GroЯansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Атомът - плюс или минус?
Защо българите са много по-положително настроени към атома от германците да речем, макар в България последиците от Чернобил да бяха доста по-драматични, отколкото на Запад? Дали едни народи се учат по-бързо от други?
Плюс или минус е ползването на ядрената енергия, време ли е светът да се раздели с нея като опасна или пък е по-важно, че тя е е относително екологична и евтина? Ще стане ли Фукушима "Титаникът" на ядрената енергетика? Част от дискусията в западните медии обобщава Бистра Узунова:
Защо в България или Украйна са предимно положително настроени към атомната енергия, макар че там последиците от Чернобил бяха по-драматични, отколкото в Западна Европа, докато Германия принуди своите управляващи да преосмислят някои решения за атомната енергия? Защо Франция държи на своите 75% атомен ток, независимо от Фукушима, а в самата Япония протестите срещу ядрената енергия са още в зародиш? Дали едни народи се учат по-бързо от други, или пък не разполагат с истинската информация, за да си съставят мнение? А каква е ролята на вярата, че техниката и природата са покорими? Около тези теми се върти оживена дискусия, в която отговорите са по-малко от въпросите.
Bildunterschrift: GroЯansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Стана ли време светът да се раздели с ядрената енергия?
Фукушима - "Титаникът" на ядрената енергетика?
Германски природозащитници настояха Съветът за сигурност на ООН да вземе решение за изключване на всички атомни централи, които се намират в земетръсни зони. Вестник "Нойес Дойчланд" намира това предложение за утопично, защото петте постоянни членки са сред най-големите привърженици на атомната енергия. В същото време той счита за скандално това, че атомната енергия почти не съществува в дневния ред на този висш форум, макар и да притежава разрушителна сила, която превъзмогва всякакви национални граници.
Ляволибералният парижки "Либерасион" също смята, че не се обръща достатъчно внимание на опасността от радиоактивно замърсяване. "Тази опасност остава невидима и това е фатално в едно общество, в което образът и картините са предопределящи", заключава вестникът. Дори във Франция, където вярата в атома е издигната почти в догма, започва преосмисляне, констатира френският регионален вестник "Дерниер Нувель Д Алсас". "В съзнанието на обществото атомната енергия внезапно придоби същия неблагоприятен имидж, с какъвто се ползва нефтът като замърсител на околната среда, от който на всяка цена трябва да се откажем", четем там.
Италианският "Ла Република" пък се вълнува от по-философски аспекти на темата: "Атомната катастрофа в Япония принуждава Италия и света да преосмислят не само евентуалните планове за нови атомни проекти, но и цялото отношение към природата и човека. Една научна епоха - едновременно разрушителна и славна - подлежи на преоценка. Поради изключителната си потентност атомната енергия разкрива както нищо друго на този свят деструктивното отношение, което имаме към природата, в която и благодарение на която съществуваме."
Bildunterschrift: GroЯansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Играем си с огъня...
Квадратурата на кръга
Германският "Ди Цайт" доста саркастично коментира ненарушимата вяра в атомната енергия: "Чудесно е, пише изданието, че дори човешки създания, които иначе са смъртни врагове и живят в отделени паралелни светове, имат поне едно, което да ги сближава: вярата в безграничната енергия, в добрия атом и най-вече в това, че тъкмо те ще бъдат пощадени от следващата супер-катастрофа.
Независимо дали става дума за вехти комунисти или турбокапиталисти, за американски консерватори или персийски молли, за испански фашисти или чешки социалисти, беларуски деспоти или германски либерали - всички те продължават да коленичат пред олтара на Свети Нуклеарий в името на едно лъчисто бъдеще. Та кой, при това положение, би искал да влезе в ролята на Просветителя?"
Що се отнася до германските либерали, вестник "Лаузицер Рундшау" подигравателно отбелязва, че междувременно дори те успели да схванат нежеланието на хората в Германия да имат край себе си стари атомни централи. Все пак отказът от атомната енергия, според изданието, няма да е лесен, защото представлявал нещо като измерване на квадратурата на кръга: "От една страна се иска бърз отказ от атомната енергия, от друга страна се настоява това да не оскъпи цената на тока, да не замърсява околната среда и да става дума за енергия, която да е конкурентноспособна на пазара. По-трудно едва ли може да бъде", заключава изданието.
Bildunterschrift: GroЯansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Рационални или истерични са призивите за отказ от атома?
Изкривени реалности
"Вестдойче Цайтунг" също апелира за добре премислени политически решения, които не се влияят от истерични настроения, още повече, че бързият отказ от атомни централи ще означава хората да се разделят с някои свои удобства. "Частните домакинства и индустрията ще трябва да се задоволяват със значително по-малко електроенергия, която на всичкото отгоре ще е и по-скъпа", пише вестникът.
"Нойе Цюрхер Цайтунг" коментира дискусията в Швейцария за отказ от атомната енергетика с предупреждението: "Колкото и да е необходимо да се извадят някакви поуки от Фукушима, нужно е те да са верни. Може и да е емоционално разбираемо искането за бърз отказ от атомната енергия. Тази реакция обаче не е рационална, защото въпросът е грешно поставен. Проблематичен е не отказът от ядрена енергия, а осигуряването на сигурно, стабилно, лесно платимо и приемливо от гледна точка на защитата на климата, разумно покритие на нашите енергийни потребности. Между 1980 и 2010 г. разходът на ток в швейцарските домакинства е отбелязал прираст от над 30%. Катастрофата в Чернобил беше през 1986-та. Не би било зле от време на време да си спомняме за това, за да не се изкривяват реалностите", заключава изданието.
Обобщение на Бистра Узунова
Ядрената катастрофа в Япония обърка сметките в т. нар. "супер изборна година" в Германия. През следващите седмици и месеци ще се проведат местни избори в общо шест федерални провинции. Понастоящем темата е една: опасни ли са германските АЕЦ-и? И за да не се превърне японската ядрена катастрофа в катастрофа за управляващата коалиция в Берлин, правителството на Ангела Меркел внезапно удари спирачката.
Днес едно, утре друго
В края на миналата година Берлин взе решение да удължи периода на експлоатация на всички 17 АЕЦ-и до 2021 година. "Германските атомни централи са безопасни", аргументира Меркел тогава. В понеделник обаче, три дни след началото на японската мега-катастрофа, германското правителство наложи мораториум върху решението си. Ден по-късно министърът на екологията Норберт Рьотген обяви, че Германия спира временно седем АЕЦ-и, започнали работа преди 1980 година.
Протестите против атомната енергия са с дълга традиция в Германия
Мораториумът е в сила в рамките на три месеца. През това време експертна комисия ще подложи на щателна проверка сигурността на всички германски АЕЦ-и. Ако комисията установи пропуски или недостатъци, централите ще трябва да бъдат преоборудвани. Ако това не е възможно - ще бъдат изключени от енергийната мрежа.
Прозрачен трик?
Опозицията се съмнява обаче в сериозността на този нов политически курс. Председателят на социалдемократите Зигмар Габриел смята въведения мораториум за чиста проба предизборна тактика: "Този трик е доста прозрачен. Явно става въпрос единствено за спечелване на местните избори", казва Габриел.
Предизборна маневра или действителен обрат в германската енергийна политика? На този въпрос ще можем да си отговорим след три месеца - тогава наложеният сега мораториум ще е вече изтекъл
Автор: Р. Фукс, Б. Греслер, К. Цанев, Б. Григорова
