Социалните аспекти на движението на “жълтите жилетки” са тясно свързани не само с чувството на тези хора, че не ги “чуват”, но и че са изоставени и презирани от управляващите елити, които живеят в големите глобализирани метрополии и медийно-политическата сфера. Това е реваншът на онези, които бяха смятани за “простаци” и “изостанали”, и до голяма степен са пренебрегвани от години от управляващите, за сметка на социалните категории, които участват в глобализацията, смята френският социолог.
Това не означава обаче да изпаднем в популистки светоглед, който противопоставя “Франция отгоре”, “елитите”, на които се приписват всички пороци, и “Франция отдолу”, “народа”, надарен само с добродетели. Да говорим за “граждански бунт”, като Меланшон, означава не само да вземем желанията си за реалност, но и допълнително да налеем масло в огъня. Не може да се изгради нещо здраво и солидно, само яхвайки вълната на огорчението и озлоблението, с надеждата за някаква печалба на следващите избори. Тази популистка и отмъстителна политика още повече разделя страната и я води към хаос, отбелязва социологът.
Жан-Пиер Льо Гоф изтъква, че разделенията във Франция са не само социални, но и културни – като манталитет и начин на живот, независимо дали става дума за отношението към труда, природата, културата, семейството, възпитанието на децата… По думите му, важни граници са били преминати, без това да предизвика особени реакции.
Издигането на знамето на ЛГБТ над входа на френското Национално събрание, за деня на прайда, не предизвика голямо политическо възмущение. Въпреки това част от населението видя в него провокация и пристрастие. Тук не става дума за борба срещу хомофобията, а за символична промяна в статута на Националното събрание, съставено от избрани представители на нацията, за да защитават общия интерес. Няма нужда да се афишират знаци за принадлежност, както на фасадата на парламента, така и на всяка друга обществена сграда.
Други малцинствени групи за натиск могат да попитат: “Защо те, а ние не?”. Всяка отделна група има своите дни на мобилизация, лого и знамена, но “жълтите жилетки” имат малък шанс да ги разглеждат на същата плоскост като останалите, а още по-малко емблемата им да бъде поставена на фасадата на Националното събрание. Комунитаристката логика подкопава републиканските принципи, благоприятства фрагментация на страната и “войната на всички срещу всички”. Политическите лидери също носят отговорност, когато поддържат тази логика, особено когато представляват институциите и държавата.
Повече от тридесет години, с развитието на масовата безработица и кризата на националния разказ, “адаптация”, “промяна”, “реформа”, “проект”, “мотивация”, “заетост”, “оценяване” се превърнаха в ключови думи на една политика, която се нагажда към мениджмънта и пиара, поради липсата на културно-исторически структурен гръбнак. Страната се оказа дезориентирана. Демокрацията заприлича на онези механици, които говорят много, искат да поправят двигателя възможно най-бързо, за да отведат страната в посока, която не е много ясна и в която много пътници нямат желание да отидат.
Мениджърската и пиарска логорея нахлу в публичното пространство, създаде един изкуствен свят, откъснат от реалността и здравия разум. В много области ръководителите и ръководените вече не говорят на един език. Този тип модерен мениджмънт дестабилизира трудовите колективи, засили стреса, безпокойството и объркването, особено сред по-възрастните и бедните социални категории.
Цели поколения бяха възпитани в този безгръбначен контекст и за тях промяната във всички области се превърна в самоцел.
Така че трудното разбиране на гледните точки на обикновените хора не ми се струва просто несръчност. То свидетелства за идването на власт на нови поколения в социално-исторически контекст, в който “премахването на социалните прегради”, споделеният човешки и професионален опит, културата в класическия смисъл на тази дума, бяха обезценени, в полза на култа към собствения имидж, мениджмънта и комуникацията.
Модернизиращите следвоенни елити имаха за цел да поддържат връзката между миналото и настоящето, традицията и модерността, реда и прогреса. Историческата ситуация вече не е същата и тази връзка беше прекъсната. Тя трябва да бъде изтъкана отново, за да се изправим пред новите предизвикателства на настоящето. Това е условието, за да запази “промяната” човешко лице, подчертава Жан-Пиер Льо Гоф пред “Фигаро”.
Превод от френски за ГЛАСОВЕ: Галя Дачкова
