Приютът - доживотна присъда
Те живеят в Столипиново, Токайто, Факултета. Няма кой да се грижи за тях. Мизерията ги разболява, а за повечето от тях последно обиталище са домовете за изоставени. Грижа ли го е някой за съдбата на тези ромски деца?
Ф. живее в ромското гето Столипиново. Отпада от училище още в първи клас. Омъжва се на 15-годишна възраст. Ражда първото си дете, а след това още четири. Съпругът й малтретира нея и петте им деца. След като бащата чупи ръката на едното дете при поредния побой, то отива в дом. Ф. не можела да защити децата си...
Т. е осъдена на лишаване от свобода. Има шест деца. Съпругът й я напуска. Преди да влезе в затвора, майката дава децата си в дом. Там са вече от 5 години...
Болни и изоставени
Това са само два от примерите, с които се сблъскват наблюдателите на Българския Хелзинкски Комитет /БХК/ в Столипиново, Токайто, Факултета. От ромските махали в Пловдив, Пазарджик, София тръгва трансферът към детските институции. За да се превърне в доживотна присъда за повечето ромски деца и най-вече за тези с увреждания.
През 2010 г. наблюдателите на БХК посещават общо 15 детски институции. В тези домове живеят 809 деца, 510 от тях са роми. Това е повече от половината. Паралелно БХК посещава и най-големите ромски гета. И установява следното: поне едно от 5-6 деца в семейство има белодробен проблем, астма, епилепсия или умствено увреждане. Ромските майки обяснявали, че не можели да си позволят да купуват лекарства или инхалатори за астма. Тъй като в България астмата се смята за увреждане, децата с тази диагноза биват настанявани в дом за най-малко година-две.
Родителите се надяват, че в приюта детето им ще получи постоянна медицинска грижа. Само че и това не се случва. Принципът „парите следват детето и неговите специални нужди” все още не е въведен в България - издръжката за всяко дете се определя според вида институция, а не според нуждите. Само попадналите в дом за деца с увреждания получават по-висока държавна издръжка, която покрива и специалните грижи.
Кой да ги осинови?
Анализът на БХК сочи, че основни причини за институционализирането на ромските деца в България са бедността на семействата им, ниското ниво на образование, рисковите жилищни условия, липсата на алтернативни социални услуги. Има и още един фактор за доживотния трансфер от дом в дом: българите не желаят да осиновяват ромски деца заради дискриминационни нагласи, казва председателят на БХК Красимир Кънев. Единствената надежда за тези деца е, следователно, осиновител от чужбина.
Автор: Антоанета Ненкова
