Земеделският министър Мирослав Найденов е обяснил на посланик Уорлик, че очаква под натиск от ЕК София да либерализира българския биотехнологичен режим.

Законодателството за отглеждане на ГМО в България е било внимателно следено и привържениците на ГМО са активно подкрепяни и финансирани от посолството на САЩ. Това показва нова серия секретни дипломатически документи, разсекретени от Wikileaks и разпространени от сайта "Биволъ".

Основна пречка срещу приемането на либерално ГМО законодателство според грама от 2006 г. е председателят на Българската академия на науките (БАН) Иван Юхновски. Атанас Атанасов, шеф на Агробиологичния институт, разказал в посолството, че Юхновски е изпратил различни "експерти, които знаят много малко за науката за ГМО", в парламентарните комисии по околната среда и земеделието да критикуват законопроекта. Лобистите за ГМО, с подкрепата на зам.-министъра на земеделието Светла Бъчварова, са изпратили писмо до ЕК с питане дали българският закон е в съответствие със законодателството на ЕС. "Атанасов смята, че България може да бъде санкционирана, ако се докаже, че законът не съвпада с политиката на ЕС, което може да се превърне в тоягата, необходима на поддръжниците на ГМО тук, за да убедят правителството да преразгледа закона" пише шарже д"афер Караянис.

"Посолството в София има добре дефинирана стратегия, подкрепена от биотехнологичната индустрия на САЩ и важни местни доверители", пише посланик Нанси Макълдауни до Държавния департамент през януари 2009 г. Доверителите трябва да бъдат финансирани, за да проведат информационна кампания за търговските и икономическите ползи от ГМО. Сред подкрепящите американската програма са Националната селскостопанска академия, Държавната комисия по биологична безопасност, университети по селско стопанство и храни и институти, Асоциация на селскостопанските производители и специализирани медии (телевизия Агромедия).

За тях посолството иска от Вашингтон 30 240 долара за обучение на фермери, учени, биотехнолози, политици и обществеността за ползите от ГМО и биотехнологиите. В документа има точно описание за какво ще отидат средствата, като основните разходи са пътни разходи и разноски по пребиваването у нас на 2-ма американски специалисти, които да изнасят лекции на семинари за популяризиране на ГМО. Посолството се ангажира да поеме допълнителни 10 000 долара за координиране на семинарите и други информационни събития, преводи и подготовка на материали.

Макълдауни подчертава необходимостта да се подкрепи обществената информираност и образование в момент, когато България иска да наложи биотехнологичната си индустрия в законовата рамка на ЕС.

През 2010 г. американското лоби има реален шанс да успее, защото либерализирането на ГМО става стратегическа цел на правителството на Бойко Борисов. В началото на февруари посланик Джеймс Уорлик пише до Вашингтон: "Проектозакон, който би съгласувал настоящия режим на ограничения за биотехнологиите със законодателството на ЕС, беше заграбен от групи, които са против ГМО. В резултат правителството предлага допълнение към законопроекта - 5-годишен мораториум върху освобождаването на ГМО в околната среда или за селскостопански цели." И пояснява, че очакването на кабинета е Европейската комисия да погледне на мораториума като забавяне в прилагането на закона. Така на България ще й се наложи или да го отмени, или да се сблъска със санкции, "нещо, което това правителство, отчаяно от липсата на пари, много би искало да избегне".

На 11 февруари, по време на среща с посланика, министърът на земеделието Мирослав Найденов признал, че мораториумът е тактически подход. Според министъра би било по-лесно да се премахне мораториумът под натиск от ЕК, отколкото да се промени законодателството.

Уорлик отбелязва, че тази стратегия е "ходене по тънко въже", тъй като общественото мнение е спечелено от анти-ГМО реториката. "Ако Найденов е прав и ЕС в крайна сметка принуди България да вдигне предложения мораториум, правителството ще има извинението, от което се нуждае, за да либерализира най-накрая българския биотехнологичен режим", заключава посланикът.

В крайна сметка ЕК обяви, че не приема мораториуми, които налагат общи забрани и ще санкционира страната ни. ГЕРБ оттегли идеята си за мораториум и с гласовете на "Атака" в закона бе забранено отглеждането на ГМО и опитите с научни цели в защитените зони и на 30 км от тях. В окончателния вариант отпаднаха идеите за либерализация на режима на модифицираните организми у нас.