”Крадливи цигани кършат черешите в Горубляне”, “Мангали опнаха катун насред столицата”, „Циганин педофил наръга полицай” - това са вестникарски заглавия от 2001 година. За 10 години пресата в България промени лексиката си - все повече се изхвърля от употреба речта на омразата. Но ако медийният образ на българските цигани донякъде се е променил, живият им образ остава без съществена промяна.
Кадри от ромския живот
„Всички сме безработници. Цялата фамилия… разбираш ли? Е, какво да ти разправям повече? Едни празници ни останаха. Днес например празнуваме тук в ромската махала...ох, какво празнувахме? А-а, ден на ромите. Гладни, съдрани, но се веселим. Да се наядем от музиката поне. Това ни е в «жичката»... Питай сега и други за живота ни, ако е живот…“
Bildunterschrift: GroЯansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Живот насред мизерията
Това са думи на Траянка - на 68 години е, от ромската махала Факултета в София. Има три дъщери, един син и шест внучета. Нейният кратък документален разказ е част от живия образ на ромите в България днес. Казва, че животът й е без промяна през последните 20 години.
За тези години ромите са включени в социални програми, но тези програми са с временен характер. Затова и промяната в живота им е само временна. Безсмислено е например строителството на жилища в ромските квартали и раздаването им под наем или за купуване посредством кредити, преди да е решен въпросът със заетостта на ромите. Досегашният опит сочи, че в подобни случаи ромските къщи се „обезкостяват” в рамките на няколко месеца - те биват или разпродадени, или се превръщат в развалини.
Самозатваряне
„Няма работа. Ама, ти ще ме записваш ли? Добре, ще ти кажа - хората по кофите вървят... Дойде царят, излъга ни. Бойко и той. Политиците са тук само по избори. Децата не ходят на училище. Това е ромската интеграция в България...” И това са думи на жител на Факултета. Казва се Драго и е на 45 години. Безработен е.
Около 15 процента от населението в България се самоопределят като малцинство, 4.6% - като роми. Близо половината от ромите живеят по селата, без да притежават собствена земя, без да имат образование и постоянна работа. Друга част са изолирани в градските ромски квартали, обикновено извън регулационните планове на населените места.
Социологическите проучвания регистрират в периода 1991-2004 г. разместване на ромското население по общини. Първоначално има движение към големите градове с цел оцеляване след реституцията на земята. Но после се наблюдава завръщане към селата и по-малките селища. Целта си остава същата - бягство от бедността. Очертават се два големи региона на концентрация на ромско население - Югозападна България (Благоевград, София, Перник, Кюстендил) и Тракийската низина (Сливен, Ямбол, Пловдив).
Bildunterschrift: GroЯansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Софийска реалност
Десетилетие на изключването
В България през 2001 г. за първи път се поставя въпросът за десегрегацията на ромските училища. Приет е и един от най-добрите закони за защита от дискриминация в Централна и Източна Европа, в сила от 2004 година. Година по-късно, през 2005, в София се събраха лидери от Централна Европа, за да дадат старт на Десетилетието на ромското включване - най-мащабното усилие досега за интеграция на най-уязвимото малцинство в Европа. България е сред инициаторките на Десетилетието, което ще продължи до 2015 година.
Четири години преди финала на „ромското включване” експертите констатират продължаваща тенденция на концентрация и капсулиране на ромите в България. А преобладаващата част от българските граждани все още не разбират защо за Европа ромската бедност е много по-страшна от българската или турската, например.
Автор: Антоанета Ненкова,
Ром означава "човек". Но кого интересува това и кой се съобразява с тази истина? Журналистите пишат за всъщност несъществуващия "ромски въпрос". С неговото разрешаване се занимават социолози и криминалисти, които получават поръчки от политиците, за които пък ромите са просто обект на тяхната политика. Те обаче не знаят почти нищо за тях. Или просто инструментализират темата с цел печелене на вътрешнополитически дивиденти, какъвто е случаят с френския президент Никола Саркози.
Ромският въпрос: проблем
на "бялото" мнозинство?
Незнанието ражда предразсъдъци
Това незнание на политиците се споделя и от професорите и преподавателите, които правят необходимото, за да заразят с незнание и студентите си. Знанието обаче е необходимо, за да могат да се преборят предразсъдъците, от които тъкмо ромите са най-потърпевши. Според анкета, направена преди години, но не актуализирана оттогава, над 60% от германците изпитват неприязън към ромите, които биват наричани "цигани".
В съседните на Германия страни антициганизмът се разпространява все повече. Там ромите не просто биват мразени и дискриминирани - те вече биват и преследвани. Но кого интересува това? Журналистите непрестанно пишат за "ромския въпрос" без нито веднъж да споменат, че за него са виновни не ромите, а другите. Защото ромите не са проблемът. Проблемът е омразата към тях. Така, както антисемитизмът е нещо, за което не могат да бъдат обвинявани евреите, така и антициганизмът е по вина не на ромите. Всяка форма на расизъм и ксенофобия е проблем не на малцинството, а на мнозинството в едно общество.
Бедността не бива да се етнизира!