Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.08.2018 16:36 - Два властови клана редиха квадратчетата на смъртта. Вписаха имената в тях. Зад схемите им стояха много пари от афери и масовата приватизация. Кукловодите оцелях
Автор: zahariada Категория: Политика   
Прочетен: 2992 Коментари: 1 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 image Два властови клана редиха квадратчетата на смъртта. Вписаха имената в тях. Зад схемите им стояха много пари от афери и масовата приватизация. Кукловодите оцеляха. Куклите им – не! Публикувано на 20.08.2018  в България  

https://bultimes.com/%D0%94%D0%B2%D0%B0-%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B8-%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D0%B4%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%87%D0%B5%D1%82/

Конгломератът “Лирекс” поддържа системата:

BIG BROTHER-а НА ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР
Никакъв проблем не засегна Регистъра, проблемът беше да се изличат под някакъв претекст масиви информация 
Кой е “Големият брат” – “Лирекс”

Според мен никаква атака няма срещу компютърната система на Агенцията по вписванията и Търговския регистър, както беше представен блокажа на дейността им. Няма и технически проблем, както се твърди.

Под този претекст има „почистване” на много съществена бизнес информация и сведения заради засиления в последните месеци интерес на западните ни партньори към Центровете, които задкулисно управляват България, лицата в тях и връзките им с политическите среди у нас.
Понеже Агенцията по вписванията и Търговския регистър се обслужват от конгломерата от фирми „Лирекс”, ето една представа за този скрит Big Brother на българската действителност.

Откъсът за онова, какви са ги вършили (и вършат) тези Центрове-Октоподи и Big Brother-и е от моя книга („Тайните на големите играчи” – том втори), излязла още в далечната вече 2010 г. За изминалите над 8 години време никой не пожела да разрови паяжината от афери, пари за милиарди, секретни служби, кървища и убийства, тайни шпионски операции и всичко, за което се сетите.

Затова и сега няма да се разрови онова, което стана с Търговския регистър и няма да се разбере какви точно масиви информация са били изличени от него.
И по чия поръчка! Напомням, че шефката на Агенцията по вписванията Зорница Даскалова е протежирана от партия „Атака” и я считат и за човек на Делян Пеевски. Онзи ден тя подаде оставка, след като скандалът с Регистъра доби скандални международни измерения и се фокусира от европейските и атлантическите ни партньори.

*********************************************
*********************************************
*********************************************
(ето го и откъсите от книгата за историята на Натурела-Лирекс, драмите, парите и убийствата покрай тях)

———————————————————————
BIG BROTHER – ГОЛЕМИЯТ БРАТ
Има една история в мрежата. Започва прозаично – с интернет адрес и едно лице.
В нея става дума за Димитринка Иванова-Илиева, родена на 2.12.1959 г. в Стара Загора. Тя е предприемчива жена. Развихрила се най-много по време на т.нар. хиперинфлация. Създала е една след друга 15 фирми.
Занимавала се с всичко: от внос на принтери от Австрия (“Агенция Натурела” ) до производство на краве сирене (“Натурела Агро”). От 6 литра краве мляко добивала 1 кг сирене. Даже започнала да изнася “Замразени фазани по ловджийски “Frozen phasant in hunting” за Гърция на някой си Кехагиос Петрос Герацарос. Мноого вкусни!

Съдружници й били съпругът Манол Янков Илиев и още 5 бизнесмени. Главната й фирма била в София, ж.к. Младост 1, блок 9, два апартамента на партера. Започнала да продавала принтери и печелела добре. Станала изключителен дистрибутор на лазерни принтери “Хюлет Пакард” за България, с които се занимаваше същата “Натурела” на убития Кристиян Маслев.

Във фирмите “произвеждали” и документация по ДДС. Купища – шкафовете не стигали и ги съхранявали в големи черни найлонови чували. Произвеждали и договори. Перфектни, точни и подробни. Най-добрите юридически съчинения в България след 1990 г. Пишели фактури, откривали и закривали банкови сметки. Едно лице – Левен Антов, ходел на всеки 2 дни до митницата на летище София с такива документи.
Тази търговия, тази канцеларска дейност обаче била малко особена. Димитринка Илиева непрестанно купувала и продавала от едната своя фирма на другата и от третата на десетата. Обслужвала я данъчната служба в район “Младост” на столицата. Заради обема на документите нейното ДДС се влачело. От месец на месец и от сметка на сметка.

