Заревото на социалния взрив
"Бедните си остават бедни. Богатите стават богати. Такъв е светът. И всеки го знае", пее Ленард Коен. Наблюдателят на "Ню Йорк Таймс" Роджър Коен не е съгласен с последното: никой не знае какво става - това е проблемът.
Тази година август абортира. Плажовете изгубиха пред барикадите. Европа е обхваната от отдавна невиждано недоволство. Бесовете, които опустошиха английските градове, избиха след масовите протести в Гърция, където също имаше изблици на насилие, както и в Испания. В други страни, като Португалия и Италия, преобладава усещането, че така не може да продължава повече. Да не говорим за Норвегия, където един луд се опита да разстреля своя народ.
Цифрите обясняват донякъде нещата. Безработицата сред младежта в страните от ЕС надхвърля 20 процента, а в Испания е достигнала дори 45 процента. Един от всеки пети европейски (и американски) младеж се чуди как да си намери работа.
Залезът на Запада
Недоволството расте успоредно със съкращаването на социалните разходи и вдигането на пенсионната възраст, в опит да се овладее държавният дефицит. Британците станаха свидетели как най-аристократичният кабинет от времето на Макмилан оряза всичко от университети и библиотеки до центровете за младежка консултация. "Никакво бъдеще" е мотото на техния бунт.
В западните общества се шири чувството, че неподдаващи се на контрол сили ограничават възможностите на гражданите.
Днешна обединена Европа се издига върху пепелищата на поредните империи - от Римската до Британската, - които рухнаха с повече или по-малко мъчителни конвулсии. Сега американската полуимперия, или в по-общ смисъл хегемонията на Запада, залязва - бавно, но сигурно.
Растеж, работа, простор, ентусиазъм и възможности се намират днес в голямата незападна дъга от Китай през Индия до Южна Африка и Бразилия. Давай на Юг! Давай на Изток! Това е повелята на времето. Светът се преобърна с главата надолу. Този обрат разтърси до дъно западния свят.
Глобализацията промени баланса между труда и капитала, в полза на последния. Технологията елиминира разстоянията и направи достъпни милиони и милиони евтини работници извън Запада. Печалбите от капиталовложенията се оказаха по-високи в сравнение със заплатите. Това е историята на следвоенната епоха. Пукнатината между богати и бедни се превърна в бездна.
Единствените, които си напълниха гушите от последната финансова криза, бяха тъкмо нейните главни архитекти: банкери, финансисти, хеджфондови жонгльори.Това също допринася за ширещото се недоволство и прави политиците безсилни.
Помощ от Германия
Страната, която се справя най-добре с тези дилеми, изглежда е Германия. Германците инвестираха във високо квалифицирана работна сила. Те напасваха уменията към работата. Те продължават да произвеждат машини, които други не могат да произвеждат. В защита на работните места те насърчават взаимодействието между профсъюзите и работодателите, между индустриалистите и правителството.
Германия не се опитва да се състезава на всяка цена с Китай, не си въобразява, че едно общество може да живее само от финансови и други услуги, не се опитва да смаже профсъюзите, нито пък вярва, че пазарът е отговорът на всички проблеми. Катаклизмите от близкото минало направиха Германия способна да се въздигне над националния егоизъм и да се стреми към общото благо.
Уви, в момента Германия също е обхваната от пристъп на самовглъбяване. Германците са уморени от чуждите проблеми. Писна им да спасяват гърците. Анкетите показват, че половината от тях нямат повече вяра на ЕС. Германското ръководство се превърна в оксиморон, тъкмо когато има най-голяма нужда от него.
САЩ и Западна Европа спасиха Германия. Може би е време тя да върне част от услугата - не само с пари, а с идеи.
АГ/ НЮТ, РК, С. Гяуров, Б. Рачева
