Защо ни смущават съня? Непробудно ли е заспало българското гражданско общество или пък изобщо го няма? Защо истинските въпроси на нашето време и конфликтите на актуалния дневен ред си остават без сериозен отзвук, се пита Еми Барух.  

 

След едномесечна окупация на централните площади в Мадрид, Барселона, Севиля, Валенсия, Билбао, Сарагоса, Гранада... породена от драматичната криза в Испания, в края на миналата седмица “негодуващите” вдигнаха палатките, сгънаха тентите и прибраха импровизираните аксесоари.

Техният протест стана символ на все по-голямата пропаст между Властта и Народа в старите демокрации на Запада. Солидарни с демонстрантите от Иберийския полуостров излязоха да манифестират в Португалия, Франция, Австрия, Италия, Германия. Да не говорим за Гърция!...

В непробуден сън

А българите спят, ли спят...

На този фон в българските социални мрежи се появи иронично спекулативният репортаж за плакат с надпис “Тихо, да не събудим българите”, който гръцки студенти били разнасяли на площад Синтагма в Атина.

Този сатиричен поглед към пасивността на българската младеж бе посрещнат във виртуалната мрежа главно по два начина. Част от онези, които повярваха на написаното, се отнесоха с неодобрение към така нарисувания колективен портрет на българите, заради “едната чест” и засегнатото честолюбие:

“Тия гърци... защо не погледнат първо себе си, и след това да се занимават с нас?!”... Други одобриха находчивата провокация, която повдига една от сериозните теми на днешния ден свързана с отсъствието на гражданско общество в страната. Дискусиите в българското виртуално пространство свършиха до тук.

В същото време - младежта в цяла Европа продължава да обсъжда началото на т.нар. “трета ера на демокрацията”, която идва да замени неолибералната псевдодемокрация и стария ред.

Протестът на испанците - въпреки цялата неорганизираност на движението, наречено "15 Май", въпреки объркващото разнообразие на исканията, въпреки преднамереното бягство от йерархия, структуриране и лидери, постави на дневен ред неотложни въпроси, свързани с икономическата и политическата несправедливост и склерозиралия модел на представителната демокрация.

В Мадрид поне сънуват по-добро общество

Срещу "стария мухъл"

Резултатите от изборите за местни органи на властта в Испания, които се проведоха седмица след началото на протеста, потвърдиха статистически основанията на “негодуващите” - въпреки високия градус на гражданска активност, 45% от избирателите не отидоха да гласуват, беше регистрирано чувствително увеличаване на недействителните бюлетини.

2011-та година поставя началото на един нов дебат - след повсеместното дискредитиране на професията “професионален политик”, е време да се изработят модерни механизми за контрол на овластените. Време е да се обсъди етиката на политическата система и нейните институции.

Как може да стане това в България, след като намесите на изпълнителната власт при избора на членове на Висшия съдебен съвет се подминават с безразличие от законодателите и тази върховна наглост е на път окончателно да дискредитира най-важната от трите власти - съдебната... Как може да стане това, докато “българите още спят...”!

 

 

Автор: Е. Барух, 

Българското общество напълно се е загубило. То не знае кои са автентичните му говорители и не участва в собствения си живот. Това става ясно от изследване на Институт "Отворено общество". Има ли изход от джунглата?

Как се казва едно общество, което не знае кой най-добре говори от негово име? Може да има много отговори на този въпрос, но нито един няма да ни хареса. Последното проучване на Институт "Отворено общество" е пълно с такива отговори. Накратко, от него се разбира, че българските граждани не участват в обществения живот и не знаят кой ги представлява най-автентично. Когато ги питат кой, според тях, е най-автентичният представител на гражданското общество, те отговарят, че това са предимно студентите и пенсионерите. Едва на четвърто място идват неправителствените организации. На осмо място идват футболните фенове.

Разбрали ли са правилно?

