Когато в началото на мандата на ГЕРБ премиерът Бойко Борисов заяви, че предпочита в екипа му да има доказани надпартийни експерти и хора от бизнеса, намеренията му на теория звучаха добре. Идеята беше министрите и техните заместници да са далеч от политическите игри, да имат добри управленски качества и опит в сектора. Да успеят да реформират системата така, че тя да бъде адекватна на икономиката и да вземе пример от успешни чужди практики. Такива бяха очакванията и към министъра на образованието и науката проф. Сергей Игнатов. Той беше човек с успешна професионална кариера и модерно мислене, опит в науката и висшето образование и ректор на един от сравнително добрите български университети. И най-важното - когато пое поста, Игнатов даде заявка, че има воля и идеи как да раздвижи спрялата система на българското образование. Само че не се получи.

Уволнението на Сергей Игнатов тази седмица не беше изненада след пасивната позиция, която той зае в скандала със злоупотребите във фонд "Научни изследвания" (ФНИ). Министърът предпочете да застане твърдо зад ръководството на фонда въпреки сериозните съмнения, че средствата за наука са били раздавани неправомерно. Тези последни събития са само част от неубедителните действия на Игнатов през четирите години в министерството. Той не успя да отстои твърда позиция за реформи в Българската академия на науките (БАН), не задейства навреме промените в училищното образование, които трябваше да осъвременят учебните програми и преподавателските методи, не засили автономността на висшите учебни заведения и връзката им с пазара на труда. Сред тези неуспешни политики се губят малкото положителни стъпки на екипа на министъра - премахването на Висша атестационна комисия (ВАК), въвеждането на рейтинговата система на университетите, задължителната детска градина за 5-годишните деца, планът за оперативна програма за образование и наука и смислената (на хартия) стратегия за научни изследвания.

Защо точно сега

Формалният повод за оставката на министъра на образованието са излезлите в петък миналата седмица резултати от проверката на Инспектората на Министерския съвет във фонд "Научни изследвания". Тя беше назначена в края на декември, след като съмненията за конфликт на интереси и неспазване на правилата при разпределянето на средствата накараха много учени да излязат на протест и да повдигнат въпроса пред българските и европейските власти. Темата е изключително чувствителна за научната общност, защото това на практика са парите, които държавата отделя за финансиране на научни изследвания. През 2012 г. средствата бяха близо 15 млн. лв.

Проверката, с която "Капитал" се запозна, наистина показва доста притеснителни практики. Инспекторатът е установил "възможности за проява на субективизъм при разпределяне на публични средства" и "незаконосъобразно разходване на публични средства от страна на фонда, без процедури по Закона за обществените поръчки" (виж повече в карето). Това доказва опасенията на учените, които многократно бяха отхвърлени от министър Сергей Игнатов като несъстоятелни. По-лошото е, че знаци за нарушения в работата на фонда има отпреди години (когато и средствата за били много повече), но никой досега не им беше обръщал внимание. Проверка на предишния директор на ФНИ проф. Емил Хорозов още през 2010 г. беше показала подобни практики, а през април 2012 г. Агенцията за държавна финансова инспекция доказа липсата на обществени поръчки във фонда и близо 8 млн. лв. нецелево разходвани бюджетни средства.

За проф. Тони Спасов, декан на Химическия факултет на Софийския университет и един от участниците в срещата с Борисов в понеделник, основните констатации на проверката на инспектората са, че Сергей Игнатов не е осъществил контрол върху работата на фонда, не са били спазени основни принципи на финансиране, частни фирми реално са получили държавна помощ и че някои от бенефициентите нямат научна компетентност. Спасов допълва, че проблемите в работата на фонда наистина са отдавна и се базират основно на  недостатъчен научен или административен капацитет. Оттам са се появявали и възможности за корупционни схеми. "Имало го е и преди, но пиковата проява на недоборосъвестност беше по време на последната сесия на фонда", коментира проф. Спасов.

ФНИ по закон е под контрола на министъра на образованието и ако Сергей Игнатов се беше разграничил от ръководството му и беше направил персонални смени в него, може би нямаше да се стигне до оставката му. "Министърът допусна голяма грешка - когато този скандал започна да набира скорост, трябваше да се вземат бързи мерки, за да се прекрати. Обвиненията трябваше да намерят отговори от страна на министерството, а вместо това чиновниците се държаха на ръба на арогантното държание", коментира депутатьт от "Синята коалиция" и член на образователната комисия в парламента Веселин Методиев.

Другият въпрос, който разбуни духовете в научните среди, беше ефектът от новия Закон за развитие на академичния състав, който екипът на Игнатов прокара в началото на мандата си. Промяната имаше добри намерения - да закрие архаичната ВАК и да даде повече правомощия на университетите при определянето на научни степени и длъжности. Оказа се обаче, че иначе нормалните за други държави практики не важат за българските условия. Университетите свалиха критериите за заемане на академични длъжности и получаване на научни степени и така броят доктори и професори бързо скочи. Това беше и един от аргументите на учените, които настояваха за оставката на Игнатов. "Представете си по аналогия едно здравно законодателство, което позволява на всяко фармацевтично сдружение да определя какво е лекарство и да има право да го произвежда", дава пример д-р Олег Йорданов, старши научен сътрудник в Института по електроника на БАН. Според него политиките на министерството през последните години "водеха вместо към повишаване към сваляне на качеството на висшето образование и научните изследвания".

