Те държат да "деконструират" всички неща, които са се случили за човека веднъж завинаги - биологичния пол, етническия произход, расовата принадлежност - и да конструират произволно - "социално" - свят по собствен избор

България не е провинция, а напълно нормална европейска страна, обитаваща глобалния свят. Бил съм в много страни в света и този тип народняшки популизъм, който толкова боде очите на българските либерални интелектуалци, съществува навсякъде. В Америка пред 2/3 от къщите гордо се вее националното знаме. Националната традиция и нейните символи са на почит на всички континенти. В страни като Русия и Турция съществува месиански комплекс за превъзходство над другите, в Гърция от деца възпитават народа си в респект към елинизма - традицията, която стига до древността, макар, че прекъсванията в нея са твърде значими. Идете във Франция, Испания, Полша - ще видите почитта към традицията и идентичността - въпреки, че постмодерните елити, вдъхновени от непоносимост към проявите на национална гордост, се опитват да ги иронизират и маргинализират. 

България не прави изключение - и тук има задълбочаващо се разделение между традиционализма - често изразяван по не дотам интелигентен начин - и постлибералната погнуса от провинциалната ограниченост. Подобно на всяко друго място в света - обикновеният италианец не знае кой е Умберто Еко, испанецът - Ортега и Гасет, полякът - Ришард Капучински - обикновеният българин не е чел Сабина Радева, не следи наистина интересната колонка на Иван Кръстев в Ню Йорк Таймс, не е чел "Физика на тъгата" на Георги Господинов. Това не е достатъчно основание за да му вменяваме провинциален комплекс за малоценност. Стоичков е по-известен от Иван Кръстев, Бекембауер - от Макс Фриш, София Лорен - от Бокачо. Димитър Маринов се е качил на сцената на Оскарите. Дали това е много или малко - зависи от гледната точка. Но подобно на всяка друга публична личност от сферата на шоу бизнеса той заслужава своите пет минути слава в очите на обикновения българин - най-малкото защото е постигнал успеха си сам и защото не се е срамувал да покаже публично, че е българин. Е, добре - български американец. Днешните нации наистина са флуидни. Което не означава, че са пренебрежим фактор в идентичността на милиарди човешки същества. България е нормална страна. Някои други не са нормални. Не е нормална една министърка на културата в Швеция, която публично попита - "За каква особена шведска култура може да става дума?". Някой ще каже - айде сега, ние всичко у нас оправихме, със Швеция се заядохме. Не, не сме оправили и няма да оправим всичко. А Швеция е страна със завидна култура и историческа традиция. 

Бих припомнил още веднъж. Космополитизмът - мировото самосъзнание - е висш етап в развитието на човека и човечеството, който необходимо включва - "снема" - неговите предходни идентичности. Не можеш да бъдеш пълноценен космополит, ако не си добър син/дъщеря, добър родител, активен член на общността - селото, града, отговорен гражданин на нацията ... чак до мировата идентичност.

Презиращите нацията постмодерни космополити са празни тенекета - те вдигат много шум, но са самотно носещи се от вятъра жълти листа - без корени, със сублимиран произход и хаотична идентичност. Затова те държат да "деконструират" всички неща, които са се случили за човека веднъж завинаги - биологичния пол, етническия произход, расовата принадлежност - и да конструират произволно - "социално" - свят по собствен избор.

Изборът е нещо важно.

Реалността, обаче - също. 

Коментарът е от профила на Огнян Минчев във фейсбук