Превод: Татяна Филева

Първоизточник: www.pravmir.ru

Страстната седмица е най-важната част от Великия пост. Дори ако си спомним как са празнували Пасха християните от първите векове, то последните три дни на Страстната седмица за тях са били главният, трагично оцветен празник на Кръстната Пасха.

В тези дни основните спомени на всички вярващи се пренасят върху страданията на нашия Спасител Иисус Христос. На Велики Четвъртък е умиването на нозете на учениците, Тайната вечеря, през нощта в четвъртък срещу петък е залавянето на Спасителя, издевателствата над Него в дома на първосвещеника, после следват съдът на Пилат и присъдата.

Разпъването на Кръста на Велики Петък и смъртта за греховете на целия свят. На границата между Велики Петък и Велика Събота Той преживял състоянието, описано в църковното песнопение, което в тези дни се пее в храмовете: „В гроба с плътта Си, в ада с душата Си, като Бог, в Рая с разбойника и на престола си бил, Христе, с Отца и Духа, Ти, Който всичко изпълваш, Неописани”.

През тези дни вярващите се опитват молитвено да разберат състоянието на света, което е било в навечерието на Възкресение, когато тялом Иисус Христос е бил в гроба, с душата Си е слязъл в ада, за да изведе оттук очакващите Неговото пришествие. Доколкото разбираме от Свещеното Писание, всички праведници и грешници във Ветхия Завет са се намирали в някакво тъмно място, където може би за тях не е имало пълните адски мъки, но и радостите на рая.

Те през целия си земен живот живеели с вярата в пришествието на Освободителя, Спасителя, и в ада очаквали момента, когато ще свърши тяхното безсмислено съществуване. И тази вяра ги спасявала. Когато Христос дошъл, Той извел всички, които вярвали в Него, от ада в рая.

Тоест за древните християни, както и за съвременните православни хора, последните три дни на Страстната седмица са дни на особено духовно напрежение. Това не е удивително, тъй като тогава си спомняме събитията, станали централни за цялата човешка история.

Въпреки че официалната историческа наука не признава това, смятайки, че събитията, описани в Евангелието, дори и да са станали действително, едва ли имат по-голямо значение, отколкото полетите на човека в космоса.

А за нас тези събития са център на цялата земна история.

Първите три дни на Страстната седмица богослуженията все още са изцяло великопостни: отслужва се Литургия на Преждеосвещените Дарове, на която се четат притчи от Евангелието, в които Спасителят разказвал на Своите ученици за Царството Небесно.

В тези притчи Господ не е показал къде се намира то, но е казал много по-важни неща: Царството Божие е вътре в нас, тоест съвсем не е далече и всеки човек може да достигне до това Царство. Тук не можем да пристигнем, но можем да влезем, срещайки Христос, и дните на Страстната седмица са най-доброто време за това.

Поученията, песнопенията и молитвите през Страстната седмица, при внимателно отношение към тях, много помагат на човека да разбере, че ние често, надявайки се на своите сили, пречим на Бога да направи, да извърши в нас нещо велико и преобразяващо.

Това има и огромно възпитателно значение, дори невярващи хора са признавали, че след посещаване на богослуженията през Страстната седмица са почувствали, как Господ е почукал на вратите на сърцето им.

Разбира се, съвременният ритъм на живот не винаги позволява да прекараме тези дни в храма, но си струва да се постараем да посетим основните богослужения през Страстната седмица. Това е и Литургията на Велики Четвъртък, когато спомняме установяването на Тайнството Причастие, и причастяващите се на този ден сякаш участват в самата Тайна вечеря.

Вечерта в четвъртък се четат дванадесетте откъса от Евангелието за установяването на Тайнството Причастие, за залавянето на Спасителя, за поруганието, разпъването и последвалите след това събития.

През деня на Велики Петък се извършва богослужение, традиционно само за Руската Православна Църква, за него не знаят дори и гърците – това е изнасянето на плащаницата, а по време на вечерната служба в петък срещу събота се извършва чинът на погребението на Иисус Христос.

В края на богослужението се извършва скръбното кръстно шествие около храма с плащаницата, вярващите се покланят на плащаницата като на Самия Господ Иисус Христос, лежащ в гроба, а кръстното шествие символизира шествието на жените-мироносици към гроба.

Това трябва да настройва и нас да вървим към Христос през тези дни. Но сега Той няма нужда от благовонни масла и скъпи платове, сега Той иска ние да Му принесем своите сърца.

Те не всички са благовонни и чисти, но ние можем да ги дадем на Бога: Господи, ето нашите сърца, очисти ги, и ние ще бъдем в Твоя власт.