Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.09 19:31 - Проф. Димитър Иванов: Позициите на Радев срещу псевдоелита, който се е опълчил срещу негоНа страната е необходима системна и националноотговорна алтернативност
Автор: elahikari Категория: Политика   
Прочетен: 248 Коментари: 0 Гласове:
3



 На страната е необходима системна и националноотговорна алтернативност

През последното десетилетие една фигура постоянно е на върха на елита – тази на премиера Бойко Борисов. А втората се сменя в зависимост от това, кой бизнескръг взема връх в олигархичната битка за овладяване на обществения финансов ресурс.

Проф. Димитър Иванов

 

Един от големите проблеми на Европейския съюз е затвърждаването на впечатлението, че бъдещето на Европа се определя от малък елит.

Това разсъждение на президента на България Румен Радев може да бъде отнесено изцяло и към ситуацията в нашата държава и общество.

 

 

Констатациите на Брюксел и Вашингтон в годишните им доклади за състоянието на демокрацията, законността и правата на гражданите, за корупцията и лошото състояние на съдебната система в България вече няколко години поред са в съзвучие с думите на президента, но това не трогва българските власти.

 

Въпреки че точно те са  преки адресати на тази критика за разрушената държавност и лошото морално-политическо състояние на българското общество.

Ако в Европейския съюз и НАТО, в чиито „евроатлантически ценности” папагалски се кълнем, климатът се налага от малък елит, то у нас очевидно командва още по-малък елит. Толкова малък, че на върха му стоят една-две фигури, на чиито интереси, предпочитания или просто капризи се дължи посоката, в която се движим. А тя е – надолу!

 

През последното десетилетие една фигура постоянно е на върха на елита – тази на премиера Бойко Борисов. А втората се сменя в зависимост от това, кой бизнескръг взема връх в олигархичната битка за овладяване на обществения финансов ресурс.

 

Който надделее  в тези „епични” битки, той си партнира с премиера, или пък обратното – премиерът си партнира с него. В такава комбинация, извън светлината на обществения прожектор, дуетът успява  да дирижира системата от контролни органи и овластени магистрати, като по този начин „в рамките на закона” овладява обществените отношения в политиката, бизнеса, медиите, а оттам и финансовите потоци от бюджета и европейските фондове.

 

Този модел на упражняване на власт, особено когато тя претендира да е демократична, тежко се разминава с теорията за елитите от XIX векнасетне.

 

Може би донякъде намира опора в практическите съвети на Николо Макиавели от XVI век, които обаче в съвременния цивилизован свят се смятат за псевдодемократични и псевдохуманни.

 

Именно „псевдо”, което на български означава „лъже-лъжовни”, е ключовата дума за оценката на днешните брюкселски и софийски елити. И това, че те са малки по брой, както твърди президентът Радев, съвсем не ги прави по-малко вредни.

 

Тъкмо обратното: прави ги още по-безконтролни и оттам – още по-опасни.  спомнете си  последователността  на трансформацията на формите на държавност, забелязана още от Платон: монархия- демокрация-олигархия-тирания, след което следва революция, която да  възстанови демокрацията.

 

На фона на тези песимистични разсъждения добре би било да се върнем към чистата вода на извора, като отговорим на въпроса:  „Що е елит и как се изражда в псевдоелит?”  

 

Все по- често в нагласите на експерти и наблюдатели доминира разбирането, че в съвременния неолиберален свят властта се е превърнала в нещо като инструментална ценност – тя не обслужва обществените интереси, както е редно,  а интересите на определени политически и икономически лидери, или по-точно казано – икономико-политически  лидери, които я употребяват за лично обогатяване.

 

Т. е. властта е отличен инструмент на олигархичните групи – власт на няколко лица в името единствено на собствения им интерес (виж по-подробно тълкуването на Роберт Михелс). Има и други теории, но близостта им с изложеното тук е централизацията на властта в ръцете на определена група хора. Те са ключовата съставна част на управляващата класа - политическият елит, който тя излъчва,  като властови пост на върха на обществената пирамида.

 

Той бърза да придобие статута на стратегически елит на държавата, но се превръща в  политическа олигархия. Това означава, че тесен кръг овластени личности, контролират ръководните длъжностни лица в трите власти на държавата.

По тяхно предпочитание и в техен интерес се приемат множество закони и подзаконови актове, доходите на населението намаляват спрямо цената на живота, показателите на престъпността нарастват, следвани от разпада на традиционни обществени, семейни и индивидуални ценности и добродетели.

 

Образованието и възпитанието в дух на демократичност, хуманизъм, солидарност и благородство отстъпват на печалбарството и консуматорството, които са алфата и омегата на псевдоелита, и които са ни задушили.

 

Това състояние е обхванало основните обществени структури и институциите на властта, което превръща псевдоелитите във враг на обществото.

 

То затвърждава разбирането, че те са лъжеелити, а не най-добрите от нас, тези, които сме избрали да бъдат „първи сред равните” Това вече широко наложило се обществено отношение към тези самозвани „елити” ги лишава от легитимността на „народни водачи” Истината е, че вече не е достатъчно да бъдеш избран чрез избори и бюлетини в урните, нито да наследиш богатство, нито да си назначен „ отгоре” на административен и съдебен пост.

 

Нужно е признание в колективното съзнание, но не в светлината на популярността, изкуствено поддържана от политолози, социолози и медии.

 

Доказателствата за качествен, компетентен, морален и отговорен елит се появяват на основата на такава реализация на властовите пълномощия, която спомага за ускоряване на социалното движение на обществото в посока увеличаване на материалното и духовното му богатство. И понеже, въпреки напъните на европейската и българската олигархия да ни убедят, че са елитите, от които се нуждаем,  живеем все по-лошо и все по-несигурно, ние ги възприемаме като елити-менте.

 

В този смисъл  позициите на президента Румен  Радев по редица европейски и вътрешни проблеми  срещат по-широко разбиране от пропагандните тези  на псевдоелита, който се е опълчил срещу него. Затова е необходима системна и националноотговорна алтернативност, която да очертава ясна цел, да вдъхновява последователи и да импулсира чрез личния пример на лидери, получили пряко обществено доверие.  Мисля, че президентът Румен Радев  се вписва в тези параметри!

 

 



Гласувай:
4
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: elahikari
Категория: Политика
Прочетен: 1161685
Постинги: 2223
Коментари: 1463
Гласове: 1518