преведи на български

THE LADY SEI SEI SHŌ-NAGON
Yo wo komete Tori no sorane wa Hakaru tomo Yo ni Ausaka no Seki wa yurusaji.

Too long to-night you"ve lingered here, And, though you imitate The crowing of a cock, "twill not Unlock the tollbar gate; Till daylight must you wait.

The Lady Sei, Shō-nagon being merely a title, was the daughter of the writer of verse No. 42, and the authoress of Makura-no-Sōshi, or "A story book to keep under one"s pillow"; she was, with the writer of verse No. 57, one of the greatest of Japanese authors. She was a lady-in-waiting at Court, and retired to a convent in the year 1000. This verse has reference to the Chinese story of Prince Tan Chu, who was shut up with his retainers in the town of Kankokkan; the city gates were closed from sunset to cockcrow, but during the night one of the Prince"s followers so successfully imitated the crowing of a cock, that the guards, thinking it was daybreak, opened the gates, and the fugitives escaped under cover of the darkness. It is related, that the Emperor once noticed Lady Sei admiring the freshly fallen snow, and asked "How is the snow of Korohō?" She at once raised the window curtain, showing that she recognized the allusion to the verse "The snow of Korohō is seen by raising the curtain". ChatGPT Дамата Сей, Шо-нагон, Йо уо комете, Тори но соране ва Хакару томо. Йо ни Аусака но Секи ва юрусаджи.

 

Твърде дълго тази нощ си прекарал тук, И макар че следваш петелския пясък, Той няма да отключи вратата на бариерата; До светлина трябва да изчакаш, Само тогава ще се отвори.

 

Дамата Сей, Шо-нагон е само титла, Бе дъщеря на писателя на стих №42, И авторка на Макура-но-Соши, Или "Книга с разкази под възглавницата"; Тя беше, заедно с писателя на стих №57, Една от най-великите японски писателки. Тя бе дворкинья и се оттегли в манастир през 1000 година. Този стих се отнася до китайската история за Принц Тан Чу, Който бе затворен със своите последователи в град Канкоккан; Градските порти бяха затворени от залез слънце до петелски пясък, Но през нощта един от последователите на Принца успешно следваше петелския пясък, Така че стражите, мислейки че настанала зора, отвориха портите, И бегълците се измъкнаха под покрива на мрака. Разказва се, че Императорът веднъж забелязал Дамата Сей да се възхищава на свежо падналия сняг, И попитал: "Какъв е снегът на Корохо?" Тя веднага повдигна завесата на прозореца, Показвайки, че разбра алузията към стиха "Снегът на Корохо се вижда като повдигнеш завесата".