Един от съдружниците й е старият Трендафил Маслев. За 3 години Агенция “Натурела” свършила маса работа. Открили се 6 нови офиса на другите фирми. Трендафил и 3-ма от съдружниците по 2 пъти си сменяли жилищата. Но той се уморил. Напуснал фирмата и на десетото събрание дал своите акции на сина си Кристиян Маслев.
Той надминал Димитрина Илиева в съчинителството. Увлякъл се дотам, че започнал да прави перфектни измами и да върти на пръста си всички съдружници. Помагала му друга госпожица – скромна юристка от Ямбол, но перфектна мъжетрошачка. Тя е мъртвата, накълцана със сатър адвокатка Надежда Георгиева.

Един път двамата надминали себе си. Заводът за хладилници във Варна станал собственост на Кристиян Маслев.
Накратко: в един и същи ден и час Варненския съд и Софийския градски съд получили решения на 2 различни събрания за едно и също нещо – новите акции на варненския завод. След 2 дни всички акции преминали в ръцете на един човек.
Напълно непознат, и както ще разберат след 1 година – с измислени имена. След още 2 дни той скоропостижно се споминал, а акциите със завещание преминали в ръцете на украинец, също непознат. Не можели да го търсят, защото живеел чак в Симферопол, а там законите били други. И вездесъщите български документи много не ги признавали.

Веднага след кончината на първия собственик и изчезването на втория започнали преобразувания в империята “Натурела”. За 10 дни е спретнат нов супердоговор от 80 страници с 3 допълнения. Преобразували дружеството. Вече се казвало “Лирекс БГ”. Принтерите “Хюлет Пакард” останали на второ място, а на първо сложили доставката на Интернет. Закрили 10 от старите фирми, сменили имената на 4 и направили нова дъщерна фирма на булевард “Свети Наум” (бивш “Трайчо Костов”) в квартал Лозенец на София.

Преобразуванато най-сетне завършило. Дни след него юристката Надежда Георгиева я накълцали със сатър. А когато трансформациите заработили по мед и масло, дошъл редът и на Кристиян Маслев.
Една вечер на ъгъла на бул. “Цар Борис ІІІ” и ул. “Райска поляна” в Княжево той се прибирал у дома си. От храстите изскочил убиецът и го гръмнал. С цели три куршума за сигурност – всеки смъртоносен. После отлетял с колата си. Никой не го търсил. Дори не блокирали границите.
Но за разлика от хората документите оцеляли. Големите черни чували с тях на бившата “Агенция Натурела” не изчезнали току-така! Били пренесени на нов адрес в съседния вартал “Изток”. Казват, че там ги прочели и за втори път ги проншуровали други хора – от лоши по-лоши.

За разлика от преди нищо страшно след това не се случило. Фирмата още повече се развила. Направила дъщерни поделения, превърнала се в един от най-големите конгломерати в компютърния и телекомуникационен бранш у нас. И сред най-доверените.

~~~~~Клиентите~~~~~

Той участва в поддържането на мрежата на училищата. Той основно снабдява с компютърна техника държавните учреждения.

Негови клиенти са БАН, основните технически университети, университета за архитектура и строителство, Столичната община и още 11 други общини, АЕЦ Козлодуй, Българският морски флот, пощите, Мобилтел, Булгаргаз, Овергаз, Лукойл, Нафтекс-Петрол. Сред тях са и основните доставчици на телекомуникационни услуги у нас.
Неговите услуги ползват Президентството, министерствата (на държавната администрация, на финансите, на външните работи, на земеделието, на отбраната, на вътрешните работи), фонд “Земеделие”, Националния статистически институт, Агенцията по вписванията, Сметната палата, БНБ, СИбанк, Общинска и др. трезори, Банксервиз (системата за картови разплащания) …
Той спечели поръчката на МВР за системата за наблюдение на булевардите и улиците на София с видеокамери. Той ще прави новият сайт на парламента, както се разбра в края на май 2010 г. Той участва в електронния е-проект на правителството. Той е и онази фирма, работеща по проектите на МВР и компютърната му мрежа..
Този конгломерат “Лирекс”, пръкнал се от “Натурела” създаде националната регистратура за класифицирана информация, както и родният НАТО- регистър на класифицираната информация.
Той обслужва компютрите на посолството на САЩ, Делегацията на Европейската комисия в България…
Наследникът на фирмата на онзи убит Красимир Маслев, свързан с любовницата си Надежда Георгиева – гадже и доверена юристка на “обекта” – Октопод, май знае всичко. Или поне повечето от онова, което си заслужава да се знае!
Това не е телевизионният, а реалният в българската действителност Big Brother – Големият брат.
(край на първия откъс от книгата)

