По повод публикуването на книгата на Кристофър Хичънс “В главата на Оруел. Истината за автора на “1984”, Ричард Блеър, дискретният осиновен син на големия британски писател, управител на Фондация "Оруел", проговори за първи път във Франция. Той разкрива интимното лице на автора на “Фермата на животните” и ни помага да разберем по-добре творчеството на Джордж Оруел, прекосило епохите.
- Какъв баща беше Джордж Оруел?
- Той винаги е искал да има деца. Първата му жена обаче, майка ми, била анемична и страдала от депресия след смъртта на брат си във войната. Той все пак успял да я убеди да ме осиновят през пролетта на 1944 година. Беше много отдаден баща, най-вече защото, за съжаление, майка ми почина само десет месеца след осиновяването ми, през март 1945 г., докато баща ми бил в чужбина, за да направи репортаж за края на войната.
Всички питали баща ми дали не може да ме “разсинови”. Но той им отговарял, че съм негово дете, негов син и е решен да ме отгледа, каквото и да става. Така че той намерил хора, които да му помогнат да се грижи за мен. После заминахме за Шотландия, на остров Джура, в отдалечена ферма, през 1946 година. Там имах много щастливо детство. За едно малко дете това беше необикновено място. Отварях вратата и бях свободен да правя каквото си искам. Единственото потенциално опасно нещо, което можех да срещна, бяха змиите.
- Много време ли му отнемаше писането?
- Леля ми Ейврил се грижеше за мен и къщата, докато баща ми пишеше “1984”. От време на време се разделяхме, когато той трябваше да замине, за да се лекува от туберкулоза. Така че имахме малки моменти на раздяла, в които се виждахме рядко. Но той се връщаше. И вечер ходехме на риболов: имахме много класическа връзка баща-син. Той трябваше да внимава да не се приближава твърде много до мен физически, тъй като беше заразен. В Джура водехме типичния живот на баща и син. През януари 1949 г. той завърши “1984”, която го изтощи. Разболя се много и замина в санаториум в Южна Англия. После в лондонска болница, където успях да го посетя, преди да умре, през януари 1950 година. Бях на шест години.
Джордж Оруел с осиновения си син
- Коя е любимата ви книга, която вашият баща е написал?
- “Фермата на животните”, защото е първата, която прочетох, когато бях още много малък, трябва да съм бил на девет или десет години. Това беше единствената книга, която можех да чета на тази възраст. Тя наистина може да се чете на няколко нива, в зависимост от възрастта. Иначе много обичам “Пътят към Уигън Пиър” и “Почит към Каталуния”, защото разказват за неговите преживявания. Днес с “Обществото на Оруел” ходим в Барселона на всеки две години и посещаваме местата, където той се е бил и е бил ранен по време на Испанската война.
Баща ми беше много честен журналист и писател. Това, което го е белязало, е забраната от Сталин на ПОУМ (Работническата партия за марксистко обединение в Испания през Гражданската война - бел. ред.), движението, редом с което се е борил. КГБ дебнел членовете му и дошъл да вземе всички документи, които баща ми пазел в хотелската стая, където отседнал с жена си. Взели всичко: снимките му, всичко, което бил написал. За щастие, Ейлийн била седнала на леглото, върху паспортите, и испанската полиция не посмяла да я накара да стане. Никога не сме имали достъп до тези текстове, които все още се намират в Русия. Знаем, че са в руските архиви. Опитах се да ги върна, но не успях. По-лесно ще успея да стигна до Луната…
- Как си обяснявате успеха на баща си? Какво означава той за нашето общество?
- Той не е писал по неизвестна тема в “1984”, а за злоупотребата с власт. Това е феномен, който винаги е съществувал, от библейски времена, откакто Каин убива Авел, и дори преди това. Историята на човека е само история на борба за власт. Ето защо това, което той разказва, отеква толкова силно и днес, извън въпроса за технологиите, който е изпреварил. Баща ми не е разказал какво ще се случи: той казва какво може да стане, ако оставим нещата да се случат. Той не беше визионер в смисъл, че описва една бъдеща реалност. Той говореше за своето настояще, което е и нашето настояще.
- Не е ли епохата особено Оруелска? Фейсбук, например, не е ли форма на Биг Брадър?
- Всеки път, когато отворя вестник, прочитам това. И то по-скоро като отрицателно прилагателно. Питам се колко време ще продължи това. Дигиталните гиганти наистина имат възможност да контролират, да направляват младите в посоката, в която искат да поеме живота им.
- Универсални, извънвремеви ли са неговите текстове?
- Дали диктатурите в някои страни са леви или десни, в крайна сметка няма значение. Резултатът е един и същ. Левицата и десницата се опитват по един и същ начин да използват труда на баща ми. Но в критиката си той имаше доста безпристрастна гледна точка. Той самият се описваше като “старомоден” социалист. Вярваше в народа. Смяташе, че хората трябва да бъдат третирани равноправно. Отиде в Испания, за да се бие на страната на републиканците срещу фашизма. Независимо дали е чел Енгелс или “Капиталът”, дали е имал или не идеологически симпатии към комунизма като такъв, към комунистическата идея да бъде с народа - неговият испански опит го е научил да се дистанцира много бързо от това, след като сталинистите и КГБ започнали да го търсят, за да го убият. Всичко, което е написал след този епизод, беше като цяло против всички форми на тоталитаризъм.
- Писал е много и за народните класи…
- Той е живял редом с най-бедните. Бил е полицай в Бирма и е решил да се върне в Англия и да пише. За да се почувства близо до народа и да преживее наистина мизерията на някои, си купил стари дрехи и отишъл да проси по улиците на Париж и Лондон. После решил да разкаже за този опит в книгата “На дъното в Париж и Лондон”. Написал е и “Бирмански дни” за преживяванията си в Бирма.
Именно тогава решил да пише под чуждо име, за да не дразни родителите си. Избрал “Джордж”, защото това било разпространено християнско име в Англия и името на краля по онова време. А Оруел било името на река, която минавала недалеч от мястото, където живеели родителите му, в Ипсуич. Можеше да се нарече Джон Смит, но това нямаше да има същия отзвук по света, нали?
- Отговорност ли е да си син на Джордж Оруел? Как предавате и пазите това литературно наследство?
- Аз не съм писател, осиновено дете съм, нямам неговото ДНК. Може би така е по-добре. Ако бях негов син и се бях опитал да пиша без успех, щеше да бъде още по-лошо, нали? Поне имам извинение! Опитвам се да защитя наследството, доколкото мога. Щастлив съм да видя, че много млади хора го четат. Но не искам да го виждам “диснифициран”. Не искам творчеството му да се превръща в карикатура или комикс. Няма официални продукти с името на баща ми. Той беше преди всичко сериозен писател. Разбираше начина, по който функционира политиката. Аз водех много по-прост живот. Аз съм обикновен син на необикновен баща.
Джордж Оруел с осиновения си син
Превод от френски: Галя Дачкова