От тези отговори има поне два извода. Първият е в това, че гражданските организации изобщо не се смятат за истински граждански от повечето граждани. Вторият и по-важен извод е друг – запитаните очевидно истински не са разбрали смисъла на зададения въпрос. Не защото са им го задали по някакъв сложен начин, а защото самият въпрос предполага адекватна на него културна среда.


СМС-ът - най-важната граждански активна дейност...

Затова изглежда, че вместо да отговорят на въпроса кой говори от тяхно име в обществото, запитаните са отговорили по-скоро на въпроса с кого най-много се отъждествяват. Ами с пенсионерите и със студентите. Отговорът с футболните фенове е още по-впечатляващ, тъй като относителният им дял на автентични представители на българското гражданско общество е нарастнал от 13 на 20 процента в рамките на по-малко от година.

Поредният студен душ се излива покрай въпроса с гражданското участие на българите. То е най-ниско в сравнение с останалите европейски страни, участвали в изследването. Но дори този драматичен отговор бледнее пред откритието на това коя граждански активна дейност е най-развита в България. Тази дейност се оказва изпращането на СМС за дарителски кампании. Следващата по популярност гражданска дейност стои на цели 15% процента от първата и се изразява в ходене на срещи за решаване на проблеми на квартала или махалата.

Въпросите повече от отговорите

Въпросите в това изследвдане са много повече, но и тези стигат за един извод – българското общество няма адекватни говорители и не участва в собствения си живот. В превод – това общество е едновременно онемяло и парализирано, което автоматично го превръща в инвалид първа степен.


Докога ще броди българинът в пустинята?

Само че тази инвалидност не датира от днес. Установиха я още преди две години социолозите от екипа на Георги Фотев, които написаха българската част от европейското изследване на ценностите. Още тогава стана ясно, че над 86 % от българите не участват в никаква форма на гражданска самоорганизация, че огромен процент от тях няма доверие на непознати и не се интересува от никакъв друг живот, освен този в семейството. Тогава социолозите бяха заключили, че българите живеят като в пустиня.Ако погледнем днешните резултати обаче, метафората с пустинята може и да не се окаже най-уместната. Нали все някога броденето из пустинята може да доведе до оазис. Докато в изследванията няма нищо, което да позволява такъв оптимизъм.


Автор: Татяна Ваксберг,

Българите са най-недоверчивите европейци - това установи още преди години анкета на БиБиСи, проведена в 68 държави. Изводите от нея продължават да важат с пълна сила - констатира Еми Барух в коментара си.

Дали има рационално обяснение за пословичния колективен негативизъм на българите? Възможните, обикновено спекулативни отговори, са легион. Но още по-интересни от причините за тази масова депресивна недоверчивост са нейните следствия - много на брой и пагубни за неукрепналата демократична система.


Моят дом НЕ е моята крепост

Епидемично недоверие

Когато не вярваш на нищо и никого, в крайна сметка се случва следното: първо, социалната тъкан се атомизира и хората заживяват под мотото "Моят дом е моята крепост". Второ, никой не иска да се ангажира с обществени проблеми, тоест "Всеки се спасява поединично". И трето, хората отбягват доброволните акции, благотворителността и милосърдието - "Делото в помощ на давещите се е дело на самите давещи се". Да не говорим, че, четвърто, цари тежък дефицит на общи каузи...

Това показват и изводите от едно актуално българско изследване: хората предпочитат да се затворят в капсулата на семейния кръг и близките, а по този начин общност трудно възниква. Социалните връзки са слаби и неустойчиви, българите блуждаят в апатия и хич не искат да се включват в дейности "на ползу роду". Една трета от самите граждани смятат, че в България няма гражданско общество. А има ли изобщо граждани?Гражданският сектор в държавата страда и от липса на граждани, но и от липса на държавна политика. И по-точно, някаква държавна политика има, но тя е неправилна. Само 7 на сто от субсидиите, предвидени в държавния бюджет за неправителствения сектор, ще бъдат разпределени с конкурс, писа наскоро в. "Дневник". Останалите 93 процента от над 10-те милиона лева ще се раздават “на тъмно”, под масата, по неясни критерии. Най-вероятно на близки до правителството организации.

