проваления Преход.

Защото Преходът е към нещо, което е по-добро от предходното или поне по-добро от онова, което предходното смяташе да ни позволи да направим.
А когато се възцарява масова наглост на елита и неговите метастази по места, това е деградация.

Ето защо смятам, че у нас тече процес на ескалираща деморализация и атмосферата в страната ни става все по-уродлива.