Политологът Румяна Коларова свързва момента на уволнението на министъра (както и това на председателя на ДКЕВР Ангел Семерджиев) и с резултатите от референдума за ядрената електроцентрала. "Няма някаква изненада - това очевидно е някакъв вид управление на криза", коментира тя. Според нея резултатите от националното допитване в този си вид са неудобни и за двете големи партии - ГЕРБ и БСП, и оставките удобно позволиха те да не се коментират. "При управляващите винаги има повече от един проблем и паралелно текат най-малко два до три скандала. Нормален ход е с решаването на два да заглушиш третия", допълва политологът. Коларова коментира още, че Сергей Игнатов винаги е бил министърът с относително най-ниския авторитет в Министерския съвет, никога не е бил политическа силна фигура и от тази гледна точка е бил удобен да се пренесе в жертва.

•  

Ясно е, че смяната на министър по-малко от половин година преди изборите няма как да доведе до някаква съществена промяна. Изборът на председателя на БАН акад. Стефан Воденичаров на мястото на Игнатов по-скоро прилича на компромисен ход на Бойко Борисов, за да успокои протестиращите под прозорците на кабинета му учени. Друг е въпросът, че голяма част от академичната общност има сериозни резерви към Воденичаров. Срещу кандидатурата му за председател на академията имаше възражения, а връзките му със сектора на оръжейната промишленост и търговия изглеждат неподходящи за кандидат за образователен министър. Освен това доскоро ръководеният от него Институт по металознание, съоръжения и технологии получи незадоволителни оценки по време на международната атестация на БАН в края на 2009 г. Според чуждестранните експерти институтът има небалансирана възрастова структура на персонала - над 60% от служителите са над 56 години, малко докторанти и научни публикации в реномирани издания. Плюсовете бяха, че звеното успява да работи по проекти и само 40% от бюджета му идват от субсидията на академията.
Интересен беше начинът, по който Борисов привлече към кабинета Воденичаров. Малко след избирането му за председателя на БАН премиерът го покани да присъства на заседанията на Министерския съвет и започна да дава на академията странни задачи като формиране на външнополитическа стратегия спрямо Македония. И това на фона на факта, че Воденичаров е председател на инициативния комитет, който събра подписи за референдума за АЕЦ "Белене" и с това подкрепи позицията на БСП по въпроса. "Малко по малко като че ли премиерът придърпа Воденичаров към овалния си кабинет, което би могло да означава, че е имал е нещо наум още в началото на този месец", коментира председателят на парламентарната комисия по образование Огнян Стоичков ("Атака").

Интересен беше начинът, по който Борисов привлече към кабинета Воденичаров. Малко след избирането му за председателя на БАН премиерът го покани да присъства на заседанията на Министерския съвет и започна да дава на академията странни задачи като формиране на външнополитическа стратегия спрямо Македония. И това на фона на факта, че Воденичаров е председател на инициативния комитет, който събра подписи за референдума за АЕЦ "Белене" и с това подкрепи позицията на БСП по въпроса. "Малко по малко като че ли премиерът придърпа Воденичаров към овалния си кабинет, което би могло да означава, че е имал е нещо наум още в началото на този месец", коментира председателят на парламентарната комисия по образование Огнян Стоичков ("Атака"). Той очаква от новия министър да даде своето мнение за Закона за предучилищното и училищното образование, който в момента се гледа на второ четене в зала, и ако го припознае, да се опита да договори финансиране за мерките в него. Законът в момента се движи доста бавно и ако продължава така, има реална опасност да не бъде приет до края на мандата.
От Воденичаров се очаква и да назначи ново ръководство на научния фонд и да задвижи приемането на нов правилник за дейността му. Според проф. Емил Хорозов фондът трябва "да се освободи от политиката" и да бъде отделен в отделно ведомство под контрола на парламента или правителството. Това обаче не съвпада с плановете на финансовия министър Симеон Дянков, който тази седмица коментира пред bTV, цитиран от "Фокус", че според него фондът трябва да бъде дирекция към образователното министерство.

Учени и преподаватели настояват и за поправки в Закона за развитие на академичния състав, които да въведат държавни изисквания за академичните длъжности. Друг важен момент е, че МОМН трябва спешно да започне сформирането на управляващ орган за предложената оперативна програма за наука и образование. Това ще бъде ключов момент, още повече след като скандалът във фонда ясно показа проблемите на образователното министерство с разпределянето на публични средства.
От целия скандал в науката през последните месеци може би все пак произлезе нещо позитивно. Академичната общност се събуди и осъзна, че има как да защитава интересите си. Уличните протести бяха крайна мярка, но показаха, че има хора, които не могат да преглътнат мисълта, че и малкото средства за наука се разпределят по непрозрачен и често незаконен начин. Успех ще бъде, ако гражданският натиск продължи и накара новия екип в министерството на предприеме смислени мерки. Или както коментира Олег Йорданов от БАН: "Изтерзаната от Игнатов научна общност е готова да подкрепи единствено бързи и решителни действия. Ако не се случи, Воденичаров бързо ще загуби доверие. Но пък ако действа твърдо и енергично и в тясна координация с общността, е възможно да е министър независимо от резултатите от изборите."