Едно за теб, едно за мен

Че тогава как хората да вярват и да участват в граждански сдружения? Та нали в тази картинка всеки вижда, че “неправителственият сектор” всъщност витае в правителствена орбита. Според експерти от ЦИД дори вече е изграден огромен обръч от НПО, които стават инициатори на корупционни схеми с участието на политици и държавници.

Да дебнеш всички, дори и себе си

Ето как кръгът се затваря и колективният портрет на нацията се окръгля така: Българите са недоверчив народ. Не вярват на тези, които ги управляват - дори да са гласували за тях. Не вярват на правосъдието - да изброявам ли причините? Не вярват и в себе си...

От всичко това се сглобява усещането за лично безсилие. И убеждението, че участието в обществени акции е безмислена донкихотовщина, а надеждата да промениш нещо - утопична. Държавата все тъй се усеща като чуждо и враждебно тяло. Тя става “близка и мила” само на онези, които вече са я напуснали...


Автор: Еми Барух

От танковата реплика на Младенов до днешните фрази на Борисов са минали и заминали не просто години. Тогава българите различаваха демокрацията от не-демокрацията. Днес те дори не се питат дали е нужно да правят разлика.

Коментар на Татяна Ваксберг:

Най-скандалното в скандала със сересетата дори не са те самите, а пасивността, с която хората го възприемат. От един месец се знае, че правителството се е впуснало в масово подслушване, че премиерът насърчава омразата между министрите, разпъва чадър над нарушители и се меси в кадровата политика на държавните органи до най-ниско ниво, но това не буди никаква реакция. Няма искания за незабавни оставки, още по-малко има протести по улиците.


Той приказва, те слушат...

1989 и 2011: прилики и разлики

Единствената реакция е в находчивия хумор по интернет-форумите и в не особено настойчивото повтаряне на БСП, че ще иска вот на недоверие към правителството. Това е крайно неадекватно на скандала. Големият потърпевш от стила „Бойко Борисов“ са хората, но точно те си мълчат. Правят точно обратното на това, което правеха преди 20 години в ситуация, подобна на днешната.

През 1989 година президентът Петър Младенов беше заснет да казва: „най-добре е танковете да дойдат“. Той каза това на стълбите пред парламента, който тогава беше обграден от протестиращи. Танковата реплика беше произнесена на фона на ужасен шум, произвеждан от уличния протест. Тя мина през няколко вътрешни и външни експертизи, които доказаха нейната автентичност. Накрая Младенов подаде оставка.Особеното в този случай обаче не е в поведението на президента, а в поведението на обществото. Тогава то беше способно да разпознае не непременно самите думи на Петър Младенов, а стила, кръгозора и цивилизационната принадлежност, които са в състояние да породят желание за изпращане на танкове срещу демонстранти. Тогава хората знаеха, че не искат да ги управлява човек, който е готов да им затваря устата с насилие.

Тогава хората знаеха, че не искат да ги управлява човек, който е готов да им затваря устата с насилие. И това беше напълно достатъчно, за да породи вълна от протести.

Сега знаем за Бойко Борисов много повече от това, което тогава знаехме за Петър Младенов. И го знаем не за друго, а защото самият премиер настоява да сме в течение на неговите схващания за управлението. Тъкмо той пита реторично „какво му е лошото на подслушването“, тъкмо той твърди, че иска министрите му да се мразят, и тъкмо той заявява, че помага на нарушителите и преназначава низши служители от едно място на друго, защото играят с него футбол. Той не казва това в нелегално изнесени записи, лансирани от вероятен противник, а направо от трибуната на парламента и в пряко предаване по телевизията.


На въдицата на Борисов...