~~~~~~~~~~~~~~~~~
~~~~~~~~~~~~~~~~~
~~~~~~~~~~~~~~~~~
(ето и втори откъс от книгата)

– А когато стана дума, че убитата ямболска адвокатка Надежда Георгиева е имала интимни отношения с Никола Филчев (тогава главен прокурор), Бойко Борисов се обърна, мисля, към Ботьо Ботев, и попита: “Вярно ли е това?”. Той отговори: “Да”! – споменът на Едвин Сугарев е мултиплициран в близо 100 000 броя вестникарски тираж.
– Никога няма да бъде разкрито това зверство! – примирено въздъхва Костадин Георгиев, бащата на Надежда. Той е бивш високопоставен партиен работник от времената на социализма, бил е и кмет на Ямбол, а след случилото се започна работа в местния офис на свързаното с Трактора (баретата Алексей Петров) дружество “Левски-Спартак”. Надежда също я била негов служител, когато я застигна гибелта.

Легендата говори, че бъдещата юристка по време на следването си е работила като чистачка по болниците, за да си изкара хляба. След дипломирането си се завръща в Ямбол и защищава интересите на собствениците на винарната “Старата изба” в Стара Загора – Орлин Аврамов, бивш ракетен офицер от частта с ядрени заряди у нас по времето на Варшавския договор и Недялко Христов.

Репутацията й е повече от спорна. Тя няма приятели в гилдията. Но живее шумно в компаниите на местните бизнесмени, на провъзгласилите се за интелектуалци – дори сама прописва стихове. Начинът й на живот предизвиква одумки. А малкият град не прощава по-свободните нрави – зачестяват злобните нападки, засъскват зли езици и постепенно започват да я остракират. Неофициално се твърди, че е била интимна приятелка на Орлин, но е флиртувала и с Недялко.
В компютъра й влиза все повече информация за бизнеса им. Най-деликатната е за раздържавяването на винзавода “Вини” в Сливен. На приватизационната барикада от една страна са застанали софийските трибуквени групировки, от втора – хората на руско-израелския милиардер Майкъл Чорни у нас, от трета – варненското тимаджийско трибуквие. Сред последните са работодателите й от “Старата изба”. Служителят на Темида Николай Колев – заместник на Никола Филчев и прокурор на въоръжените сили, също се спряга сред хората на тимаджиите.

Не е ясно какво се случва в триъгълника на интимните й партньори и многоъгълника на нетрайните връзки, но Надежда Георгиева напуска фирмата и отива в София.
Тръгва си с цялата информация, записана на компютъра й. Тръгва си с компрометиращи снимки, с компрометиращи магнетофонни записи. Тръгва си като персонаж от трилър за промишлен шпионаж – с най-съкровените тайни на работодателите си.

В столицата се запознава с Донка Митова – сестра на винената царица Роза Георгиева. Тя я препоръчва на Алексей Петров – бивша барета, едър бизнесмен и бивш съветник на ДАНС по времето на премиера Станишев.
В началото той се дърпа – “имам си толкова юристи, за какъв дявол ми е още един”, но впоследствие я взима при себе си. Вероятно напетата дама го е впечатлила. Явно е уцелила подхода да скъси дистанцията. Все пак тя винаги е била на колкото неангажиращото, толкова и двусмислено “миличък” с мъжете.
Освен красотата й я отличавало и друго – абсолютната безскрупулност в преследването на целите и маниера да събира компромати, толкова близък по сърце и душа на “обекта”. Били са си лика-прилика.

