България: не расте, но старее
Българските мозъци ще изтичат все по-бързо, нацията ще застарява все повече, в страната ще навлизат пришълци от Третия свят, а градовете ще се латиноамериканизират. Това не е сценарий за филм на ужасите, това е бъдещето.Българските мозъци ще изтичат още по-бързо след първи януари 2014-та година, когато вече няма да има ограничения за българите на европейския трудов пазар. Тази логична прогноза формулира д-р Иван Тошич от Института за урбанистични изследвания в Будапеща. Ученият участва в международен проект за изследване на последиците от застаряването на населението в Европа.
Българската нация - пред скоротечно побеляване
Българската нация застарява най-бързо не само в Европа, но и в света. „България тепърва ще се сблъска с „прелестите” на така наречения трети демографски преход”, казва урбанистът. „При този преход празнините, които са възникнали поради застаряването на хората в България и недостига на работна ръка, се запълват от външни пришълци, преди всичко от държави извън Европейския съюз. Съотношението между работещи и пенсионери в България понастоящем е две към едно, но към 2050-та година то ще бъде точно обратното”, припомня Тошич.
Българските емигранти вече надхвърлят милион и половина
Пенсионната система в страната неизбежно ще рухне. Срещу това, според учения, помагат единствено крайно непопулярни мерки като вдигане на данъците и увеличаване на пенсионната възраст. „Но колкото повече пенсионери се трудят, толкова по-малки са шансовете на младите да намерят работа. И кои ли отрасли на българската икономика могат да задържат възрастните хора на работа, без да изпаднат в неконкурентноспособност?”, пита Тошич.
Българските мозъци - изтичане или похабяване?
„Висококвалифицираните хора в България изкарват пет пъти по-малко от средното равнище в Европейския съюз. Нима на този фон има някакво съмнение какво ще последва след окончателното вдигане на бариерите пред търсещите работа в Западна и Централна Европа българи? Една десета от ръста на националното богатство на европейските икономики се дължи на привличането на „мозъци”. Това са хора, които са получили „безплатно” образование в своите родни страни, но интелектуалният им капитал всъщност се използва от по-богатите приемащи държави.
„България страда не само от изтичането, но и от така нареченото „похабяване на мозъци”. Тоест, когато младите, образовани и динамични българи, озовали се на Запад, не намират работа по специалността си, но остават там като шофьори, строителни работници или чистачи на офиси”, обяснява ученият. Той припомня, че днешната икономика е икономика на знанието, че тя не се нуждае от хора без особена квалификация или таланти. В същото време местата за обикновени работници и изобщо за хората на механичния труд бързо отлитат към страни като Китай и Индия. „Българската образователна система ще бъде поставена под огромен натиск да увеличи качеството на своето „производство”. В противен случай очаквайте масовата безработица да почука на вратата ви”, бие тревога урбанистът.
Дайте образование на циганите!
В най-тежко положение ще се окажат изтласканите в периферията групи в българското общество, каквито са циганите. Поради това неотложно се налага българската държава да приеме работеща стратегия за ромското включване с два основни приоритета: образование и ликвидиране на сегрегацията в училищата. „В Унгария натрупахме все още неголям, но изцяло положителен опит в тази насока. Прави ми впечатление, че докато у нас най-бедните цигани живеят в най-отдалечените села, в България бързо растящите и крайно бедни ромски гета изникват преимуществено в покрайнините на най-големите градове”, казва Тошич.
Испанско бетониране, латиноамерикански мегаградове
Иван Тошич е пътувал многократно из България. Днес го шокират бетонираните курорти и предградията на големите градове. „Преди 10 години в Испания се прие закон, който позволяваше да се строи кажи-речи навсякъде. В резултат възникнаха стотици квартали и цели селища с хиляди празни жилища. Обсебените от идеята за бърза печалба собственици и част от купувачите фалираха, а днес това създадено с много труд богатство е непродаваемо и се саморазрушава. Не стигайте и вие до тази крайност”, апелира Тошич.
Според унгарския урбанист въпреки шеметното задълбочаване на пропастта между бедни и богати, големите български градове все още имат шанса да се развият по модела на южноевропейския град, а не по траекторията на латиноамериканските мегаполиси с техните резки социални контрасти. За голяма част от българските села шанс за оцеляване обаче няма. „Правителствата в Източна Европа не са в състояние да заделят огромни субсидии за задържане на населението в разпръснатите и изолирани селища. Дайте обаче шанс на селата, които имат демографски и стопански потенциал да оцелеят и да се развиват”, препоръчва д-р Иван Тошич от Унгарския институт за урбанистични изследвания.
Автор: Николай Цеков,
Константинос е млад, с висше образование и глава, пълна с идеи. Но няма кой да го оцени. Затова той иска да скъса с родината си - подобно на хилядите други млади и умни гърци, които на рояци бягат в чужбина.
Константинос Киранакис е решил - за него вече няма място в една страна, в която през ден общественият живот се оказва парализиран от поредната стачка или протестна демонстрация, в която вече не може да се разчита на администрацията, и в която не работят вече нито магазините, нито университетите. 24-годишният абсолвент се смята за представител на онова поколение, което "трябва да плаща за грешките на своите родители". Едно поколение с мрачни изгледи да намери мястото си на местния трудов пазар.
По-добре безработен на Запад, отколкото на работа в Гърция
Киранакис е завършил право в Атинския университет, но отдавна е загубил доверието си в Гърция като правова държава. "Професорите ни късат на изпити, защото работят и като адвокати и се страхуват от конкуренцията на младите", казва Константинос Киранакис. Записал се е в опозиционната партия "Нова демокрация", повишава квалификацията си в частен университет, където учи дигитални телекомуникации, и работи на свободна практика в една едва прохождаща технологична фирма. "Гърция не е добро място за млади и креативни хора с нови и нестандартни идеи", убеден е Киранакис.Но и шансовете му да си намери подходяща работа са минимални. В една страна, в която през второто тримесечие на тази година безработицата е достигнала рекордните 16.3%, почти всеки трети на възраст между 15 и 29 години е без работа. Икономистът Янис Стурнарас смята безработицата сред младите хора за най-сериозния социален проблем на Гърция. Последиците от това той усеща в собственото си семейство - и двете му дъщери са напуснали страната, едната е избягала в Англия, а другата в Австрия. За връщане в Гърция и дума не дават да се обели.