Българинът като опитно зайче

Това съвсем не е случаят с Петър Младенов, когато цялата могъща партия обяви записа на танковата реплика за фалшификат, а президента – за изконен противник на насилието. Днес се твърди друго – че казаната нередност е вярна, а само на записа нещо не му е наред. И реакция няма.Традиционният подход на едно управление е да тества търпимостта на избирателя, а тукашната търпимост към 2011 година се оказва доста висока. Толкова висока, че тестът може и да продължи. Не е ясно например какво би станало, ако от същата трибуна някой заяви, че е откраднал държавния дълг, убил секретарката си или внесъл два тона кокаин. Пък после да пита какво лошо има в това, за да видим дали някой ще намери отговор.

Автор: Татяна Ваксберг

Българите не споделят Борисовия оптимизъм, българските мюсюлмани трябва да се учат на самоотбрана, България е сред страните, на които Австрия гласува най-малко доверие: това са три от българските акценти в чуждите медии.

Българите вярват все по-малко на своето правителство. Доверието към него обаче се топи и в парламента, четем във Винер Цайтунг. В статия под заглавие "Залязващата звезда на София" Мартина Чарновска пише: Бойко Борисов изглежда доволен от актуалната ситуация в страната си. "Ако не е това правителство, ще има хаос. В условия на криза, когато в наши съседи по улиците се лее кръв, в България откриваме магистрали, спортни зали, музеи", каза той при откриването на Музея за съвременно изкуство в София. Не всички българи обаче споделят премиерския оптимизъм. Много от тях дори обвиняват лично него за несполуките в борбата срещу кризата. Такъв бе и аргументът на опозицията, внесла вот на недоверие срещу кабинета. В крайна сметка правителството "оцеля", но с това проблемите на страната далеч не са решени.


И той иска по-висок рейтинг
По-нататък авторката изброява стряскащи факти относно България: според американското списание Бизнес Инсайдър България заема 13-то място сред 21 страни, които са най-силно застрашени от банкрут. През април пък страната е била сред еврочленките с най-високо покачване на безработицата. А средната месечна заплата дори е под 300 евро.

В германския сайт jungewelt.de откриваме статия за етническото напрежение в България и неговото отражение върху политическата ситуация в страната. "Антимюсюлманските атаки в България заплашват да се превърнат в масивен пожар", четем там. Авторът Томас Конич припомня, че на 13 юни от офиса на главния мюфтия в София писмено са призовали мюсюлманското малцинство да предприема в бъдеще мерки за самозащита. "Българската държава не е в състояние да ни защитава или просто не иска да го прави", се казва в съобщението. То се появило ден след като в центъра на столицата бе пребит пазача на джамията Баня Башъ.

Конич се връща и към антимюсюлманската атака по време на петъчната молитва в края на месец май. В заключение той пише: "Според наблюдатели Атака засилва нападенията срещу малцинствата в България, тъй като чрез националистическото поляризиране се надява да спре загубата на привърженици."

Австрийците вярват най-малко на гърците, румънците и българите, става ясно от актуално изследване на общественото мнение в Австрия, резултатите от които коментира сайтът salzburg.com. На най-много доверие от страна на австрийците пък се радват Швеция, Финландия и Люксембруг.


Четвъртият гей-парад в София протече без произшествия

Вестник Билд информира, че преди няколко седмици в берлинския квартал Нойкьолн са се заселили 500 румънски и български цигани. Те живеят в общо осем къщи - сред боклук и развалини, а децата им не ходят на училище.

Порталът europeonline-magazine.eu съобщава, че съботният гей парад в София е преминал спокойно за разлика от същото събитие през 2008 година, когато са били арестувани 80 скинари и националисти, опитали се да попречат на шествието.

От руския сайт prian.ru научаваме, че България предлага най-добрия летен туризъм, имайки предвид съотношението цени-качество. А украинският ura-inform.com пише, че максималната пенсия в България била десетки пъти по-ниска от тази в Украйна. През последните дни почти всички информационни агенции обръщат внимание и на разкрасения паметник на Съветската армия в София.АГ/Мария Илчева/Бистра Узунова