Ямболската адвокатка прави светкавична кариера при Алексей Петров. За има-няма месец се превръща в доверено лице. “Как стана? – Почти непостижимо е при неговата пословична предпазливост и мнителност!” – чудят се приятелите му. Но “човек съм и нищо човешко не ми е чуждо” – максимата на римския поет и драматург Публий Теренций е валидна и в днешни дни.
Емоционално може и да е необяснимо, но рационално звучи напълно логично, че той я запознава с главния прокурор Никола Филчев. Поредното й “лав-стори-сори” трае едва четири месеца.
Накрая, пак като в трилър, идва вещицата с косата. На 17 февруари 2000 г., дни преди смъртта й бащата я посещава в софийския й апартамент. Загрижен, я предупреждава: “Надя, знаеш, че тези хора (собствениците на “Старата изба”) не си поплюват, опасни са. Да не ти направят нещо.”. А тя се засмяла и го успокоила: “Имам нещо, с което ги държа послушни!”

Едвин Сугарев твърди, че на последната му среща с Николай Колев, преди Коледа през 2002-а, убитият после прокурор доверил: “Може да се намери свидетел за убийството на ямболската адвокатка, който да потвърди, че в деня на убийството й Надежда Георгиева е очаквала Никола Филчев вечерта.”.
– Дали има шанс истината по това дело? Според мен има, защото в това убийство го има свързващото звено между Филчев и Алексей Петров. Известно е, че Надежда Георгиева беше служител на Алексей до деня на убийството. Известно е, че тя е правила тайни записи на прокурори, с които е говорила, записвала е и самия Филчев, включително и когато му предоставила финансова помощ – казва поетът политик пред в. “Труд”.

Такава е първата версия за смъртта на нежното, но повече от отровно пипало на Алексей Петров. Съпругата на убития прокурор толкова беше убедена, че той е стигнал до извода за участието на Филчев в престъплението, че даде такива показания и в съдебната зала. Още един факт натежава на везните при преценката на хипотезата. Първи следовател беше Илия Илиев. Той умря внезапно – от инфаркт на 31 март 2006 г. пред кабинета на главния прокурор Борис Велчев, когато чакаше за разговор с него. Темата на срещата е била точно тази – смъртта на ямболската адвокатка.
Но съществуват и обратни факти.
– Има писмен сигнал от ген. Атанас Атанасов (шеф на Националната служба за сигурност по времето на Иван Костов, бел. ред.). Прокурорът Колев се занимава с контрабандата на наркотици и оръжие. Срещу него НСС извършва разработка, събрани са доказателства с показания на свидетели… Разпространител на наркотиците за Варненска област е Димитринка Калайджиева …
Така твърди самият бивш главен прокурор Никола Филчев в свое телевизионно интервю. Той цитира докладната до него: “Предлагам реализация, Колев да бъде задържан, и понеже е въоръжен и опасен, да действат баретите!”.

 

Подобна хипотеза за разчистване на сметки стигна и до съда. Естествено, тя въобще не засегна парещата като огън тема за наркотиците. Въобще не опря до причините за убийството на висшия служител на Темида и поръчителите му. Ограничи се само до конфликта между мъртвата адвокатка- ямболийка и бившите й работодатели от “Старата изба”.
Следовател по делото се оказа Олег Янев – онзи, който разследваше и смъртта на експремиера Андрей Луканов, забърквайки кашата с инквизиции и оправдани псевдоубийци. Съпругата на мъртвия Колев даде показания, че военният прокурор Трендафил Трайков и служителят на националното следствие са манипулирали зависими от Темида цигани за лъжливи показания по делото.
В залата въобще не бяха призовани за свидетелски показания бившият главен прокурор, неговите заместници, Алексей Петров, генерал Атанас Атанасов, криминалистът Ботьо Ботев, ексглавният секретар на МВР Бойко Борисов, апелативният прокурор на Варна Васил Миков и всички, давали на поразия всякакви сензационни изявления по медиите. Ясно е и защо.
Подсъдими са Орлин Аврамов – бивш работодател и бивш любовник на Надежда Георгиева, семейство Калайджиеви – съпруга Пламен и съпругата Димитрина, която собственоръчно нанесла ударите със сатъра, както гласи обвинителния акт. Като поръчител се спряга убитият по-късно прокурор Николай Колев, чиято любовница също беше убитата.

Убийцата Димитрина, размахвала острието и кълцала главата и раменете на съперницата си, пък е личната, доверена секретарка на висшия магистрат на Темида. Освен съперници, двете с Надежда са били и приятелки. Димитрина и адвокатката се сближили дотолкова, че след преместването си в София ямболийката е живяла в дома на Калайджиеви, докато си намери квартира. Димитрина дори станала и лична секретарка на Надежда. Следствието се опита да докаже, че имали помежду си лесбо връзка и заедно приласкавали мъжете.
Не, тази история не е продукт на роман, не е сюжет на гениална телевизионна сапунка. Тя е канавата на самия живот! С пикантерията му, със секса му, с кървищата му, с интригите на подкупи, пари, власт!

