Прозрачност, елиминиране на посредниците, разнообразяване на енергийните източници, развиване на възобновяемите източници на енергия и енергийната ефективност - това са четирите послания на САЩ към България в разгара на газовата криза през зимата на 2009 г. Те са прецизирани от посланик Макълдауни в поверителна грама изпратена до Държавния департамент и озаглавена "България се самоизмъква от енергийната дупка" [09SOFIA15] (Превод на български).
От грамата става ясно, че посланикът е обсъждал тези теми с български официални лица. В опциите за диверсификация е включено изграждането на втора, средна по размери рафинерия, която да конкурира "Лукойл" и на второ газово хранилище. Американците са предложили техническа помощ и включване на американски фирми в проекта.
От текста не става ясно кой от българските политици и/или експерти е говорил за строителството на втора рафинерия, на какво ниво и колко детайлно е обсъждан този въпрос.
Енергийният сектор в България е характеризиран като "мътно блато". Посланик Макълдауни смята, че спирането на газа от Русия дава шанс на България да се отърси от близо 100% зависимост от руските енергийни доставки и да се освободи от"свързани с Русия приближени лица и паразити, които се хранят от наеми". Макълдауни предупреждава, че руските интереси и посредниците ще окажат съпротива, но "все пак се отваря една възможност".
Коментар на Биволъ: Проблемите в енергийния сектор са честа тема в американските дипломатически доклади изтекли в Уикилийкс. В около 5% от 251 287 документа се среща ключовата дума ENRG. В докладите изпратени от София тази ключова дума се среща в повече от 10% от грамите. Анализите на посланиците са твърде подробни, а заглавията цветисти: Мръсна енергия: корупция и липса на прозрачност измъчват българския енергиен сектор, Жадна за страсти България в леглото с мускулестата двойка на Газпром и Лукойл.
От цитираната грама на посланик Макълдауни се разбира, че целите на САЩ в България са мащабни, но "реална промяна на начина, по който България извършва всичко в енергийния сектор" очевидно не е постигната повече от две години след газовата криза.
Любопитно е, че темата за строителството на втора рафинерия не се обсъжда изобщо в българското публично пространство, но беше отхвърлена в руската преса преди няколко дни със странния аргумент, че "Лукойл" произвежда повече, отколкото реализира на вътрешния български пазар.
Този аргумент може и да има икономическа обосновка, но темата за енергийната зависимост на страната е преди всичко политическа и съотнесена към националната сигурност, както показаха бързо забравеното спиране на руския газ през 2009 г. и текущата криза с лиценза на "Лукойл".
Уикилийкс разкри, че руската енергийна политика спрямо България и други страни се свежда до груб шантаж и заплахи за спиране на енергийните доставки. Конкретно за България това става ясно от оплакванията пред американските посланици на двама български премиери: Сергей Станишев през 2006 г. [06SOFIA565] и Бойко Борисов през 2009. [09SOFIA561].
