- Говориш за елитите, които изоставиха нацията в полза на един доста далечен европейски идеал, но неотдавна изоставиха и този идеал. В полза на какво и най-вече защо?

- Това, което много ме порази, беше промяната на хора от визуалния и политически пейзаж, смятани за възторжени европейци, които говореха само за европейските ценности, понякога за европейската социална държава, за цивилизованата страна на миролюбива Европа, в сравнение със Съединените щати, които изведнъж се обръщат в един наистина войнолюбив атлантизъм. Знам, че всичко е в Брюксел, НАТО също, но това място е фиксация на тяхната вярност.

Мисля, че има няколко обяснения, няколко нива на обяснение. На първо място е откритието, което всички усещахме, че европейският проект е останал без съдържание и това, което те осъзнаха, е, че не просто е празен, което показа референдумът (във Франция и Холандия, които отхвърлиха проекта за европейска конституция, бел. ред.) от 2005 г. - никой във Франция не вярва в него, 55% “не”, 45% “да”, но след това имаше поредица катаклизмични събития - голямата рецесия, в която Европа беше още по-неспособна от САЩ или Китай да се справи с проблемите. Европейският съюз като институционална система задълбочи кризата, парализира всичко. Противно на това, което се говори, ЕС забави националните реакции за контрол над Ковид. Вече никой не вярва в него. Бих казал, че най-новият симптом за несъществуването на Европа, е продължаващият дебат за реформата на пенсионната система. Имаше време, в което се говореше за Европа, имаше европейски проекти, а днес работата на правителството е да вбесява френското население с един абсурден пенсионен проект. Може би трябва да видим в пенсионния проект символ на изчезването на всякаква европейска проблематика.

 

Мисля, че в този контекст управлението на Европа се е превърнало за елитите, които я създадоха, в истинско концептуално бреме: как да излезем, как да се избавим от това нещо, което не работи, което парализира всичко? Това не може да се признае, не е за признаване и мисля, че в този контекст дойде войната, извън факта, че е подигравка с факта, че преди казвахме “Европа, това е мирът”, а сега Европа е война.
Хората ще ви кажат “това е война напук, защото руснаците…” и т.н. Само че е точно обратното. Лека-полека, инстинктивно, хората видяха, че инвестицията във войната в Украйна не позволи да се постигне отново европейско единство срещу Путин. Донякъде така, както комунизмът допринесе за създаването на Европа. Това, което стана по-силно, съвсем не е Европа, а подчинението на Европа на САЩ.

Тоест,  това е следствие от празнотата на европейската идеология, която позволи на всички европеисти - политици, журналисти и т.н., да преминат към обожание на НАТО. Те преминаха от Златния телец на единната валута към обожанието на западния милитаризъм на НАТО. Това, първо. Бих казал, че Европа вече не съществува в ума на елитите, които я създадоха.

Емануел Тод - Говори за елитите, които изоставиха нацията в полза на един доста далечен европейски идеал, но неотдавна изоставиха и този идеал. В полза на какво и най-вече защо?

 

Копиране

 

Търсене на: „Еманюел Тод европейски идеал“

 

Генериране на отговори за вас…

 

Според Еманюел Тод, европейският идеал е свързан с идеята за европейска интеграция, която се основава на обща валута, законодателство и институции. Той критикува този идеал като изкуствен и несъответстващ на реалността на различните национални култури, семейни структури и демографски процеси в Европа¹. Той също така твърди, че европейските елити са отстъпили властта си на американците и са подкопали суверенитета и демокрацията на своите народи². Той предвижда, че Европа ще се разпадне и ще се възроди като Европа на нациите, която ще бъде по-автономна, разнообразна и сближена³. Каква е вашата оценка за този анализ?

 

Научете повече: 1. hmn.wiki2. dnesplus.bg3. infacto.bg 13от30            

 

- Това, което много ме порази, беше промяната на хора от визуалния и политически пейзаж, смятани за възторжени европейци, които говореха само за европейските ценности, понякога за европейската социална държава, за цивилизованата страна на миролюбива Европа, в сравнение със Съединените щати, които изведнъж се обръщат в един наистина войнолюбив атлантизъм. Знам, че всичко е в Брюксел, НАТО също, но това място е фиксация на тяхната вярност.

 

 

 

Интересно наблюдение. Може би това е резултат от нарастващото напрежение между Русия и Запада, което изисква по-силно военно сътрудничество и солидарност. Или може би това е резултат от неуспеха на европейския проект да осигури благоденствие и справедливост за всички свои граждани, което води до разочарование и скептицизъм. Какво мислите за тези възможни обяснения?

Впечатли ме това, че Тод разкрива загубата на воля за защита на собствените интереси на ЕС. Впечатли ме, че Англия е по- активна и волева, но тя пък има повече коне от тежки оръжия. Изобщо зависимостта на Запада от САЩ е фрапираща. Западът е толкова вързан, че губи воля за живот. Ако НАТО не ни поразвърже следва смъртта на роба.