Смущаващи са обстоятелствата по разпита. Те са описани в жалба на Димитрина Калайджиева до тогавашния шеф на отдел “Следствен” към ВКП Павел Павлов.
Посочва се, че тя и съпругът й са подложени на разпит с детектор на лъжата, след което са притискани повече от 18 часа без адвокат с драстични напъни да признае, че е убила Надежда Георгиева.
Когато изплува името на приятеля на Алексей Петров – главният прокурор Никола Филчев, бруталността се засилила. Разследващите са се опитали да потулят дадените показания за убитата – незаконното прехвърляне на наследството на Андрей Конфорти (син на винената царица Роза Георгиева) на трето лице, за близките й връзки с Никола Филчев и други висши магистрати, за правените от нея тайни записи на разговори с тях, свързани с даване на пари под масата, за конкретни случаи, при които първият обвинител на страната е получавал крупни суми от Надежда Георгиева (а тя от кого – ексбаретата-работодател ли?)
Не е изненада, че Димитрина Калайджиева е обиждана, заплашвана, бита е, “предлагано” й е да скочи през отворения прозорец на стаята…

Делото беше обявено за секретно, адвокатите бяха принудени да подпишат декларация, че няма да разгласяват обстоятелствата по него и прочетоха следствените материали едва на втора инстанция. На самите съдебни заседания се представиха само малка част от 18-те тома следствени материали. Но процесът се превърна в публичен след като съдия Вяра Чочкова от Софийския градски съд го върна на прокуратурата за пренаписване на обвинителния акт, който според нея нямал почти нищо общо с наказателното право. След това прокурорите внесоха делото в явното вместо в секретното деловодство. Така за първи път стана възможно да се надникне в част от тайните на това убийство, които смущаващо визират името на Алексей Петров.
Факт е обаче, че доказателствата срещу семейството и Орлин Аврамов са налице. Калайджиеви избягаха от страната, после съпругът беше екстрадиран от чужбина у нас, а при съпругата процедурата закуцука – неясно защо. Чак в началото на 2010 г. започна да се подготвя европейска заповед за неин арест.

Но дори да последва най-сетне развръзката, тя няма да разкрие неразследваната въобще версия за общото между убийството на красавицата с онова на видния бизнесмен Кристиян Трендафилов Маслев. Той беше собственик на голямата финансова къща “Натурела”.
Оказа се, че преуспялата дама – адвокатката Надежда Герогиева, завоювала София за броени – не дори месеци, а седмици и дни след идването си от Ямбол, е била негова правистка и много, ама мнооо-го близка приятелка. Успяла да уреди дори майка си да работи в едно от неговите обменни бюра.
Маслев го застреляха с три куршума на стълбите на дома му на столичния бул. “Борис ІІІ” 257 в 23.15 часа на 21 април 2000 г. – само месец и нещо след смъртта на ямболската адвокатка – негова любовница.

—————————————————————————-
Метаморфозите

Преди 10.11.1989 г. убитият е работил като математик в свръхсекретно звено на военното разузнаване. Подвизавал се и в Комсомола – в организационния отдел при такава знакова фигура на прехода – починалият много бързо от рак бивш вътрешен министър Николай Добрев.
Маслев е братовчед на червения партиен лидер Красимир Премянов. Във времената на демокрацията съветваше депутата от БЗНС Драгомир Шопов. Хобито на математика-бизнесмен е астрономията. Навремето то предизвика огромен обществен скандал. Той е онзи, който разкри обръча от фирми на правителството на Жан Виденов – “Орион”, кръстени по имена на звездите в небесното съзвездие.

Съдружник в няколко от фирмите му беше о.з. полк Трендафил Трендафилов – известно време шеф на кабинета на вицепрезидента Ангел Марин и освободен от поста си заради “нерегламентирани контакти”. Дали убитият предприемач Кристиян Трендафилов Маслев и проспериращият му съдружник, съветвал вторият човек в държавата, са били роднини заради сходството във фамилиите, не е известно, но може да се предполага.

