Постинг
24.06.2012 08:24 -
Партия на съпротивата
Носители ли са хората от "Орлов мост" на нова политическа култура?
Казаха го в манифеста си: "Не искаме смяната на едни елити с други. Не е важно кой управлява, важно е какви са правилата на играта." А и да не бяха, то се виждаше ясно - на протестиращите от Орлов мост не им пука коя е партията на власт. В техния речник дори политика е мръсна дума. Колективното им недоволство обаче постигна политически резултат - президентско вето върху закона за горите и възможност за преговори по конкретни точки.
Някои видяха в очите им енергията за създаване на нова партия, но те определено не търсят представителство в традиционния смисъл на думата. Ще може ли движението "Орлов мост" да продължи да влияе върху политиката? Да бъде фактор, без да блокира улици?
"Не мисля, че политическо представителство във вид на политическа партия е необходимо. В целия демократичен свят има групи за натиск и неправителствени организации, чрез които човек може да подкрепя каузи, в които вярва. Някак си не мога да повярвам, че ако има политическа партия, каузата няма да се изкриви", казва 32-годишният Генко Генов, активен участник в протестите. По определението на политолога Васил Гарнизов мнозинството от Орлов мост е досущ като Генко - апартийно, но не и аполитично. На никого от тях не би му хрумнало да гласува за която и да било от партиите в парламента, та нали те допуснаха Законът за горите да бъде приет в този му вид, смята и Евгений Дайнов.
Показателно беше, че и никоя от политическите партии не се опита да припари там, за да оглави гражданското недоволство, както "Атака" и ВМРО направиха след "Катуница" например. Дали защото каузата не им беше удобна, или защото знаеха, че няма да бъдат добре приети. Дори "Зелените" не се легитимираха като "организатори", макар членовете им да бяха на протестите.
За ГЕРБ пък остана страхът, че губят образованото градско население за следващите избори. "Нито един от хората, които бяха там, нито пък техните семейства ще гласуват за ГЕРБТова са хора, които влияят. "В момента, в който има открито противопоставяне и хора на улицата, това правителство е готово да се върне обратно. Това управление е изключително неустойчиво в това отношение - казва нещо, в момента, в който се сблъска с реакция, отстъпва. Ако не се сблъска с реакция, продължава", обяснява модела социологът Антоний Гълъбов.
И въпреки че едва ли ще прерасне в нова партия, движението от Орлов мост може да е носител на нова политическа култура. Формулира я добре Янина Танева, която познаваме от акциите "Да спасим Иракли": "Има начин да промениш политиката, стига да имаш добро гражданско образование." Тук България не е изключение от общия европейски контекст на смяна на понятието за политика. Социологът Боряна Димитрова засега вижда хората от Орлов мост срещу останалата част от обществото така: "Мнозинството продължава да живее в традиционната за последните години политика, равна на бягство от политика. Едно малцинство обаче, залагайки на конкретни каузи и вероятно все по-системни и съгласувани действия, се опитва да се откъсне от нея."
Васил Гарнизов нарича това култура на съпротивата - те не желаят да се ангажират с управлението, не желаят да вземат решения вместо другите, но и не допускат решенията да бъдат вземани зад гърба им. Но дори и така, смята той, влиянието им в политиката ще е осезаемо: "Като тежък обществен зъбобол – ходиш на лекар, той се справя с кризата, но ти помниш болката. Разбира се, тъй като политическата ни класа е новосъздадена и късопаметна, един ден ще занемари устната си обществена хигиена. Тогава те ще са отново зъбобол и нова памет за болката."
 |
| Фотограф: Надежда Чипева |
Някои видяха в очите им енергията за създаване на нова партия, но те определено не търсят представителство в традиционния смисъл на думата. Ще може ли движението "Орлов мост" да продължи да влияе върху политиката? Да бъде фактор, без да блокира улици?
"Не мисля, че политическо представителство във вид на политическа партия е необходимо. В целия демократичен свят има групи за натиск и неправителствени организации, чрез които човек може да подкрепя каузи, в които вярва. Някак си не мога да повярвам, че ако има политическа партия, каузата няма да се изкриви", казва 32-годишният Генко Генов, активен участник в протестите. По определението на политолога Васил Гарнизов мнозинството от Орлов мост е досущ като Генко - апартийно, но не и аполитично. На никого от тях не би му хрумнало да гласува за която и да било от партиите в парламента, та нали те допуснаха Законът за горите да бъде приет в този му вид, смята и Евгений Дайнов.
Показателно беше, че и никоя от политическите партии не се опита да припари там, за да оглави гражданското недоволство, както "Атака" и ВМРО направиха след "Катуница" например. Дали защото каузата не им беше удобна, или защото знаеха, че няма да бъдат добре приети. Дори "Зелените" не се легитимираха като "организатори", макар членовете им да бяха на протестите.
За ГЕРБ пък остана страхът, че губят образованото градско население за следващите избори. "Нито един от хората, които бяха там, нито пък техните семейства ще гласуват за ГЕРБТова са хора, които влияят. "В момента, в който има открито противопоставяне и хора на улицата, това правителство е готово да се върне обратно. Това управление е изключително неустойчиво в това отношение - казва нещо, в момента, в който се сблъска с реакция, отстъпва. Ако не се сблъска с реакция, продължава", обяснява модела социологът Антоний Гълъбов.
И въпреки че едва ли ще прерасне в нова партия, движението от Орлов мост може да е носител на нова политическа култура. Формулира я добре Янина Танева, която познаваме от акциите "Да спасим Иракли": "Има начин да промениш политиката, стига да имаш добро гражданско образование." Тук България не е изключение от общия европейски контекст на смяна на понятието за политика. Социологът Боряна Димитрова засега вижда хората от Орлов мост срещу останалата част от обществото така: "Мнозинството продължава да живее в традиционната за последните години политика, равна на бягство от политика. Едно малцинство обаче, залагайки на конкретни каузи и вероятно все по-системни и съгласувани действия, се опитва да се откъсне от нея."
Васил Гарнизов нарича това култура на съпротивата - те не желаят да се ангажират с управлението, не желаят да вземат решения вместо другите, но и не допускат решенията да бъдат вземани зад гърба им. Но дори и така, смята той, влиянието им в политиката ще е осезаемо: "Като тежък обществен зъбобол – ходиш на лекар, той се справя с кризата, но ти помниш болката. Разбира се, тъй като политическата ни класа е новосъздадена и късопаметна, един ден ще занемари устната си обществена хигиена. Тогава те ще са отново зъбобол и нова памет за болката."
US военен: Ние сме идиоти, Украйна е при...
26.04.2024 - Загубите на жива сила на ук...
ЮАР, КАТО ШАБЛОН ЗА БЪДЕШЕТО НА САЩ
26.04.2024 - Загубите на жива сила на ук...
ЮАР, КАТО ШАБЛОН ЗА БЪДЕШЕТО НА САЩ
Няма коментари
Търсене
