Новата военна стратегия на Обама предвижда радикални съкращения в бюджета на Пентагона и вещае значителни промени в ролята на САЩ на международната сцена. Ще засегнат ли тези бюджетни съкращения и България?

През следващото десетилетие бюджетът на Пентагона ще намалее с над 480 милиарда долара. Тази сума ще сe удвои, ако и Конгресът на САЩ приеме, както се очаква, допълнителни съкращения в размер на 500 милиарда долара. Почти 1 трилион долара по-малко за военни разходи през следващите 10 години. Огромните намаления на разходите за отбранителни цели неминуемо ще имат конкретни последици. Една от тях е предвещаваното от експертите във Вашингтон намаляване на американското военно присъствие в Европа. Армията на САЩ ще се свие от 570 хиляди на около 520 хиляди; главното намаляване на броя, според експертите, ще дойде от намаляване на войските в Европа.

Какво може да очаква България?

Един от главните военни ангажименти на САЩ е в НАТО. Обама декларира, че новата стратегия не означава отдръпване на САЩ от Европа и НАТО. Възможно ли е обаче една толкова голяма промяна в американските военни приоритети да не се отрази на най-близките им партньори?
 

Според посланика на България в САЩ Елена Поптодорова, декларацията на Обама за ангажимент и трайни партньорски отношения на САЩ в рамките на НАТО е “положителна външнополитическа рамка”. Същевременно възниква въпросът как бюджетните съкращения и новата военна стратегия ще се отразят на България и на Европа като цяло.
 

Според Поптодорова промените най-вероятно ще засегнат България: “Говори се много за съкращения в т. нар. Източна оперативна група, което включва и военните съоръжения в България, и участието и присъствието на американските военни сили в европейското командване на НАТО като цяло, и в нашия регион в частност. Важно е да преценим какви са шансовете ни в двустранен план поне за поддържане, ако не за увеличаване на военното сътрудничество със САЩ. Важно е също какви ще са перспективите за продължаване на американската роля в Европа, защото от това може да зависи например участието на българската армия в мисии. Съществен въпрос е и доколко Америка ще продължи да поддържа тези международни мисии и операции, които не биха били възможни без много солидния американски принос", изтъква Поптодорова.
 

За модернизацията си българската армия няма да може да разчита на пряка американска помощ. "Преките възможности за модернизация по двустранна линия, каквито съществуваха в периода преди световната икономическа криза, няма да бъдат големи", казва посланик Поптодорова.
 

Ще има ли американски пари за България?

Джон Ситилидес, политически експерт и съветник на Държавния департамент по въпроси на американската дипломация в Европа, коментира за Дойче веле, че новата стратегия категорично премества стратегическите интереси към тихоокеанския регион. “Тя е насочена към поддържане на сигурността на световните търговски пътища, а не към водене на войни”, казва Ситилидес. Геополитическата промяна предизвиква неминуеми опасения за бъдещето на американското присъствие в Европа, изтъква той:

“Американското присъствие в Европа не може да остане на предишното си ниво, прогнозира Ситилидес, но САЩ ще трябва да продължат да поддържат силно физическо присъствие в някои ключови европейски държави.”

България, според него, няма да изпадне напълно от сферата на американските интереси поради стратегическото си разположение в Черноморската зона и потенциала й като партньорка в опазването на сигурността. Но ще има ли пари за американските военни съоръжения на нейна територия? Отговорът на експерта е глобален: “В рамките на новата стратегия разходите за военна и хуманитарна помощ, и изобщо всички разходи, трябва да намалеят. Ако една програма е достатъчно важна за САЩ, те ще я поддържат дори с цената на затъване във все по-тежки дългове. Но фокусът се мести и ще бъде върху вътрешните държавни нужди, а съществуващите програми за военна помощ и сътрудничество ще бъдат преразгледани и редуцирани в най-близко бъдеще.”

Соня Канникова