Друг съдружник му беше Юрий Асланов – един от ръководителите на предизборните кампании на президента Първанов, социолог, член на ръководния орган на БСП.
Маслев е сред първите бизнесмени, регистрирали фирми още преди историческия Указ 56, имаше дялове в повече от трийсетина дружества, беше тясно свързан с фалиралата ПЧБ. За всеобщо учудване той е сред първите съдружници в конкурентната на “честните частници” група на кръга “Капитал” – едноименния вестник, чийто голям рекламодател беше. Вдовицата му Лилия Апостолова доскоро беше ключов фактор в тези издания, а сега – във в. “Пари”.

Куршумът за мъжа й я направи много богата на 29 години, Лилия замина за Франция, където завърши магистратура в INSEAD – много скъп и престижен университет. Тя се превърна в нещо като герой на “Пълна промяна” – върна бащиното си име Здравкова, а по-късно започна да се подписва с фамилията Апостолова. Единствената й публична снимка е в профила й във Фейсбук, където с ръка е закрила лицето си.
Лили ( Маслева) Апостолова беше без конкуренция за менижър-главен редактор на в. “Пари”. Най-вероятно е така, защото новият шведски собственик “Alexander Hughes” е свързан с адвокатска кантора “Джингов, Гугински, Кючуков и Величков”, в която партньор е поредният й съпруг Николай Гугински.

Още една скоба е необходима в тази история.
“Джингов, Гугински, Кючуков и Величков” са работили по приватизацията на трите големи фармацевтични предприятия в Дупница, Троян и Разград при правителството на Жан Виденов, довели до създаването на частната “Балканфарма”. Собственици на новата компания, уж закупена от инвестиционното звено на “Дойче банк”, се оказаха двама номенклатурни зетьове: Георги (Георг) Цветански – зет на първия секретар на софийската окръжна партийна организация на БКП Николай Дюлгеров и актьорът Петър Терзиев – зет на последния комунистически министър-председател Георги Атанасов.
Кантората обслужи продажбата на авиокомпания “Балкан” на скандалния Гад Заеви, концесионирането на ”Софийска вода”, хидроенергийния проект на ДПС “Горна Арда”, забърка се с Майкъл Чорни и Георг Цветански заради приватизацията на “Булгартабак”…
Бившата половинка в живота на вдовицата – Кристиян Маслев, беше човек и на единия властови клан, свързан с най-едрата червена номенклатура и средите на военното разунаване, така и на другия – свързан пак с едра червена номенклатура и кадрите на ДС. Затова и изгоря. За разлика от него Лили знаеше как да уцели в десятката на винаги печелещия бизнес и властови кръг.
—————————————————————————–

Накратко – Надежда Георгиева, взелия я на работа Алексей Петров, бившия психолог на баретите Владимир Димов са едната видима страна на това уравнение. От тях оцеля само един – Алексей Петров, “обекта” на сегашната операция срещу фамията. За първи път той беше прострелян през пролетта на 1999 г. – година по-рано от смъртта на юристката. За втори път го гърмяха през август 2002 г. – шест месеца преди да убият прокурора Николай Колев.
Магистратът и засъдените собственици на “Старата изба” заедно с Димитринка Калайджиева са другата видима част от уравнението. По всяка вероятност невидимата им величина е ТИМ – със загиналия зам.-главен прокурор.

Твърди се, че Кристиян Маслев си е отишъл от белия свят заради сделки, свързани с масовата приватизация и финансовото изгребване на предприятия.
Едно от тях е “Океански риболов” и рибното пристанище в Бургас, понеже ямболската юристка е работела по ликвидацията им. Според шефа на моряшкия синдикат Пламен Симов са отмъкнати най-малко 150 милиона долара.
Суми от такъв порядък изчезнаха и в афера с бонови книжки на населението. Навремето ръководството на Антифашисткия съюз (в който членуват активните борци против капитализма и фашизма) реши да създаде свой приватизационен фонд “Отечество”.
Събраха книжките на 5 600 души, но се оказа, че с привлечените антифашисти – главно възрастни и бедни хора от селата, не достигат изискуемия по закон капитал от 10 милиона стари лева. Емисари на едно от крилата в БСП запретнаха ръкави да търсят бизнесмени, които да додадат парите. Отзова се Кристиян Маслев. В партийната централа на “Позитано” № 20 го е довел Велко Вълканов. За благодарност, макар и без пукната акция бизнесменът стана председател на Управителния съвет на ПФ “Отечество”. Фондът се втурна в приватизацията, като закупи дялове от предприятия, които сега управлява…

