Противопоставянето между София и регионите беше ловко използвано за манипулации

Фотограф: Цветелина Белутова

"Тук сме за туризма, за повече работни места, да идват хора в Сапарева баня." Почернялото от слънцето лице на възрастната жена е тъжно и измъчено. Дошла е със сина си, с тяхната кола. Казва, че е чула за протеста от телевизията. Тя е една от стотиците, основно възрастни хора, които в сряда протестираха пред Народното събрание и Министерския съвет в подкрепа на промените в Закона за горите. Питаме я знае ли, че текстовете всъщност не се отнасят за Сапарева баня, защото голяма част от общината е в защитената територия на Национален парк "Рила". Първо мълчи, после кима.

За протестиращите в сряда недоволните от Орлов мост са пречка пред развитието на региона им, пред откриването на работни места, които ще върнат децата им в България. А законът е последната сламка, за която могат да се хванат. Много от тях наистина вярват, че той ще им донесе промяна. Други са накарани да вярват. А трети вървят по софийските улици под силното слънце просто защото някой им е казал, че така трябва.

Мрачният протест на хората от Сапарева баня, Самоков, Смолян, Берковица, Дупница и други малки градове и села се сблъска с ентусиазма на младежите от Орлов мост. Беше сблъсък между зависимостта и свободата. Между отчаянието и надеждата. Между пустотата и перспективата. И припомни, че противопоставянето между жителите на столицата и останалите населени места може много лесно да бъде управлявано в полза на едни или други интереси. Неадекватната реакция на земеделския министър Мирослав Найденов след протестите на Орлов мост, който попита малките общини защо не са излезли да кажат своята позиция в подкрепа на закона, доказа точно това.

Психиатърът Румен Петров, който прави анализи на гражданското общество, намира разликата между двата типа протестиращи в това, че едните са мобилни, модерни, на "ти" с технологиите и това им дава контрол върху живота им. Другите са по-обвързани с мястото, историята, семейството и по-консервативни. "Това е малко като разликата между овчаря и сноубордиста - сноубордистът днес е тук, утре го няма, докато овчарят е там завинаги", обобщава Румен Петров.

Различните групи от тази България на две скорости - космополитните и локалните, трудно се разбират. "Едните се чувстват по-зависими от централната власт за тяхното развитие, другите се чувстват като знаменосци на глобализацията", коментира психиатърът. Това пречи на диалога между тях, на конструктивните решения и постигането на компромиси. И двете страни се държат като жертви - едните заради незачитането на общите блага заради бизнес интереси, другите заради пренебрегването на проблемите на по-малките населени места за сметка на "силните" в София. По-лошото обаче е не неразбирателството между тях, а това, че с него се злоупотребява. И според Румен Петров "онзи, който печели, е олигархът".

"Цялата стратегия за противодействие на гражданската инициатива е да бъдат разпилени, взаимно противопоставени, да загубят общата си цел и да потънат в дребни пререкания", коментира и социологът Антоний Гълъбов. Според неговите наблюдения този ход се играе винаги от властта, когато се отдаде възможност да се противопоставят различни групи от обществото. "В Румъния навремето Чаушеску изпращаше миньори срещу студенти", дава пример Гълъбов. И допълва, че дори в началото т.нар. контрапротести да са организирани, това движение се "разраства като част от неприязънта към жълтите павета, към "тези хора, които нямат какво да правят и пречат на другите да живеят". Фитилът на това противопоставяне може опасно лесно да бъде запален. Особено когато популизмът побеждава логичните аргументи.

Не само ми се струва,а напълно съм сигурен, че цялата бутафорна оперета беше дело на Цвъкито! Елементарното изпълнение на "контрапротеста"само неговата пъпешова глава може да роди!

bravo ...

http://www.5strike.com/bg/invitation/bylink/67384