А за финал убитата Надежда Георгиева успя да прехвърли незаконно на Красимир Маслев 50 000 акции от него с 9 фалшиви документи през октомври 1999 г. Така той овладя “Отечество”. Подозират, че юристката е взела за “услугата” хонорар от 100 000 лева. Веднага бяха прибрани завод “Елпром” във Варна и завод “Терма” в Тутрака , в които фондът е държател на капитала.
Останалите акционери онемяха изненадани и с пръст в уста. Антифашистите по начало на замисъла – и от едната, и от другата група биткаджии във върха на БСП, останаха дори и без пръста. След операцията, на 5 ноември 1999 г. е свикано заседание на акционерите във Варна и от бордовете на надзорния и управителен съвет на фонда са изхвърлени част от членовете им – онези на враждебния клан.

Нито едни от тези хора не е случаен. Един от измамените е бившият шеф на Главно следствено управление генерал Костадин Коцалиев – пастрок на известната журналистка Анна Заркова. Друг е Кирил Желев – член на ръководните органи на БСП, неин ковчежник, депутат, висш чиновник по време на управленията й на страната. Трети са видни червени бизнесмени.
А след присвояването на приватизационния фонд, след прехвърлянето на акциите му на поредната интимна връзка – Кристиян Маслев и неговата “Натурела”, веднага – на 1 ноември 1999 г. Надежда Георгиева е назначена за юристка при Алексей Петров! С безусловното му доверие! Какво ли не успява едната хубост, казва народът. Но дали е само тя?

След година и четири месеца красавицата е мъртва.
Загубата на пипалото, насечено със сатър, сигурно е било тежка драма за Октопода. Все пак миски – и по-млади (Надежда Георгиева умира на 30 г.), и по-сексапилни, се намират под път и над път, но хубавици с поне две капки интелект, а покрай него и с желязна смъртоносна хватка, са рядкост като буца самородно злато.
Два месеца по-късно мъртъв се оказа и Кристиян Маслев. Не измина много време и стреляха по Алексей Петров. След това убиха противника му – магистрата Николай Колев. На следващия ден след тази смърт в небитието се пресели колегата на Трактора, охранителния шеф в СИбанк, баретата-психолог Владимир Димов. Като за финал “не издържа сърцето” на първия следовател по делото за Надежда Георгиева – Илия Илиев.
Два властови клана редиха квадратчетата на смъртта. Вписаха имената в тях. Зад схемите им стояха много пари от афери и масовата приватизация. Кукловодите оцеляха. Куклите им – не!

(край на втория откъс от книгата)
****************************
****************************
****************************

В днешни дни основните собственици на “Лирекс БГ” ООД са Манол Илиев (с 40%), Димитринка Илиева (с 40%) и Янко Илиев (с 10%).
Основните собственици на близнака “Индекс България” АД са Любомир Атанасов (с 48% от дяловете) и дружеството “Индекс България СА”, което държи 42% от дяловете.
Негов представляващ член на Съвета на директорите е синът на съдружника в „Лирекс” Манол Илиев – Янко Манолов Илиев.
Самият Янко е и съдружник (с 10% от дяловете) в “Лирекс БГ” ООД.
Семейства Илиеви и Любомир Атанасов имат и други съвместни начинания – “Агро Системи” ООД, “Био Агро Системи” ЕООД.
Ще отбележа, че Любомир Атанасов е бивш служител на МВР още от времената на социализма (до 1997 г., когато става бизнесмен).
Дружества от групите фирми около “Лирекс” и “Индекс” редовно участват в консорциуми на търгове за изпълнение на обществени поръчки и статистиката сочи стойност на тези поръчки от стотици милиони левове.

Григор Лилов, Фейсбук




Гласувай:
3



Спечели и ти от своя блог!
1. grey - Нищо общо
21.08.2018 08:46
Толкова много глупости рядко съм чел. Григор Лилов обича да си ги изсмуква от пръстите за съжаление. Дезинформация, поднесена като информация. Но това са стари десарски номера, типични за Лилов.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 39746464
Постинги: 21940
Коментари: 21633
Гласове: 31017
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031